Ексклузивно! През 1960 г. Живков искал да възстанови Коледа

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Традиционни коледни обичаи – сурвакане, обикаляне на коледари и изпълнение на народни песни, изкуствено са пришити към 1 януари – Нова година.

Освен това през 1968 г. Българската православна църква също въвежда реформа и премества честването на Рождество от 7 януари на 25 декември.

Авторът на посланието Димитър Осинин, който, макар и учил в духовна семинария на младини, също е заслужил комунист и вероятно умишлено се опитва да вкара в заблуждение Живков, че празникът няма нищо общо с „опасното” християнство и в писмото си риторично пита: „Защо доста некритично се отказваме от едно изключително богатство?… Коледата няма нищо общо с Рождество Христово. Тя и по име, и по съдържание е чисто новогодишен празник. Черквата нарочно го е свързала с Рождество Христово с надежда да го обезсили. За щастие не е успяла: християнството е оставило следи само в някои имена на светци, на Христос и Богородица. Празникът си е останал величание на възраждащия се живот с издигането на слънцето. Празник на народ – земеделец и скотовъдец. Нашият народ не е създал нищо по-бодро, жизнерадостно и поетично от тоя празник. Това е единодушна оценка от всички, които познават добре празника”.

ДОКУМЕНТ: Писмото на писателя Димитър Осинин с резолюция от Тодор Живков. Според Осинин дори изкривеното разбиране за тържеството по-скоро обслужва „реакционните сили” в обществото. „Моята мисъл е, че трябва да възстановим коледуването, като очистим песните от християнски остатъци и пренесем празника срещу Нова година, където си е мястото му. Бъдни вечер е новогодишната нощ, не Рождественската. Възстановяването на коледуването ще има голям, необикновен ефект у народа. То ще запълни и оживи новогодишната нощ на село. Освен това тоя обичай дава пълна възможност да се свърже миналото с песни за днешния наш живот и по тоя начин ще се дообогати. Въпросът заслужава сериозно обмисляне,пише /Брадва.бг/

С комунистически поздрав и с новогодишни пожелания за здраве и нови успехи: Димитър Осинин”, пише в заключение писателят в посланието си до правешкия диктатор.

Отговорът от отдел „Наука, образование и из­куство“ на ЦК на БКП след съгласуване с БАН идва след близо три месеца – на 21 март 1960 г. По своята абсурдност изводите, до които стигат учени­те, и аргументацията им е още по-забавна от предложението, дало повод за официалното становище. След като цитират основ­ните моменти от писмото на Осинин, „специалисти­те“ стигат до следните за­ключения:

„От проучванията, кои­то направихме с помощта на Етнографския институт при БАН, се оказа, че коледуването има религиозен произход и характер, което народът ни всякога най-тясно е свързвал с Рождество Хри­стово (с малки букви).

Др. Осинин като изхожда от големия въпрос за народнотворческото ни на­следство и неговото изпол­зуване, макар несъзнател­но, с препоръката да се възстанови коледуването, фактически възстановява отхвърлени религиозни вярвания в живота на наро­да ни“.

Оказва се обаче, че истинолюбивите изследовате­ли още не са имали въз­можност да проучат в де­тайли празника, тъй като до този момент са съсредо­точили усилията си в това отношение към други бъл­гарски традиции.

„Етнографският институт е включил в своя научен план изцяло проблемите за старите народни обичаи, с оглед те да бъдат съживени и преосмислени, като им се даде социалистическо съдържание”, пише в отговора, който е подписан и от зав. отдел „Наука, образование и изкуство“ на ЦК на БКП Рубен Аврамов. „Съгласно тазгодишния план институтът се занимава със сватбата и кръщението (и двете са подчертани), защото това са обичаи с най-масово и ежедневно практикуване. Всички други обичаи с най-масово и ежедневно практикуване ще бъдат разработвани“, уверяват още от БАН, за да не ги заподозрат, че нищо не вършат.

Не е известно каква е била реакцията на Тодор Живков на въпросното „високонаучно становище“, но е факт, че някъде след този период в идеологическо отношение се прави завой. Линията на тотално отрицание на празника се променя и се появява тенденция да се обвържат народните обичаи, свързани с него, с отбелязването на Нова година. В конкретния случай прави впечатление, че иначе неблестящият с интелект генерален секретар с вродения си усет за оцеляване и излизане от трудни ситуации е предпочел да прехвърли неудобния въпрос към учените глави, за да не се ангажира лично с решаването му.

Куриозното е, че случаят с „експертизата“ на социалистическата наука и развитието на идеологическата пропаганда след това до голяма степен съвпада с блестящо сатирично есе от Георги Марков, озаглавено „Доклад за осъвременяването на посрещането на Новата година от академик Мончо Пипонков (подслушан тайно и записан дословно)“. В ироничен „доклад“ убитият в Лондон писател майсторски пресъздава отношението на официалната соцнаука към християнския празник:

„Другари и другарки, мисля, че е крайно време да спра вниманието ви върху един въпрос, чието важно значение досега е било някак пренебрегвано. Отдадени на упорита работа в борбата за построяването на социализма в нашата страна, за подобрявала на материалното и културно равнище на живота у нас, за изграждането на нов тип гражданин с нова душевност и за ликвидиране на всякакви вражески напъни, ние не дооценихме известни идеологически аспекти, които в последна сметка се превърнаха в нещо като спирачки, действащи върху колелото на историята. Ние правилно се постарахме да заличим от миналото на нашия народ всичко онова, което малко или много противоречи на нашата идеология и на текущата политика на нашата партия. Ние също правилно премахнахме традицията, произтичаща от християнския календар с разните там светци, и я заменихме с наша традиция и календар с наши герои. Разбира се, в това отношение бяха допуснати някои крайности, които впоследствие трябваше да се поправят. Ние премахнахме Кирил и Методий, за да ги възстановим по-късно. Ние премахнахме Климент Охридски също, за да го възстановим, защото с известно закъснение разбрахме, че най-добрият начин да се ликвидира една традиция е, като си я присвоим. Но тъкмо тук, другарки и другари, в присвояването на обичаи, ритуали, песни, танци, легенди и предания се появи голямата опасност. Нека бъда съвсем ясен: Няма нищо лошо в това да си присвоим една дата, ако ще да е и датата на свети Иван Главорез. В края на краищата, волю-неволю, ние трябва да приемем, че Нова година започва на първи януари, а не на 9 септември (както имаше предложения навремето), нито на 7 ноември (както се внушаваше от съветска страна)./брадва.бг/

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар