атанас атанасов

Ексклузивно! Ето ги съществените празнини в биографията на „малкия Атанасов“, крити досега!

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Счетохме, че е крайно време да се хвърли светлина върху истинската същност, самоличност, вяра и убеждения на „явлението“ народния представител Атанас Петров Атанасов (ДСБ). Причината е, че лицето през последните няколко месеца прекрачи редица червени линии, потъпка всякакви представи за професионална и човешка етика и надмина в антибългарските си действия всички известни и предполагаеми агенти за влияние на чужди разузнавателни служби.

Под прикритието на прозападен политик, лицето Атанасов атакува многократно и целенасочено целия сектор за сигурност, особено там, където няма позиции за пряко влияние чрез близки нему служители.

В тези си действия, Атанасов и компания, не се посвениха да клеветят и дори да цитират цели пасажи от секретни стенограми на КСНС, МС и ресорни комисии на НС. Горното беше придружено от непрекъснати „експертни“ мнения и призиви на приближени военни и политически коментатори и анализатори, които лансираха данни за русофилията на сектора за сигурност и държавния апарат и призоваваха за действия в подкрепа на Украйна.

На практика обаче, реалният резултат от действията на лицата, водени и инспирирани от Атанас Петров Атанасов, по ирония винаги се изразяваше в излагане на опасност именно на тези служители от сектора за сигурност, които участваха в мероприятия в подкрепа на Украйна, съгласно решенията на НС и постановленията на МС. Тоест, с действията си, въпросната, предполагаемо про-атлантическа, група постоянно застрашаваше българските усилия за изпълнение дори на базовите ангажименти на страната ни като член на ЕС и НАТО. Всеки път с изказванията си, лицето Атанасов и компания, привличаха вниманието към проекти, които вече се реализираха и такива, които предстояха да започнат.

Тези констатации са плод на няколкомесечни обективни наблюдения и анализ и не се дължат на обичайната ни професионална мнителност и предпазливост. Тези изводи се потвърждават от резултатите от дейността на Атанасов и групичката около него, чийто единствен реален принос към Украйна се явяват онези прословути 100 (сто) чифта термо-чорапи, дарени от народния представител Мирчев в едно украинско село.

За да разберем действията и мотивите на Атанасов, самолансирал се като отявлен атлантик, ще бъде необходимо да запълним някои много съществени празнини в биографията му.

Правим го с пълното съзнание, че и ние нарушаваме професионалната етика. Считаме го обаче за необходимо, тъй като „явления“ като Атанасов са емблематични за прехода и основна причина за неуспеха на същия този преход. Не е възможно да се гради бъдеще заедно лица с миналото на Атанасов, който продължава да замъглява политическото пространство и да не оставя възможности за развитие на по-млади, образовани и действително прозападни политици.

Атанас Атанасов е син на Петър Атанасов. Бащата е бил сътрудник на ОУ на МВР-Русе-ДС – управление II. Преведено на обикновен език, бащата на Атанасов е бил успешен сътрудник на Областното управление на Второ главно управление на Комитета за държавна сигурност (ДС) в Русе.

След не особено успешните резултати от обученито си в техникума по ЖП транспорт в Русе, Атанас Атанасов се оказва с минимални шансове да влезе в университет. Обръща се за подкрепа към баща си, който логично моли за помощ ръководещия го офицер от Второ главно управление на ДС (ОУ в Русе) Марин Н.

Офицерът от Второ главно Марин Н. реагира положително на молбата на бащата и съдейства на Атанас Атанасов да влезе в СУ „Климент Охридски“ по партийна линия (квотата на БКП).

Атанас Атанасов („малкият Атанасов“, както го нарича първият му ръководител) на свой ред подписва декларация за сътрудничество и се доказва като „особено активен през студентските си години“.

След завършването следва частично известната биография – съдия и прокурор в комунистическата правораздавателна система и директор на районната дирекция на Министерството на вътрешните работи в Разград, вече след промените.

В Разград се констатират и няколко комични случая с „малкия Атанасов“.

Емблематичен е опитът му да провери на пост заспал служител на МВР и да му вземе оръжието за назидание. Полицаят се буди и нанася побой над директора си, тъй като не го разпознава в тъмното. Случаят е потулен, пак с вездесъщата помощ на бившето Второ главно управление на ДС (вече НСС).

Част от делата на баща и син Атанасови биват унищожени още при първата вълна на прочистване на архивите в периода 1989-1992.

Остатъците от материалите за себе си и баща си, Атанасов опитва да доунищожи в периода, който прекарва инсталиран пак по партийна линия в ръководството на Националната служба за сигурност (наследник на Второ главно на ДС и сегашен ДАНС).

Макар че не го знае, Атанасов не е успял да заличи всички следи за активното си сътрудничество с ДС. Този му неуспех е нормален. Все пак никога не е бил оперативен работник. Факт обаче е, че основните дела (личното и работното) са ликвидирани, което е гаранция за успешното преминаване през проверките до момента.

Тук, разбира се, Атанасов не е изключение. Много дела от ДС и РУ-ГЩ бяха унищожени и принадлежността на много хора към службите на НРБ беше скрита. Но никой от „скритите“ не се отличава с такава безпардонна наглост да се презентира постоянно като радетел на ценностите, срещу които доста ефективно се е борил и то заедно с баща си. Никой от “скритите” не се позиционира като толкова яростен противник на режима, на който дължи всичко.

Отделна и много интересна глава представляват игрите на Атанасов с разузнавателните служби на САЩ и Великобритания, които сравнително бързо губят интерес към лицето поради доказаната му негодност и нелоялност.

Той обаче успява и до ден днешен да се харесва на политическите секции в няколко западни посолства основно с правилната си риторика. На дела обаче, Атанасов няма принос и реализация за нито един реален прозападен проект. Нито един…

Възникват много въпроси. Като например: В чий интерес е цялостната дейност на един от най-успешно прикрилите се и оцелели ревностни и наследствени сътрудници на Второ главно управление на Държавна сигурност?

Забележка: Марин Н. е в добро здраве, както и някои други живи свидетели на развитието на Атанас Петров Атанасов.

По – нататъшните ни действия ще бъдат в пряка релация с действията на господин (другаря) Атанас Петров Атанасов.

Предлагаме, като начало да приключва с ролята (прикритието) на прозападен, проатлантически, проамерикански и прочие защитник и радетел на евроатлантическата ориентация на България. Освен ако не даде по-логично и по-битово обяснение за действията си. Като например, че това му е хранителната среда и с тази роля се препитава. Ще го разберем. С хора работим и разбираме от мотивация.

Предлагаме също така да приключва и с ролята на експерт по национална и други видове сигурност. Лицето е доказано некомпетентно, дразнещо и вредно в тази си роля.

Всичко ще зависи от Атанасов. Както и тогава… Преди да влезе в СУ.

Изборът е бил – да учи или да подпише декларация за сътрудничество с Второ главно управление на ДС и да стане студент с квотата на БКП…

Андрей Червенков

Коментари

Коментара



loading...












There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар