европа ни чува

Евроизборите – театър, листите – пълен фарс. И как да изберем по-малко лошите измежду лошите

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вече всички партии, коалиции, Инициативни комитети и независими кандидати се регистрираха за изборите за Европейски парламент на 26 май.

И равносметката е плачевна.

Имената са ясни – традиционните листи на големите партии и останалите, които като че ли ни карат да се съмняваме, че това изобщо ще са избори.

Първи извод – изборите се използват от хора, които имат единствена цел да останат в политиката.

Втори извод – евроизборите се използват от разследвани, обвиняеми и полуосъдени, за да се спасят от затвора или поне от ареста, докато траят изборите.

Трети извод – участието на много от кандидатите ни усъмнява, че някои просто искат да сменят едното място в политиката с друго, правейки всякакви лупинги, за да се задържат на клона още малко и да вземат добра брюкселска заплата.

Николай Бареков – до последно се чудеше дали да е учител, журналист, но реши отново да се пробва за евродепутат.

Евгения Банева реши категорично да се бори за място в Брюксел, и то от ареста, все още не коментира с каква цел.

От листата на ГЕРБ се вдигна духът на Александър Йорданов, авторът на фразата за „Деня на българската демокрация“. Иска ли да става евродепутат или сме свидетели на политическа сделка – съмнението остава.

Феномен е, че откак ГЕРБ съществува никога не са участвали на избори в коалиция – сега се обединиха със СДС и Земеделците на Анастасия Мозер.

Действията на ГЕРБ са ясни – да дръпне от гласовете на десните, на СДС обаче бяха наречени – „предателство“.

В листата на БСП също попаднаха „чужди“ – Велизар Енчев, бивш патриот, както и съветникът на президента Румен Радев – Иво Христов.

Едни се разместиха, друго не можаха дори да се наместят и в крайна сметка Обединените патриоти отиват поотделно, като изненада е, че бившият вицепремиер Валери Симеонов явно не му се стои в българския парламент, след като напусна Министерски съвет като вицепремиер и има цели да отиде в Европейския, а по думите му – имал и с какво да допринесе.

АБВ пък взеха името на БСП и ЦИК го призна, така хората на Георги Първанов отиват на изборите като „Коалиция за България“.

А голямата битка казват ще е между две дами на тези евроизбори – Мария Габриел – водещият кандидат на ГЕРБ и Елена Йончева, първа в листата на БСП.

И след всичко това КОМЕНТАРЪТ е, че никога не е имало по-малък избор, а недоверието на избирателя се засилва.

Първо избирахме най-добрите, после най-малко лошите, а сега изглежда, от лоши по-лоши. Дори да има някой свестен, той е окалян от цялата среда или бутиков политик (наврян в ъгъла или защото е в малка партия, или защото, ако е в голяма, е заглушен). И като че ли се засилва недоверието, че този път или оттук-нататък гласуването променя нещо.

Все едно всичко е театър. Като че ли само няколко сегашни български евродепутати, няколко кандидати от ГЕРБ, БСП, ВМРО, Демократична България, със сигурност се борят за място. За другите не знаеш дори кой ще си отстъпи мястото. Листите изглеждат като пълен фарс.

И единствените, на които сигурно им пука дали ще влязат, са или бюрократи, или са такива, които все пак искат да защитават някакъв национален интерес.

А самият ЕС не работи така, тъй като се управлява от Съвета на държавните ръководители, тоест от правителствата на държавите, а не от парламента. А това още повече засилва подозренията на вече така или иначе недоверчивия българин, че просто всеки иска само място в Брюксел.

Коментар на Антония Чорева


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар