Екоорганизации искат нов глобален климатичен данък върху дейността на петролните компании

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Налагането на данък върху големите петролни компании може да увеличи финансирането за опазването на климата с до 900 милиарда долара до края на десетилетието. Това твърдят екологични организации, които предлагат въвеждането на този вид налог.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) многократно е подчертавала необходимостта от по-високи нива на финансиране за климатичния преход, за да се постигнат глобалните цели за декарбонизация и зелен преход, но намирането на тези пари не е толкова лесно.

Скорошен доклад на НПО потенциално идентифицира начин за набиране на средства за развитие на капацитета за възобновяема енергия на нации с ниски доходи (развиващи се страни и тези от третия свят, бел. ред.), като по този начин се подпомогне глобалният зелен преход.

Нов доклад за климатичните щети и възможни те такси, който публикуван през април от организацията Stamp Out Poverty, предполага, че данъчното облагане на големи компании за изкопаеми горива може да помогне за набирането на милиарди долари финансиране. Средствата ще се използват за справяне с последиците от изменението на климата и подкрепа на развитие на проекти за възобновяема енергия в страни с ниски доходи по целия свят.

Налагането на данък върху фирмите в най-богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) може да осигури до 720 милиарда долара финансиране за климата още до 2030 г., смятат от организацията.

Докладът показва, че данъкът може да бъде установен в рамките на съществуващите данъчни системи. Ставка от 5 долара на тон CO2, която започва тази година в страните от ОИСР и се увеличава с 5 долара на тон всяка година, ще осигури финансиране от 900 милиарда долара до 2030 г. Авторите предполагат, че 720 милиарда долара от тях могат да бъдат използвани за принос към Фонда за загуби и щети, в подкрепа на страните, които са най-засегнати от изменението на климата. Останалите средства могат да се използват за подпомагане на общностите в по-богатите страни да преминат през зелен преход в съответствие с националните цели, съобщава OilPrice.com.

Няколко организации подкрепят целите на доклада, включително Greenpeace, Stamp Out Poverty, Power Shift Africa и Christian Aid. Директорът на Greenpeace U.K., Ариба Хамид (Areeba Hamid), обясни: “Имаме нужда от съгласувано глобално лидерство, за да принудим индустрията за изкопаеми горива да спре сондажите и да започне да плаща за щетите, които причинява по света.

Данъкът за климатичните щети би бил мощен инструмент за постигане на двете цели: отключване на стотици милиарди финансиране за онези, които са в острия край на климатичната криза, като същевременно спомага за ускоряване на бърз и справедлив преход от изкопаеми горива по света.”

Припомняме, че фондът “Загуби и щети” бе представен на срещата на върха за климата COP28 в Дубай миналата година след години на натиск от страна на държавите с ниски доходи. Тяхното искане бе да се разработи фонд, който да помогне за облекчаване на тежестта на климатичните заплахи за развиващия се свят. Около 200 държави подкрепиха създаването на фонда.

3e-news.net

Много държави в развиващия се свят са силно уязвими от последиците от изменението на климата и нямат средства да се справят с изменението на климата или да развият капацитета си за възобновяема енергия, за да подкрепят зеления преход. Представители на 24 държави сега трябва да решат каква форма трябва да приеме фондът, кои страни трябва да дадат своя принос и къде и как да бъдат разпределени парите.

Първата среща на борда на Фонда за загуби и щети трябва да се проведе в Абу Даби следващата седмица, където бордът ще избере домакин за фонда – очаква се Световната банка – както и ще обсъди други специфики. Имаше няколко забавяния при създаването на борд на фонда, като първото заседание беше изместено от януари за май, което привлече критики за липсата на действия. 

Има допълнителни критики относно ограниченията за участие в учредителната среща. Съветникът по климата на Amnesty International Ан Харисън заяви: “Amnesty International и други организации за климатична справедливост са дълбоко загрижени за ограниченията, наложени върху участието на организации на гражданското общество на първото заседание на борда на Фонда за загуби и щети.

Тази учредителна среща трябва да създаде прецедент, като засили и приветства участието на гражданското общество, а не силно ограничава неговия принос. Пълното участие на гражданското общество би помогнало да се отразят възгледите на често разнообразните и маргинализирани общности, чиито права са най-засегнати от климатичната криза”, добавя Харисън.

В Парижкото споразумение се посочва, че по-богатите страни носят по-голяма отговорност за справяне с изменението на климата, тъй като в миналото те са били най-големите източници на въглероден диоксид. Държавите с високи доходи, участващи в срещите на върха на COP, многократно са заявявали своята отдаденост на набирането на средства в подкрепа на глобален (а не само местен) зелен преход, като допринасят за развитието на капацитет за възобновяема енергия в нациите с ниски доходи. Богатите държави обещаха да подкрепят развиващите се страни в тяхната борба с изменението на климата.

Към днешна дата обаче малко е направено за набирането на тези средства и разработването на нови проекти. Набирането на пари чрез въвеждането на данък върху производителите на нефт и газ в богати, силно замърсяващи страни, като САЩ, Обединеното кралство, Япония, Испания и Канада, може да помогне за набирането на средства за развиващия се свят, както и за привличането на повече инвестиции в предложения нов фонд.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар