Европа настоява: България да каже кога ще затвори въглищните ТЕЦ

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Индикативна дата за затваряне на въглищните централи у нас е реалистично да е между 2035 и 2040 г. Но тази дата трябва да бъде определена от Народното събрание. Това обяви служебният вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов по време на на кръгла маса „Справедлив преход и индустриална модернизация в България“, организирана от Института за устойчив преход и развитие, а КНСБ е домакин на събитието.

Пеканов: Датата на затваряне на въглищното производство е между 2035 г. и 2040 г.

Според него е нормално да се се говори за индикативна дата за затваряне на въглищното производство у нас и това се прави в страните – членки на ЕС. По думите на Пеканов, в националните планове за възстановяване и устойчивост на всяка една страна в ЕС са заложени такива индикативни дати. Именно този краен срок е ключов и Европа държи на него, за да може да се прецени как и какви точно суми България може да получи в предстоящия зелен преход. Определянето на крайна дата за работа на въглищните централи е важно и за изпращане на Плана за възстановяване в Брюксел.

Според Пеканов разговорите за индикативни дати трябва да минат през решение на парламента и са въпрос на преговори. „Не е редно един служебен кабинет да взема такива важни за страната решения“, обясни вицепремиерът.

Той посочи, че е важно да има такива решения за въглищните региони, които да осигурят не просто работни места, а работни места с достойно заплащане.

България се е забавила с дискутирането на тези проблеми с планирането и как ще се случи енергийният преход. Индустриални паркове, изграждане на нови производства са част от решенията, смята вицепремиерът.

Пеканов добави още, че отчасти в енергетиката липсва дългосрочна визия и било трудно на първия служебен кабинет на Стефан Янев да работи за такава визия. Министерство на енергетиката работи активно по въпроса и всичко е свързано с европейските средства, които трябва да дойдат. Това, което направихме в първия служебен кабинет е да допълним плана за възстановяване и устойчивост – три нови проекта, три нови реформи, които със сигурност вдигат нивото на амбиция, но не са достигнати ясни ангажименти за следващите години, уточни вицепремиерът.

Заместник-енергийният министър Ива Петрова също обясни по време на кръглата маса, че трябва Парламентът да вземе решение кога точно да бъдат затворени въглищните централи у нас.

Полагаме всички усилия за активизиране подготовката на териториалните планове и за изготвяне на адекватни оценки на икономическите и социалните ефекти от прехода по Зелената сделка и заетостта в енергийно-интензивните региони. За да можем да структурираме плана за справедлив преход трябва да определим времеви график за затваряне на въглищното производство. Това ще даде възможност да направим по-ясни стъпките за трансформацията, както и да започнем преговори с местните власти и със синдикатите за преквалификация, компенсация и инфраструктурно развитие на регионите, заяви Петрова.

Въглищните региони в България, и особено Марица-изток, притежават огромен потенциал за индустрията. Едновременно с прехода към нисковъглеродна енергетика ние искаме да развием този потенциал и да привлечем новите индустрии. Те ще осигурят по-висока добавена стойност, по-високи заплати и по-добри условия на труд, както и значителен икономически растеж за региона и страната. Тези два процеса трябва да вървят ръка за ръка, подчерта тя.

Министерството на енергетиката насърчи диалога с широк кръг заинтересовани страни, защото вярваме, че за справедливия преход общият принос е задължително условие да се справим с предизвикателствата. Така ще осигурим трайна перспектива за въглищните региони, които ще бъдат най-силно засегнати. Един от най-важните финансови инструменти в подкрепа на трансформацията е Механизмът за справедлив преход. Предвидените средства по Фонда за България са 1,178 млрд. евро в помощ на икономическата диверсификация, преквалификацията и търсенето на работа, както и за насърчаване на инвестициите, които са благоприятни за климата и околната среда в най-засегнатите територии. Механизмът за справедлив преход обаче трябва да работи в пряка връзка с Плана за възстановяване и устойчивост, Многогодишната финансова рамка, Модернизационния фонд и други публични финансови инструменти, които да създадат привлекателна инвестиционна среда, посочи зам.-министър Петрова.

Тя акцентира още, че ведомството работи с „ПрайсуотърхаусКупърс България“ по проект за техническа помощ при подготовката на териториалните планове за справедлив преход на областите Стара Загора, Кюстендил и Перник, както и по оценка на допълнителни територии, в това число областите Хасково, Сливен и Ямбол. Световната банка ни партнира в рамките на друг договор по подготовката на териториалните планове на още осем въглеродно интензивни региона – Хасково, Сливен, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово и Търговище. В този процес страната ни поддържа становището, че енергийният преход в съответствие със Зелената сделка трябва да бъде плавен и без сътресения, съобразен със спецификите на всяка територия, но същевременно трябва да бъде и ускорен заради голямото забавяне през изминалите години.

Наш приоритет са сигурността на снабдяването, достъпността и устойчивостта на системата. За съжаление много време е било изгубено в България и доста от възможностите за привличане на публични и частни инвестиции са блокирани или забавени – поради отсъствието на стратегическата визия и адекватни реформи, но ние сме максимално мобилизирани в работата си, обобщи зам.-министър Ива Петрова.

Франс Тимерманс: Нужно е спешно решение за крайната дата за ТЕЦ-овете

Участие в кръглата маса взе и Изпълнителният вицепрезидент по европейската Зелена сделка Франс Тимерманс очерта перспективите и отговорностите пред правителствата, синдикатите и работодателите по възстановяването чрез зелена енергия и промишлена трансформация. Той призова България да има чувство за спешност за преодоляване на тези предизвикателства и увери, че страната има потенциал да бъде лидер в региона при решаване бъдещето на въглищните мощности. Самият той пламенно настоя България да предприеме мерки за затваряне на въглищните централи като даде пример с Гърция и Румъния, които вече имат дати за затваряне на ТЕЦ-овете си.

Това е и начинът към страната ни да се отпуснат милиарди средства за енергиен преход и да се помогне на работниците да не напускат регионите, в които живеят и работят, подчерта еврокомисарят.

В дискусията участваха още заместник – министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев, президентите на КНСБ и КТ „Подкрепа“ Пламен Димитров и Димитър Манолов, представители на международни синдикални централи и бизнес организации. Именно синдикалните организации бяха сериозните опоненти по отношение на исканията на ЕС. Пламен Димитров припомни, че при едно ново покачване на цените на квотите вредни емисии, въглищните централи сами ще затворят, защото няма да издържат финансово.

3е-news.net

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар