Ексклузивно! Лавина от дела на полицаи срещу МВР

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Лавина от граждански дела на полицаи срещу МВР засипа районните съдилища в страната.

За последните 3 месеца от 2019-а близо 1000 дела са разгледани от магистратите в Гоце Делчев, Разлог, Свиленград, Хасково, Бургас, Сливен, Девин, Габрово, Смолян, Плевен, Видин и др.

Поне още толкова са подадените искови молби, по които тепърва магистратите ще заседават. Служителите на реда претендират за преобразуването на нощния им труд в дневен и искат допълнително заплащане.

В някои от малките съдилища на ден излизат по 20-ина решения.

В последния месец има над 200 осъдителни за МВР решения на първа инстанция. По-малко са отхвърлените искове. Очаква се още полицаи да предявят претенции. Вероятно това ще направят и вече бивши униформени, които са работили от 2016 до 2019 г. В зависимост от това в коя структура на МВР работят, исковите молби са срещу ОД на МВР, “Пожарна безопасност и защита на населението”, “Гранична полиция” и “Национална полиция”. Делата в Благоевградска област са над 300, а излезлите решения от съдилищата в Гоце Делчев и Разлог са около 30. Над 300 са делата и в Смолянска област. В Хасковска са близо 200.

Само за последния месец в районния съд в Бургас има излезли около 40 решения, други близо 100 дела са в ход. В Хасково първите пожарникари вече са осъдили МВР, в Сливен текат около 30 дела, толкова са и в Габрово. За октомври и ноември районният съд в Плевен е излязъл с около 20 осъдителни за МВР решения. Съдът в Момчилград гледа над 100 такива дела, почти толкова са и в Свиленград.
Репортерска проверка обаче установи, че съдебната практика по този вид масови еднотипни дела е различна и стана ясно, че по един и същи казус магистрати дори и от един съд често излизат с коренно противоположни решения. Във Велико Търново преобладаващо се отхвърлят исковете на служителите на реда. В Плевен, Харманли и Бургас едни районни съдии отхвърлят исковете на полицаите, други ги одобряват.
Всяка една от молбите е за изплащане на дължими суми от 1000 до 2000 лв. за последните 3 г. Отделно от тези пари се претендира за лихви и адвокатски хонорар. Между 200 и 300 лв. са лихвите за всеки иск, около 400 лв. е адвокатският хонорар. От своя страна съдилищата присъждат на МВР внасяне на държавна такса около 100 лв. и възнаграждение на вещо лице – счетоводител, от 200 до 300 лв. Ако всички решения влязат в сила, министерството ще трябва да отдели поне 4-5 млн. лева. Претенциите за неизплатени пари са на полицаи, гранични полицаи, пожарникари и жандармеристи, които работят на 12- и 24-часови смени и полагат нощен труд от 22 до 6 ч.
Те твърдят, че тези 8 нощни часа трябва да се преизчислят към дневни по коефициент 1,143. Претенциите им са за дължимо допълнително възнаграждение за положен нощен труд, който не е бил адекватно заплатен поради това, че не е преобразуван в дневен с прилагане на коефициента. Всъщност това е ставало допреди няколко години и е било регламентирано в специална наредба, действала до 2015 г. Тя е била отменена от други две наредби от 2015 и 2016 г. за организацията и разпределянето на работното време. Първата е отменена от ВАС през 2016 г., а преди дни съдът отмени и втората.
В тях липсва норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Текстовете гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 и 6 ч, като работните часове не следва да надвишават 8 часа за всеки 24-часов период. Няма изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на специална норма обаче според съда не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата. Така повечето магистрати приемат, че следва да се приложи общото гражданско законодателство – Кодексът на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), където нощният труд е определен 7 часа.
Така при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време, или 8:7, което е коефициент 1,143. Ако това не се направи, то служителят в МВР се поставя в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регламентират от Кодекса на труда, категоричен е съдът. Според юристите на МВР обаче нормалната продължителност на работното време за служители в МВР е 8 часа на всеки 24-часов период (виж на 3-а стр.). Нощният труд не е извънреден.
Следователно нормалната продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по Закона за МВР е 8:8, или коефициент 1. Повечето съдилища обаче не приемат тези доводи и на първа инстанция МВР получава преобладаващо осъдителни решения. Тези съдии, които пък отхвърлят исковете, твърдят, че коефициентът 1,143 не трябва да се прилага, защото в Закона за МВР е регламентирано полагане на 8-часов нощен труд, за разлика от работещите по Кодекса на труда. Пред съдилищата се представят различни решения на други магистрати в една или друга полза.
Някои обаче не се съобразяват с мнението на колегите си от друг район с мотив, че многобройната практика, в която съдилищата приемат, че положеният от държавните служители в МВР нощен труд се преизчислява с коефициент 1,143, не е задължителна и не обвързва друг съд. Вече има излезли окончателни решения на окръжните съдилища. В Бургас и Плевен например уважават полицейските искове. Но и там има различия в тълкуванията.
Плевенски магистрати не приемат за доказано, че е положен извънреден труд, който трябва да се плати с 50% повече, но са категорични, че има допълнително отработени часове, получени чрез използването на коефициента 1,143, и те трябва да се платят по обичайната дневна ставка. В Бургас уважават исковете на полицаите, но някои окръжни съдии са открили още нещо.
От 1 януари до 17 юли 2018 г. е действала Наредба за работно време, в която пише “отработените часове се отчитат за извънреден труд без превръщане на нощните часове в дневни”. След това пък е заличен изразът “без превръщане на нощните часове в дневни”. Заради това окръжни съдии приемат полицейските искове за 2016-2019 г., но изключват периода от 1 януари до 17 юли 2018 г.
Не е ясно дали ще се стигне до искане за тълкувателно решение, за да няма разминавания в отсъжданията по един и същи казус. Юристите на МВР: Няма извънреден труд, в рамките на работното време е

loading…

Юристите на различните структури на МВР, към които са насочени исковете, излагат идентични доводи в съда и оспорват исковете като неоснователни и недоказани.

Твърдят, че Наредбата за работната заплата се прилага за работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение съгласно Кодекса на труда. Полицаите са държавни служители и техните правоотношения са уредени в Закона за МВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в Кодекса на труда била регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Съгласно закона нормалната продължителност на работното време на държавните служители била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
При работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч и 6 ч, като нощните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент 1,143, би означавало с неприложим към случая подзаконов акт да бъде пренебрегната законовата норма. Не била налице празнота, а имало специфична законова уредба, различна от общата, с която била допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.
 За държавните служители, които работят по Закона за МВР, когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформирал в дневен, а се заплащал по 0,25 лв. на час. Законът за МВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд
Извънредният труд представлявал работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите на смени се компенсирало с 50% увеличение върху основната заплата. Нощният труд пък се заплащал допълнително с по 0,25 лв. на час.
Полицаите неправилно обосновавали своята претенция, като търсят допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, увеличен с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не е редно, защото по този ред се формирал размерът на допълнителното възнаграждение за извънреден труд. 966 лв. ще е най-ниската основна заплата на полицай 966 лв. ще е най-ниската основна заплата на униформен полицай със средно образование от новата година, когато заплатите в бюджета ще скочат с 10%. Най-високата е за главния секретар – 2719 лв. 1263 лв. ще вземат разузнавачите по районните управления.
Това обаче са основни заплати, към които всеки месец се начисляват допълнителни суми за прослужено време, извънреден труд, работа в специфични условия. Заплащането на извънредния и нощен труд на униформените предизвика дори протести в последните години. Ставката е 25 ст. на час по наредбата от 2016 г., което означава, че за нощно дежурство от 8 часа се плащат по 2 лв. Синдикатите настояваха парите да се вдигнат до 2,50 лв. Ръководството на МВР намери пари за 1 лв. на час. Парите са предвидени в проектобюджета на министерството за 2020 г. Над 90% от бюджета на силовото ведомство са за заплати.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар