Дънди с $1,5 млрд. печалба, в хазната – $0,023 млрд.

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Държавата губи десетки милиони от златната концесия в Челопеч.

Грешките, които са ощетeтили хазната, са направени още през 2000 г. и през 2008 г. След това проблемът е с контрола.

Това са изводи от публикувания от Сметната палата одит. В хазната отиват 1,5% от добива. Периодът на одита е от 2011г. до 2013 г., през които канадската Дънди Прешъс е добила в Челопеч 5 153 261 руда. Съдържанието на мед в нея е 66 795 тона, злато – 18,8 тона, сребро – 42,99 тона. Стойността на извлечените през периода мед е 531 млн. долара, злато – 939 млн. долара, сребро -41 млн. долара, става ясно от доклада на Сметната палата.

От тази сума като концесионно възнаграждение в хазната влизат 23 млн. долара /1,5%/ или около 34 млн. лева, от които община Челопеч е получила 14,7 млн. лева, а община Чавдар – 1,7 млн. лева. Инвестициите на концесионера за периода са 187,5 млн. долара. Ако държавата не беше анексирала концесионния договор през 2000 г. и не беше променила закона през 2008 г., парите можеха да са много повече. Договорът за концесия на добив на мед, злато и сребро от Челопеч е сключен през 1999 г. за срок от 30 години. До 2009 г. договорът е променян с четири допълнителни споразумения, като още с първото министърът на икономиката е одобрил промяна на изискванията към концесионера, без правителството предварително да се е съгласило с това. От Сметната палата посочват, че в резултат на предоговарянето значително са намалени средствата по задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за първия период на концесията /от 37 млн. долара на 8 млн. долара/, променен е и срокът за изпълнение на мероприятията по тях от 5 на 3 години. Основните мотиви за промяната били разминаванията между поетите ангажименти за инвестиции по договора за концесия между държавата и държавната компания Челопеч ЕАД през 1999 г. и договора за приватизация на Челопеч ЕАД от Наван България Майнинг, сключен месец по-късно. В концесионния договор размерът на инвестициите за първия петгодишен период е бил 37 136 000 долара, а в приватизационния -18 217 105 долара. Разликата е заради новата концепция на Наван Челопеч АД за развитие на рудника, според която при усвояване на находището в дълбочина не е необходима промяна на технологичната система на разработване. През 2002 г. Наван фалира и държавата решава да облекчи Дънди и смекчава условията на концесията.

Новият инвеститор иска пълно освобождаване от плащане на концесионно възнаграждение за пет години от 2006 г. до 2010 г. включително, както и минимална инвестиционна програма  за целия период на концесията в размер на 100 млн. долара. През 2004 г. кабинетът Сакскобурготски се съгласява на намаляване на концесионно възнаграждение на 50% за период от 7 години и реализиране на минимална инвестиционна програма за петгодишен период в размер на 18 млн. долара. През 2008 г. кабинетът Станишев вдига възнаграждението отново до 100%. Договаря се и увеличение на възнаграждението от 1,5% за стойността на металите в добитите подземни богатства след изграждането на нова инсталация, която Дънди възнамерява да построи. Идеята е компанията да не изнася концентрат, преработени метали, което е много по-доходоносно. След жалба на неправителствена организация съдът отменя оценката за въздействието върху околната среда на проекта и той отпада. ВАС отменя решението по ОВОС инвестицията не стартира и не се постигат основите цели на споразумението – изграждане на инсталация за производство на метали, заплащането на концесионера на значително по-високо възнаграждение. По договор Дънди трябва да плаща на държавата годишна сума, равняваща се на 1,5% от стойността на металите в добитите количества руда. През 2007 г. методиката за определянето на концесионното възнаграждение е променена и процентният му размер се обвързва с рентабилността на нетните приходи от продажби и счетоводния финансов резултат на дружеството. През 2008 г. парламентът гласува концесионерите по сключените концесионни договори да запазват правата и задълженията си при условие на сключените договори до изтичане на срока им. От Сметната палата посочват, че така законодателят поставя в неравностойно положение концесионерите по сключените договори преди и след 2008 г. относно размера на дължимото концесионно възнаграждение при еднакви други условия. От 2011 г. до 2013 г. контролът върху концесията е неефективен. За него са отговорни четирима министри – Трайчо Костов /ГЕРБ/, Делян Добрев /ГЕРБ/, Асен Василев /служебен/, Драгомир Стойнев /БСП/.  За периода са планирани три проверки на икономическото министерство. Единствено по времето на Асен Василев има подробно описание на посетените обекти и проверени дейности. А Комисията по контрола на концесиите се състои от експерти, които всъщност трябва да контролира. А чиновниците от икономическото ведомство са получавали по една минимална работна заплата /270лв./ за всяко заседание на Комисията по контрола. Това е ставало благодарение на заповед на Трайко Трайков от април 2011г. На това се слага край след административната реформа на Симеон Дянков. От заключенията на Сметната палата става ясно, че икономическото ведомство няма подходяща система за съхранение на банкови гаранции, поради което има риск въпросните документи да се загубят. Обществеността няма как да следи концесията, защото се оказва, че данните в публичния Национален концесионен регистър са неактуални и той не се попълва коректно. “Осъществяваният текущ контрол в МИЕ се оценява като преимуществено документален, независимо от мястото на неговото извършване. В по-голямата си част контролът се основава на данни, подадени от концесионера, което не гарантира тяхната достоверност и е предпоставка за формално изпълнение на контролните функции и води до недостатъчна ефективност на извършването му”, се посочва в доклада на Сметната палата. През 2013 г. икономическото министерство възлага на външна лаборатория – Евротест-Контрол ЕАД, да сравни точността на представените данни от концесионера по отношение на съдържанието на металите. Заключението е, че няма статистически значими разлики в анализа на лабораторията на Евротест-Контрол и останалите лаборатории, включително и лабораториите на Дънди Прешъс Металс, се сочи в доклада на Сметната палата

Източник: Mediapool

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар