Екслузивно! Психиатър разкри проблемите на Слави Трифонов

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Психиатърът Владимир Сотиров направи медицинско обяснение на част от поведението на лидера на ИТН Слави Трифонов.

Публикуваме го:

Червеният конец на властта

Сърденето, оплакването, цупенето, обвиняването на другите, прекалено експресивната демонстрация на страдание, липсата на премереност и въздържаност са симптом за личностова незрялост или регрес, несъзнавания смисъл на който е да бъде провокиран комплексът на проваления родител, който дреме (или е активен) във всеки един от нас и през чувството за вина, което е част от този комплекс, да откликне на този своеобразен зов за помощ на „горкото дете”.

Разсърдил се Бойко Борисов, че никой не му бил благодарил! Разстроил се Слави Трифонов, че върху него се била изляла „такава невероятна помия“!
И ние откликваме състрадателно с тази част от себе си, която се преживява като провален родител с мисли като „Ами прав е човека, толкова много се старае, толкова много прави за нас, а вместо благодарност, само критики получава” и като част от процеса на репарация (съвършено незаслужена, защото ние не я дължим на него, а на нашите собствени деца) получава допълнителен кредит на доверие и опрощение за безобразното си поведение.

Тук вероятно е мястото, в което е добре да припомня, че здравите хора не отиват във властта за да обслужват чрез нея свои психологически потребности, произтичащи от ранни нарцистични травми или други интрапсихични конфликти.

Здравите хора не са във властта, за да им благодарим или да се грижим за тях (за емоционалните им, вкл. нарцистични нужди), респективно, не се сърдят, когато това не се случва.
Те са там, водени от алтруистични подбуди. И от чувството си за общност. Те използват властта в името на общия интерес.

Нездравите хора използват властта в личен интерес, което е злоупотреба с власт.
Използването на властта е част от тяхната невроза и представлява невротичния опит за „лекуване” на емоционални травми. На такива хора трябва непрекъснато, по един или друг начин да се припомня следната максима, приписвана на Киркегор:

„Всяка истинска способност за помощ започва със смирение пред този, комуто искам да помогна и затова трябва да съзнавам, че желанието на помагам не е желание да властвам, а желание да служа”.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар