Д-р Чавдар Ботев: Проблемът с Ковид-19 може да се реши за 15 дни

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Един от основните симптоми на това заболяване е внезапна смърт„. Това каза в предаването „Опорни хора“
д-р Чавдар Ботев, специалист по трансфузионна хематология.

 

„Не става въпрос за неправилно лечение, заболяването така протича и в определен момент, дори в ранен стадий, може да почине човек в най-неочаквания момент“, уточнява д-р Чавдар Ботев.

„Имахме колежка, която беше излекувана и след това внезапно почина. Знаем на какво се дължи – това е едно запушване на съдовете. Хепариновите лекарства ги даваме за предотвратяване на тези ефекти. Това, което може да се направи, е прясно замразена плазма, която съдържа ензими, с които се разтварят въпросните микрозапушвания. Запушването на големите съдове се влияе от хепарин“.

„Това заболяване се счита за ново заболяване и всеки може да получи лечение с „Ивермектин“. Става въпрос за едно лекарство, което се използва 25 г. с доказан ефект при много вирусни и паразитни заболявания. И за 25 г. нямаме никаква резистентност. То е на базата на бактерии, които го произвеждат, и смъртността му е – на 1 млн. души, които са го приели, е 1 човек. Аз не знам друго лекарство да има такива ефекти. Дори най-простият аспирин има доста голяма смъртност – 20 хил. души загиват годишно от пиене на аспирин“, категоричен е д-р Чавдар Ботев.

Защо има противници това лекарство? „В момента е влязъл в протоколите в САЩ, и то като основно лекарство. Ние трябва да гледаме смъртност. Смъртността при „Ивермектин“, сравнен с „Азитромицин“, е 40 срещу 80 %. Ако се дава с профилактична цел, например двама души живеят заедно, от тях единият е болен, хората, които са пили „Ивермектин“ са 7 % болни, в сравнение с 57%, които не са го пили. В Индия са го пили огромен брой лекари на първа линия и има 73 % по-малка смъртност. До момента са го пили 4 милиарда души.

Във всички слаборазвити страни започнаха лечението с него. В Израел също го ползват. За мен въпросът е друг. „Ивермектинът“ не е регистриран в България. Има общ протокол от СЗО, но българската агенция по лекарствата не го е регистрирала. Затова трябва да се обърне внимание на агенцията и да се направят нормалните регистрации въобще на това лекарство.

Засега имаме едно сериозно лекарство и това е „Ремдесивир“ и плазмата“, каза д-р Чавдар Ботев.

„За „Ивермектинът“ протоколът е от 3 ноември т.г. Приетото становище на световните експерти се базира на тази дата. То има 50 клинични проучвания за всички състояния при Ковид. От профилактично – до най-тежките състояния. Няма друго такова лекарство.

Заболяването коронавирус е: 5 дни в началото на симптомите вирусно, след това остава малка част от вируса, следва автоимунно заболяване според най-новия протокол, което се лекува с кортикостероиди и т.н. На 8-9 ден има влошаване – тогава излизат антителата и се вдига висока температура до 40 градуса. Нищо не е необходимо да се прави. Защото сваляйки температурата, процесът протича по-зле. Хората се притесняват и включват антибиотик, а той унищожава микробиома“, уточнява хематологът.

Според д-р Чавдар Ботев, има и други евтини лекарства, които можем да ползваме. „Бромхексинът“ действа също като силно вирусонеутрализиращо лекарство. Той убива вируса и помага за дишането. Дава се в самото начало, може и по-късно, защото подпомага самото дишане.

При пациенти с тежко протичане на заболяването, при 53 % от тях се наблюдават сериозни увреждания на мозъка. Те трябва да се лекуват с плазма. Очаква се да се появят и много автоимунни заболявания. Мисля, че проблемът у нас може да се реши за по-малко от 15 дни с този продукт – „Ивермектин“. Той е евтин, но това му е и проблемът. Има аптеки, където се продава и цената е доста достъпна. Той е влязъл в световните протоколи. Плазменото лечение е в по-късните етапи, след 14-я ден“, уточнява схемата хематологът д-р Чавдар Ботев.

Източник: News.BG

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Екипът на informiran.net не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.