Дъвка за изборни балончета: Референдум за еврото – Гледна точка

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В инициативния комитет участват още трима души – Тодор Беленски (номиниран миналата година от „Възраждане“ за член на Съвета за електронни медии), председателят на Българското либертарианско общество Стоян Панчев и Александър Александров. В началото на ноември миналата година те участваха в обявяването на друга идея за референдум – от доц. Григор Сарийски от БАН и кандидатиралия се за президент през 2021 г. Росен Миленов.

В края на декември Сарийски съобщи в социалните мрежи, че е бил заплашен от лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, че „ако общото дело за запазване на българския лев не се проведе изцяло като мероприятие на неговата партия, той няма да включи своите членове в събирането на подписи, и че ако подписката се регистрира от името на досега формираната широка гражданска инициатива, ще тълкува този акт като провокация“. По-късно уточни, че приема условията на Костадинов



Вторият инициативен комитет, обявен пак на 9 януари, е оглавен от създателя на Национално движение „Бащино огнище“ и бивш участник в риалити предаването „Фермата“ Ивайло Шопски. Участник в комитета е бившият директор на пресцентъра на Министерството на отбраната Александър Урумов, популярен в последните години като деен евангелист, проповедник и активист на протестите срещу Истанбулската конвенция и Стратегията за детето. Бил е агент на Шесто управление на Държавна сигурност, а кариерата му на няколко пъти се пресича с тази на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, включително във военното ведомство по времето, когато Каракачанов го оглавяваше.






Останалите участници в комитета са бившият депутат от „Атака“ и водещ в партийната телевизия Магдалена Ташева и народния певец и кмет на с. Бели Искър Благовест Бичаков, издигнат за поста от ВМРО-СДС. Групата се обяви за връщането на инициативата в ръцете на гражданите и обвини „Възраждане“, че пробва да монополизира темата. „Те ни изнудиха, изгавриха се с всички общественици и приватизираха темата за партийни цели. Ще ги считам за саботьори, ако не подкрепят нашия референдум“, заяви Шопски. От партията на Костадинов на свой ред ги нарекоха провокатори и саботьори.

Ключовият въпрос е … какви ще са въпросите

Директни въпроси от типа „Подкрепяте ли въвеждането на еврото в България?“ са изключени, тъй като Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление забранява произнасяне по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори. С влизането си в Европейския съюз България е обявила, че ще приеме единната европейска валута, като сама решава кога да стане това.

Това беше и причината президентът Румен Радев да отклони искането на „Възраждане“ да свика допитване по темата. Поради това и двата комитета се фокусират върху отлагане на приемането на еврото.

„Възраждане“ поставя конкретен срок:

  • Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043г.?

Инициативният комитет на Ивайло Шопски поставя като критерии за отлагането доходите:

  • Съгласни ли сте приемането на еврото в Република България да стане не преди доходите в страната да се изравнят със средните за Европейския съюз?

Този комитет настоява, наред с темата за еврото, да се поиска мнението на гражданите по още два въпроса:

  • „Подкрепяте ли запазването на въгледобива и топлоелектрическите централи, както и развитието на ядрената енергетика, включително чрез изграждане на нови мощности в Белене и Козлодуй?“
  • „Съгласни ли сте да се забрани със закон ЛГБТИ+ (джендър) пропагандата в детските градини, училищата, културните институции, както и във всяка държавна политика на Република България?“.

Пред „Дневник“ конституционалисти коментираха, че така зададени, въпросите за еврото са допустими и отговарят на законовия критерий да са формулирани „кратко, точно и ясно“. Различни са обаче тълкуванията дали могат да бъдат зададени едновременно, тъй като по закон референдумът може да съдържа само един въпрос по един предмет, за да не се стига до противоречащи си решения.

Според преподавателя по конституционно право в Софийския университет Наталия Киселова това е възможно заради различните критерии, посочени в тях: „Едните залагат време, а другите – достигане на определен стандарт“. Професорът и ръководител на катедрата по „Конституционноправни науки“ в същия университет Пламен Киров обаче има друго тълкувание. Според него макар въпросите да не са идентични, те са обект на един и същи предмет – дават възможност за отлагане на приемането на еврото, и няма как да бъдат зададени едновременно.

За другите два въпроса юристите бяха единодушни, че не са формулирани добре и не са допустими. Доц. Киселова отбелязва, че тъй като няма предварителен контрол по съдържанието на въпросите преди събирането на подписите, е възможно да има последваща преценка за конституционосъобразността им.

За разликата между 200 хил. и 400 хил. подписа

Задействането на процедурата изисква събирането на поне 200 хил. подписа с искане за референдум. Тогава
предложението отива за гласуване в Народното събрание и то трябва да се поизнесе до три месеца дали да се организира допитване, или не. Ако обаче бъдат събрани 400 хил. подписа, санкция от депутатите не е нужна и те са задължени да насрочат референдум, без да обсъждат предложението. Този вариант предпочитат и двата комитета.

От „Възраждане“ заявиха, че планират да съберат над 500 хил. подписа за 3 месеца – до 9 април. „Целта им е амбициозна, но не и непостижима, тъй като периодът за събиране на подписи по всяка вероятност ще съвпадне с предизборната кампания преди очертаващият се все по-сигурен вот през април“, отбелязва доц. Киселова. „Така, от една страна, темата ще бъде употребена от партията за предизборното наддаване, а от друга – паралелно със събирането на подписи за участие в изборите, „Възраждане“ ще може да агитира и за референдума си“, добавя тя. На вота през октомври 2022 г. партията на Костадин Костадинов взе 254 хил. гласа, от които 230 хил. бяха от България.

В случай, че никой от комитетите не успее да събере достатъчно подписи, за да задължи Народното събрание да приеме решението, ключово за придвижването на въпроса ще бъде разпределението на силите в следващия парламент. Ако 49-тото Народно събрание пресъздаде конфигурацията на сегашния парламент, каквито са прогнозите на социолозите, това означава, че по-всяка вероятност „Възраждане“ ще останат изолирани в желанието си по-бързо да придвижат въпроса и той вероятно ще се отлага до края на законовия тримесечен срок за обсъждане.

Парламентът разполага с до три месеца за произнасяне, независимо дали става дума за насрочване на допитване (при внесени 400 хил. подписа), или за обсъждане на искането (при 200 хил). Така взимането на решение отива към юли, ако изобщо по това време има работещо Народно събрание.

Дори да бъде взето, то може да бъде забавено още преди президентът да насрочи дата за провеждане на референдум, ако 48 депутати го оспорят пред Конституционния съд. Той трябва първо да се произнесе по допустимостта на искането, а след това – по същество. Няма изискване в какъв срок да стане това.

След окончателното произнасяне на съда президентът разполага с още един месец от обнародването на решението на Народното събрание да определи датата на референдума. Самото допитване може да се насрочи между два и три месеца след датата на обнародване.

Колко хора са нужни за „Да“

Най-важно изискване, за да бъде взето решение на референдум, е активността на гражданите. По закон резултатът от допитване до народа е задължителен и легитимен, само ако са гласували поне толкова гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори. Това беше причината за провала на предишното допитване, организирано от „Шоуто на Слави“, след като съдът се произнесе, че не достигат 12 хил. гласа.

Последните избори донесоха рекордно ниска избирателна активност – 39.41%, а прогнозите на социолозите са, че интересът към нов предсрочен вот напролет ще е още по-нисък. Това означава, че важно решение като отлагане на членството на България в еврозоната може да бъде взето от по-малко от половината граждани с право на глас. В същото време национално представително проучване на агенция „Алфа Рисърч“ по поръчка на Министерството на финансите показа, че макар едва 10 на сто от хората да се чувстват информирани по темата, всеки втори българин е против въвеждането на еврото.

Източник: inews.bg

Коментари

Коментара






There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар