Едно убийство, три деца в изолация и „оскотяването на обществото“

Без категория
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Убийството на 86-годишния Стефан Янев в столичния ж.к. „Люлин“ отново повдигна редица въпроси за работата на институциите и закрилата на децата у нас. За убийството на възрастния мъж са задържани дъщеря му и мъжът, с когото е живяла на семейни начала, а в апартамента, в който всички са живели, бяха открити три деца, за които има данни, че до момента са държани изолирани от външния свят.

Съседи разказват, че от апартамента постоянно се чували викове, семейството не си плащало сметките и неведнъж са имали проблеми със задържаните.

Това е поредният случай, който показва, че „липсва каквато и да интеграция на усилията на институциите, които са призвани да защитават правата на децата – всеки работи сам за себе си, всеки се оправдава и казва, че не знае нищо“, коментира психологът Христо Монов в предаването „Тази сутрин“ по bTV. „Тези дни се навършиха 10 години от приемането на Стратегията за детето 2008 – 2018. През тези седем и половина години знаем кой управлява и то той управлява, не управлява партията му. Нека поемат отговорност, че не изпълниха почти нищо, освен донякъде деинституционализацията“, призова той.

Това показва поредното безхаберие на институциите – коментира Вера Иванова, председател на Конфедерация за защита правата на децата. – Около 10 са органите за закрила на дете, плюс социални, полиция и това е поредният случай, който показва размиването на отговорност и как те помежду си нямат никаква връзка“.

Органите са 17, поправи я Монов. Това са министерства, местна власт, Агенция за закрила на детето, Прокуратура, изредиха те.

Монов изтъкна, че органите е трябвало да се самосезират още след излъчването на телевизионното предаване, в което е участвал убитият Стефан Янев и е разказал за проблема. Те са длъжни по закон да се самосезират, посочи психологът.

Липсата на контрол върху цялата тази система за закрила и липсата на лична отговорност от тези т. нар. чиновници води точно до такива трагични състояния и нарушаване на права и безобразия“, добави Иванова.

За появилата се информация, че семейството са адвентисти Венцислав Панайотов, който е председател на Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден, декларира, че „нито (задържаната) Мария Янева, нито нейният съпруг са били адвентисти, нито са кръщавани в нашата църква, нито принадлежат към нея“. Той посочи, че в началото на 90-те години Янева и майка ѝ са посещавали за година-две една от техните църкви в София, дори майката е била подпомагана, защото е била болна, но малко след смъртта ѝ Мария Янева престава да посещава църквата. Възрастни адвентисти обаче си спомнили за нея и разказали, че още тогава си личали поведенчески проблеми.

Една голяма част от българското население, поради условията, в които живее, е докарано до първия-втория етаж от пирамидата на Маслоу (йерархична система на човешките потребности, в основата на която са физиологичните и екзистенциалните потребности, а на върха – духовните, бел. ред.), до оскотяване – хора, които се грижат само за това да осигурят прехраната си, дори не мислят и за сигурността си, коментира Монов. „Това е личностния профил на голяма част от населението. Ние сме се разпаднали като общество на битово ниво. Докато преди години във всяко село или всеки вход имаше поне един, т. нар. будна съвест, който знаеше нещо, ходеше по институциите, ръчкаше ги… до там сме се разпаднали, че дори изчезна и този, който много ни досаждаше, но все пак беше някакъв белег за интегритет на обществото“, добави психологът.

Хората виждат, че каквото и да правят, колкото и сигнали да подадат, остават без резултат“, посочи Иванова. Тя припомни информациите, че когато възрастният мъж е стенел и викал за помощ, е пристигнала полиция, почукала е на вратата и си е отишла. „Защо да пускат сигнали, като виждат безхаберието, че няма институция, която да направи нещо?“, попита Иванова.

Сега някой ще понесе ли отговорност, че само е отишъл и е почукал на вратата?“, попита Монов. Най-важният въпрос според него сега е какво ще се случи с децата, „защото, ако подложим на анализ грижите за такива деца, ще видим, че и там нещата никак не стоят добре“. По думите му обаче, при съответните грижи, децата биха могли да се върнат към нормален живот.

Иванова коментира, че „децата са нищо за държавата

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар