Едно уволнение е най-малкото за Кървавата сряда

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На 14 май 2021 година – в петък, Министерският съвет прие решение да предложи освобождаването на тогавашния главен секретар на МВР Ивайло Иванов от длъжност на президента Румен Радев. Малко по-късно в същия ден президентът подписа Указ за прекратяване на правомощията на главния секретар на Министерството на вътрешните работи.

Бърза справка: „Главният секретар на МВР се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет“ (Закон за министерството на вътрешните работи, член 36, алинея 3). „Правомощията на главния секретар се прекратяват при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на министерството“ (Закон за министерството на вътрешните работи, член 36, алинея 6, точка 6).

Именно член 36, алинея 6, точка 6 от Закона за министерството на вътрешните работи е основанието, на което служебният министър-председател Стефан Янев се позовава в мотивите към проекта на Указ за прекратяване на правомощията на главния секретар на Министерството на вътрешните работи – главен комисар Ивайло Стефанов Иванов, и за освобождаването му от длъжност.

Склонна съм да споря с бившия вътрешен министър Христо Терзийски, който по-рано днес написа в своя публикация във Facebook, че „в решението си за отстраняването на Главен комисар Ивайло Иванов, служебното правителство, тъй като няма как да намери друго основание, се позовава на чл. 36, ал. 6, т. 6 – “тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на министерството”.

 

 

„И служебният министър, и служебният премиер, и президентът би следвало да знаят, че такова тежко нарушение трябва да е установено по определен процесуален ред – в рамките на извършена служебна проверка с последващо дисциплинарно производство, каквито не са били проведени“. Прекрасно, но нека да погледнем към частта с действията, които накърняват престижа на министерството. А ако престижът на редовите служители на МВР не беше накърнен, а и на самата институция, значи вероятно имаме крайно различни светоусещания.

„Като висша професионална длъжност главният секретар на МВР е пряко отговорен за настъпилите вредни последици – формираното негативно отношение към органите на МВР по повод на действията им при неутрализиране на провокациите по време на протестите“, пише в мотивите на предложението за освобождаване, което съответства именно на посочената от закона причина за освобождаване – накърняването престижа на министерството.

„Като висша професионална длъжност в МВР главният секретар е длъжен да планира, организира и контролира основните дейности в Министерството на вътрешните работи и да отговаря за изпълнението им. Той носи отговорност за действията на МВР, насочени срещу започналите на 9 юли 2020 г. и продължили до края на 2020 г. протести срещу разрастващите се корупция и беззаконие в управлението на страната, както и срещу ограниченията на свободата на словото“, казва се още в мотивите.

При неутрализиране на протеста служителите на МВР допуснаха грешки от организационен и тактически порядък. Въпреки твърденията на главен комисар Ивайло Иванов, че операцията на полицейските органи е „перфектно организирана“ и са се справили „професионално“, вечерта на 2 септември 2020 г. в гр. София напрежението между органите на реда и протестиращите ескалира и се допуснаха сблъсъци. Пострадаха в различна степен лица с агресивно поведение, но също така и мирни протестиращи граждани, и журналисти“, пише още там.

Какво ни казва изложеното в тези мотиви?

Първо, Министерският съвет посочва какви са били причините за протестите – „разрастващите се корупция и беззаконие в управлението на страната, както и срещу ограниченията на свободата на словото“. Не говори за твърдения за корупция и беззаконие, нито за усещания – поставя ги като факт.

Второ, казва ни, че служителите на МВР са допуснали грешки. Не споменава съмнения за грешки, не говори за грешки, които предстои да бъдат изяснени, а поставя тези грешки като факт.

Какво обаче не ни казва написаното?

Не ни казва кой ще бъде назначен като нов главен секретар. Законът обаче не го и изисква – до назначаването на нов главен секретар се предвижда правомощията на главния секретар да изпълнява заместник-главният секретар (Закон за министерството на вътрешните работи, член 36, алинея 7).

Не ни казва още дали да очакваме разследване. А разследване на поведението на полицейските служители на 2 септември, познат още като Кървавата сряда, е задължително да има – ако не за друго, то поне за да можем горе-долу спокойно да се самозалъгваме, че живеем в демокрация. Трябва да има разследване и защо това поведение беше позволено, и от кого беше позволено.

И не, грешките не трябва да се търсят в отделните служители, а по високите постове. Грешките с отделните служители са в подбора им, но това отново не е грешка на самите тях.

И да, освобождаването на Иванов е обосновано и крайно необходимо. А още по-необходимо е да започне сериозна проверка.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар