Дългото сбогуване с Борисов

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Ако доскоро въпросът беше дали Борисов ще успее да се удържи на власт и един от възможните му отговори беше, че това може да стане, събитията от последните дни показаха доста по-различна ситуация по върховете на държавата. Сега въпросът вече не е дали, а в кой момент и как точно премиерът ще се раздели с управлението.

 

Началото на активния политически сезон започна със сериозен протест пред новата заседателна зала на парламента в бившия Партиен дом и сблъсъци с полицията, която отново използва сила при ескалацията на напрежението. Това е най-видимата част от общественото недоволство срещу правителството, но далеч не е най-големият проблем за Борисов.

С решаващо значение за бъдещето на това управление беше публичната декларация на ДПС, че няма да подкрепи проекта за нова конституция на ГЕРБ. Идеята за нов основен закон и свикване на Велико народно събрание имаше една основна цел – да даде алиби правителството на Борисов да изкара мандата си докрай. След отказа на ДПС (и без депутатите на БСП) Борисов не може да събере необходимите 160 гласа за подкрепа на проекта и така цялото упражнение се обезсмисля.

Това обаче все още не означава, че правителството ще подаде оставка. Премиерът изглежда решен да остане на поста независимо от протестите. ДПС също не искат предсрочни избори. Техният интерес – заявен съвсем официално, е да има „експертно“ правителство с премиер, посочен от ГЕРБ, но различен от Борисов, в който движението да има директно участие. Този вариант обаче на етапа не е приемлив за премиера, който дава заявки, че ще се съпротивлява, като се опита да си гарантира самостоятелно мнозинство в парламента.

Така и идващите седмици ще минат под знака на сериозно политическо напрежение. По-неприятното е, че то вече води до нестабилност в управлението и сериозни рискове за икономиката. Желанието на Борисов и ГЕРБ да не дава поводи за усилване на протестите може да доведе до негативни за държавата ефекти. Такъв пример е едностранното решение на премиера да блокира увеличението на цената на газа за крайните потребители – така в енергетиката ще се натрупват сериозни дефицити само за да се намали политическият риск за Борисов.

В хватката на Доган и Пеевски

В момента премиерът и ГЕРБ се намират в доста парадоксална ситуация спрямо ДПС. Движението оттегли подкрепата си за венеца на третия мандат – проектът за нова конституция, а Борисов побърза да заяви, че това показва как партията на Доган не стои зад неговото управление. Иронията в случая е, че именно ефектът от решението на ДПС показа колко е зависимо управлението от партията, която досега участва в него неформално.

От началото на третия мандат Борисов е зависим изцяло от Ахмед Доган и Делян Пеевски, но никога досега това не е било толкова видимо. В сегашния парламент ГЕРБ и неговите партньори от ВМРО и НФСБ на Валери Симеонов нямат мнозинство. До момента те управляват с гласовете на „Атака“ и когато е възможно, додават и депутатите на „Воля“ на Марешки. Последните две групи обаче не само са трудно предвидими, но и за да се държи цената им ниска, в ключови гласувания винаги са помагали ДПС.

За „Атака“ освен това има много основания да се смята, че е контролирана от Делян Пеевски. Сериозна част от ключовите назначения в изпълнителната власт, за които се вижда, че защитават интересите на депутата от ДПС, всъщност са от квотата на Волен Сидеров. Такъв беше доскорошният министър на икономиката, зам.-министри на финансите и земеделието, областният управител на София, членове на регулатори и пр. „ДПС и „Атака“ от години работят заедно, те са като скачени съдове“, коментира през 2013 г. Бойко Борисов, тогава в опозиция, пред телевизия „Европа“.

Срещу лидера на „Воля“ Веселин Марешки пък има проверки на прокуратурата, през които той може да бъде управляван в желаната от Пеевски и/или ДПС посока. Всичко това означава, че в момента в парламента Борисов може да разчита със сигурност само на гласовете на партиите на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. За всичко друго премиерът ще зависи от съгласието на ДПС, включително за сделките с „Атака“ и „Воля“. Скритата власт на Пеевски и Доган пролича много ясно при събирането на подписите за проекта на ГЕРБ за нова конституция – депутатите на Волен Сидеров отказаха да се подпишат за внасянето ѝ, изцяло в унисон с позицията на ДПС.

Търси се нов шофьор за джипа

Това, че Борисов е зависим от движението, не е особено нова ситуация, но сега има нещо, което значително я променя. Според различни източници на „Капитал“ охлаждането на отношенията между Борисов и Доган не е просто игра за пред публиката. Между тях изглежда има реално напрежение, но това далеч не означава, че депутатите от ДПС ще започнат да викат „Ос-тав-ка!“. По-скоро подкрепата на движението за правителството на ГЕРБ вече има друга цена. Тя беше казана съвсем ясно тази седмица – този парламент може да изкара мандата си, но да има „експертно“ правителство с премиер, различен от Борисов. ДПС предлага тази идея поне от година и логиката зад нея е ясна.

Макар Доган и Пеевски да имат силно влияние върху сегашното управление, ползите от това до момента са повече лично за тях. Официално ДПС е извън властта вече много дълго време – от падането на Орешарски, и това поражда напрежение сред актива й, който няма достъп до „корупционната номенклатура“ на по-ниските етажи на властта.

За да продадат идеята си, от движението обещават няколко неща. Първото е стабилно мнозинство и край на сегашното пазарене на гласове в парламента. Това може да позволи на вече новото правителство да изкара докрай мандата на ГЕРБ и така да се избегне възможността Румен Радев да направи служебно правителство, което да организира изборите. Такова развитие плаши изключително много както хората от ГЕРБ и лично Борисов, така и ДПС. Причините за това вероятно са във възможността управляващите да бъдат лишени от лостове, с които могат да повлияят на изборните резултати. Активна полиция например може да намали силно купуването на гласове, от което през последните години се възползват най-много именно ДПС и ГЕРБ. Служебно правителство освен това може поне да започне ревизия на досегашното управление, което носи сериозни рискове от скандали в навечерието на изборите.

При „експертно“ правителство с ДПС тези опасности за статуквото ще бъдат избегнати, а евентуалното оттегляне на Борисов се очаква да отслаби енергията на протестите. За сегашния премиер обаче този сценарий е не по-малко отровен.

Като оставим настрана егото му, намирането на друг премиер от ГЕРБ изглежда доста трудна задача. Той трябва хем да е интелигентен и компетентен, хем да бъде послушен и да прави каквото му се казва – не само от Борисов, но и от силните фигури в ДПС. Кандидати, които да отговарят едновременно на тези изисквания, практически няма. Но и въпросът за нов премиер едва ли е бил разглеждан сериозно, защото преди него има друга пречка.

За Бойко Борисов и ГЕРБ официална коалиция с ДПС, макар и под формата на експертно правителство, ще донесе единствено негативи за изборите. Борисов винаги се е пазел от открито съдружие с Пеевски и Доган, но и в сегашната ситуация възможностите му не са особено много.

Единият вариант е за самостоятелно от ДПС мнозинство в парламента с прекупуването на „Атака“ и „Воля“. Всички усилия за събирането на 120 депутати за внасяне на проекта за нова конституция са демонстрация в тази посока, но след отказа на ДПС да подкрепят свикването на ВНС внасяне на проекта се обезсмисля. А мнозинството, крепящо се на „Воля“ и „Атака“, може да се разпадне всеки момент с лесно притискане на няколко души.

Така пред Борисов се очертават три възможности – без преки ползи за него и ГЕРБ, но с различна степен на вредност:

– Да не подава оставка и да остане премиер в сегашната конфигурация- Да клекне пред искането на ДПС за „експертно“ правителство- Да подаде оставка веднага и да се върви към предсрочни избори.

Запазването на сегашната конфигурация ще бъде все по-трудно и свързано с това всички в държавната администрация много да внимават да няма никакви нови скандали, които да усилят протестите. Това е трудна задача, предвид и че през следващите месеци положението в държавата ще става по-тежко. Рисковете за икономиката са сериозни, а с това се увеличават и политическите. През студените месеци разходите на хората ще се увеличат, цените на храните вече скачат, към това ще се прибави и изтичането в началото на октомври на шестмесечният мораториум върху кредитите за хората, въведен заради локдауна през март и април във връзка с пандемията. Това означава, че през есента има вероятност недоволството към правителството да се увеличи.

Пред властта има и сериозен риск от здравна криза. Тъй като правителството не смее да въведе никакви ограничения срещу разпространението на коронавируса, то става все по-масово. България в момента е една от най-силно засегнатите европейски страни и този проблем може да се задълбочи в сезона, в който по принцип инфекциите са повече, а липсата на мерки ще ги засили допълнително.

Комбинацията от всичко това може да изправи Борисов пред буря, в сравнение с която сегашните протести са пионерска манифестация.

Не е ясно и дали ДПС няма да втвърдят натиска си за „експертно“ правителство, като организират бламирането на важни за властта гласувания в парламента. Есента например трябва предстои се приеме новият бюджет и данъчни закони – ключови стъпки за правилното преминаване и излизане от COVID кризата.

Над главата на Борисов надвисват и външни облаци. По върховете на Европейския съюз се обсъжда усилено парите от фонда за справяне с последствията от кризата да се обвържат с правовия ред и свободата на медиите. Ако това се случи, може да се свие един от най-щедрите канали, по които политическото статукво финансираше укрепването си. Сложната мрежа от бизнес интереси, поддържана от корумпирани държавни служители, подкупни магистрати и послушни медии, има нужда от непрекъснат източник на приходи, за да се гарантира оцеляването ѝ. Европейските пари играят тази роля.

„Колко още ще издържи Борисов?“ е един от най-задаваните въпроси през последните седмици, но той все още няма категоричен отговор. Ако отстъпи на ДПС за „експертно правителство“, ще слезе от властта като употребен и изхвърлен. Ако продължи да се прави, че нищо не се случва с властта му, към натиска на улицата може да се прибави и външен. И в двата случая избягването на всяка цена на предсрочните избори няма да си е струвало. Добрите възможности пред Борисов изглеждат изчерпани. Въпросът сега е кой вариант той ще прецени, че е по-малко лошият и каква ще е цената, докато направи своя избор.

Алексей Лазаров, Капитал

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар