Д-р Лора Василева, абсолвент МУ-София: „Нивото на медицинското образование в България е катастрофално“

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Тази седмица се дипломира Випуск 2020 на Медицински университет – София. 477 млади лекари изричат Хипократовата клетва виртуално, за първи път. От тях 262 са българи, а 215 – чужденци от 29 държави. Един от абсолвентите е д-р Лора Василева, на 25 г., от София.

Защо избрахте медицината преди 6 години и ако можехте да се върнете назад, бихте ли я избрали отново?

И аз се питам често този въпрос. Аз съм завършила спортното на ЦСКА, защото като ученичка за мен животът беше баскетбол. Един спорт, който е традиция в семейството ми и медицината дойде като идея, след като изключих много други специалности.

Но мисля, че трябва да благодаря на майка ми, която грабва всяка идея и бързо намери учители, които ми помогнаха с изпитите за кандидатстване. 7 години по-късно не бих избрала медицината, защото смятам, че света се развива много бързо, постоянно има нови възможности, които са далеч по-лесни, добре платени и човек успява повече да се наслади на живота-да пътува, да бъде със семейството си, да има свободно време.

Смятате ли че нивото на медицинското образование в България е на ниво и сравнимо ли е то с това в другите държави по света?

Смятам, че нивото на медицинското образование в България е катастрофално и далеч несравнимо с това в Западна Европа, САЩ или Япония например. Аз завърших МУ-София и мога да изкажа мнение само за този университет, но оценката ми е негативна.

Първите две-три години в предклиника бяха доста по-сериозни като отношение на преподавателите, а в клиниката беше точно обратното. Тази цикълна система е толкова безмислена, за 15-20 дни изучаваш цяла специалност, полагаш изпит и край, забравяш всичко бързо. Преподавателите са и лекари и междувременно имат и работа с пациенти, но и трябва да преподават. Няма как в един ден и час да правиш тези неща, ние сме им в тежест, пък оставаме недоволни, че не ни обръщат внимание.

Учебниците масово са от праисторията, всичко сами сме си намирали и сме чели и от чужда литература. Изпитите-повечето пълна пародия, преписване докрай и нищо да не знаеш пак ще те пуснат или ще отидеш на ликвидация номер 45 и пак ще си вземеш изпита, даже ще завършиш.

Нямаме стол за хранене, от гардеробите се краде и винаги по упражнения ходиш с живота си в джобовете, за да ти е спокойно. Има голяма разлика между предоставените условия и парите, които се плащат за това образование.

Избрали ли сте си вече какво ще специализирате и къде?

Аз от втори курс искам да специализирам и работя в чужбина, конкретно в Германия и много съм се трудила за тази моя цел. Не знаех езика, учих го през годините на следване и смятам, че да направиш такава стъпка е нещо голямо, не е лесно и се изисква много мотивация, време, средства и усилия.

България не удовлетворява изискванията ми за живот и специализация, защото смятам, че няма нищо по-унизително от това да си ненаучен специализант с 5 лева в джоба. Искам да се пробвам на Запад, за да не съжалявам след години и смятам, че човек трябва да учи езици, да омбеня опит по света, за да може да се развива.

Това какво ще специализираш е най-трудното решение, защото трябва да съобразиш, че ще го работиш цял живот, дали искаш да имаш и семейство, къде искаш да работиш и живееш. Аз срещнах любовта, а той също е лекар и ще заминем заедно и тогава ще реша какво ще работя, но искам да е клиника и да работя с пациенти. Човек трябва да прави компромиси при вземане на това решение.

Какво е усещането да се дипломирате по време на пандемия?

Усещането определено не беше както предишните години, но се радвам, че успяхме да се закълнем на живо и, че бях с групата си. Много съжалявам, че родителите ни не можаха да присъстват, защото те имат огромна заслуга за нашия успех.

Поради пандемията не можахме да проведем държавните стажове, завършихме без никаква практика, имаше изключителна неорганизация, с месеци не знаехме кога ще имаме изпити, кога ще завършим. Смятам, че университетът трябваше да действа по-бързо и да вземе по-добри решения.

Какво бихте променили в системата на здравеопазване, ако сте здравен министър?

Аз смятам, че никога няма да се оправи положението, но все пак ще променя болниците да не са търговски дружества, да има по-еднакво и по-високо заплащане на пътеките във всички специалности и изписването на тези да се контролира.

По-високо заплащане на целия медицински персонал, което да се контролира, дали достига до крайния човек, а не остава в администрацията. За специализация може да се направи тест като държавен изпит и спрямо оценката се решава къде ще работиш. Колкото по-висока е, това ти дава шанс да работиш в по-голяма болница и град. Така е в Испания. Така ще има по-равно разпределение на кадрите по градове и медицината няма да е толкова централизирана.

Не може всяка година да завършват над 500 лекари от всички университети и да има недостиг на кадри. Мисля, че няма нещо, което да функционира правилно и смятам, че пандемията показа това и за съжаление много хора пострадаха.

Пожелавам на колегите си от випуск 2020 да са здрави, да изберат това, което искат, да не съжаляват за решенията си и да създадат семейство, защото живота не е само медицина!

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар