Доц. Мангъров: Да лекуваш COVID-19 с антибиотик е като да си гипсираш крака, преди да си го счупил

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Да лекуваш коронавирус с антибиотик е като да си гипсираш крака, преди да си го счупил. Така, в свой стил, доц. Атанас Мангъров критикува начина, по който се провежда лечението в повечето COVID отделения у нас. Инфекционистът се срещна с пловдивчани в Дома на културата „Борис Христов” и отговори на въпросите им относно протичането на заразата, лечението и противоепидемичните мерки, наложени у нас, съобщи trafficnews.bg.

Той обясни на присъстващите, че в детската възраст и при младите хора COVID-19 протича като едно грипоподобно заболяване, характерно за студените месеци. 80 на сто от хората го изкарват без никакви симптоми. При 10-15% от заразените е малко по-продължително, отколкото при баналните вирусни инфекции. 12-14 дни е периодът на острата фаза, в която човек има температура, може да получи дихателна недостатъчност, чувства се неразположен. И само 4-5 процента са за хоспитализация.

„Това е нещото, което лекарите трябва да осъзнаят, за да могат адекватно да се отнасят към болните. Защото когато един такъв болен на 8-9 ден продължава да се чувства неразположен, да вдига температура, обикновено се стига до хоспитализация. В значителна част от случаите обаче това не е задължително. Много често се правят снимки, при които се откриват белодробни изменения, но тук става дума за вирусна инфекция на дихателната система, която не се лекува с антибиотици. Те имат ефект само когато се добави вторична бактериална инфекция, което се случва в сравнително малък процент от случаите. Но всички хоспитализирани са на един или два антибиотика. Реално ние им даваме тези антибиотици, за да профилактираме вторичните бактериални усложнения. Антибиотиците обаче нямат профилактично действие. Не можете да лекуване нещо, което го няма. Това е все едно да си гипсирате крака, преди да го счупите, за да се предпазите. Може да го направите, но е тъпо. Много важен елемент в лечението на тези хора е, че те трябва да бъдат на максимално щадящ режим. И най-важното – да получават психологическа подкрепа”, подчерта доц. Мангъров.

Според него, един от основните стълбове, на които се крепи нашата здравна система – доболничната помощ, е рухнал. Причината е, че вместо да лекуват своите пациенти, от страх джипитата са „излезли от играта”. Единствено консултират хората по телефона и при симптоми ги изпращат да си правят PCR тест. Човекът остава сам вкъщи и, ако се влоши, единственият начин да се лекува е да бъде хоспитализират, заради което болниците преливат. „И като си направиш тест какво? В единия случай се лекува човек, който е с положителен тест, в другия случай, ако тестът е отрицателен, този човек няма ли да се лекува? Необходимо е да се върнем към основите на медицината и да се лекуват само тези хора, които имат симптоми и са болни. Останалите просто трябва да продължат да живеят нормално”, смята инфекционистът.

 

 

Според него е напълно безсмислено да се правят по 13 000 изследвания дневно. Подобно мащабно тестване е трябвало да се направи в самото начало на пандемията, за да се установи как се разпространява вирусът сред населението. Сега колкото повече тестове се правят, толкова повече заразени хора се откриват. Но това са заразени, не болни. На тях им няма нищо, подчерта лекарят. И даде пример, че ако успеем да направим 100 000 или 1 млн. теста на ден, ще се окаже, че между 20 000 и 200 000 са положителни. „Хубавото е, че ако тези данни бяха верни, ние много скоро ще достигнем съкровените 70%, при които би трябвало тази епидемия да затихне”, каза доц. Мангъров.

Доц. Атанас Мангъров коментира и теориите, че COVID-19 е създаден в лаборатория. Според него това не вярно. По-скоро го причисли към вирусите, които периодично през няколко десетки години навлизат в човешката популация и причиняват масови заболявания.

Той посочи, че съществуват два начина, по които обществото може да се справи с вирус от този тип. Нормалният е този, по който винаги досега човечеството е действало при подобни епидемии. Животът продължава нормално. Хората, които проявят симптоми, си остават вкъщи. Тези, на които им няма нищо, продължават да ходят на работа и училище, но избягват посещаването на затворени помещения, където се събират много хора.

При нормалния начин за действие тези части от населението, които са най-уязвими, би трябвало да се пазят. За тях би трябвало да се вземат специални мерки. Трябва да им се обясни, че са застрашени, което не означава те да се изолират напълно. Защото възрастните хора имат нужда да си общуват със своите близки. Когато се поставят в изолация, това за тях е катастрофално. Стриктни мерки обаче е добре да се прилагат за пенсионерите, които са институционализирани. Именно в домовете за възрастни хора трябва да се съсредоточат усилията и да не се допуска навлизане на инфекцията. Но да се затварят училища, спортни салони, паркове е пълна безсмислица, смята доц. Мангъров.

Другият начин, който наблюдаваме от март насам, е „китайският”. При него се затварят градове, области, цели държави даже. Децата не ходят на училище, всички си стоим вкъщи, нищо не мърда. В резултат икономиката „отива на кино”, а в момента, в който мерките се разхлабят, всичко започва отначало. Това се вижда много ясно, ако се направи сравнение между страни, които бяха много стриктно затворени, и държави като Швеция и Беларус, където инфекцията се е развила „по нормален начин”.

„Вероятно ще кажете, че в тези страни имаше много висока смъртност най-вече сред възрастните хора. В Швеция, която има население около 10-11 млн. души, са починали малко над 5000 души, чиято средна възраст е над 85 години. В страна като Белгия, която е съпоставима като население, броят на починалите е около 10 хил., тоест два пъти повече. В момента в Швеция се наблюдава най-нисък брой новозаразени и най-нисък брой починали. Докато Белгия отново се затвори и маскира”, даде пример доц. Мангъров.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар