Експерти: Нервната система е най-ранима при горещини, не се самолекувайте

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Очаквано е летните температури да се повишават в условията на един затоплящ се климат. След хладното и дъждовно начало на юни като че ли влязохме в един период на едва ли не непоносими жеги.  Горещата вълна, обхванала страната ни тази седмица, създава дискомфорт у здравите хора. А за хората със сърдечно-съдови проблеми тези ясни и горещи дни могат да бъдат направо опасни. Горещината и сърдечните заболявания са една нездравословна комбинация. Нервната система е една от най-ранимите части на нашето тяло при престой на висока температура. Експертите съветват при прояви на прегряване да не се самолекуваме. Освен тривиалните съвети, с които сме запознати, специалистите д-р Росен Калпачки и проф. Димитър Раев от УМБАЛ “Света Анна” коментират как жегите влияят на организма ни и как да се опазим в жегите.  

При прояви на прегряване, не се самолекувайте. Жегите крият опасности от повишена заболеваемост, заявява д-р Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести

Нервната система е една от най-ранимите части на нашето тяло при престой на висока температура. Това се обуславя от една страна от директното въздействие на топлината, най-вече върху черепа, а от друга – от косвената увреда, която могат да допринесат обезводняването, загубата на соли и минерали и др. Разбира се, поносимостта на нервната система е различна при жителите на различни климатични пояси, както поради чисто физиологична разлика (цвят и структура на кожата, косата, очите), така и заради трайно установени и общоприети норми на живот, облекло, тип хранене, почивка и т.н.

Неслучайно, при високи температури на въздуха и невъзможност за адекватно охлаждане, се наблюдава повишена заболеваемост и по-тежко протичане на някои неврологични заболявания – например мозъчен инсулт. Високите температури, прегряването или пък преохлаждането могат да активизират развитие на инфекции от т.нар. “условно патогенни микроорганизми”, които да доведат до възпаление на мозъка (менингити и енцефалити) или до възникване и обостряне на автоимунни заболявания на нервната система. Почти класически са случаите на възникване на лицева пареза (фациалис) след експозиция на студено течение, нерядко от лошо насочен климатик. Не на последно място, докато топлото и слънчево време обикновено води до оптимистично и приповдигнато настроение, необичайно високите горещини се асоциират с повишена раздразнителност, апатия и даже потиснато настроение и поведение.

Предпазването на нервната система от неблагоприятното въздействие на високите температури изисква, на първо място, защита от прякото слънчево греене върху очите и главата. Отдавна носенето на качествени слънчеви очила не се приема само като красив аксесоар, а преди всичко като допълнително средство за предпазване на ретината на очите, която е изградена от нервни рецепторни клетки. Задължително е избягване на прегряването на главата от директните слънчеви лъчи като, ако не е възможно да се стои на закрито, то тогава трябва да се носи шапка, по-добре от проветрива естествена материя. Това е особено важно за пациентите с епилепсия, преживелите мозъчни инсулти, черепно-мозъчни травми, менингити и др., както и за децата. Директното охлаждане на затоплената глава като се намокри, например, също може да влезе в съображение в някои случаи.

При екстремно прегряване на организма се развива т.нар. “топлинен” или “слънчев удар” – състояния, които могат да бъдат опасни за живота, а водещите симптоми при тях са от страна на централната нервна система.

Снимка: Булфото

Изключително важно е в топлите дни да се приемат допълнително течности, като това е редно да бъде обективизирано – т.е., да се изпиват повече бутилки или чаши от обичайното, което сме свикнали. Трябва да се има предвид, че в много топли дни почти половината от приетата течност може да се загуби при изпотяването. И, докато здравите бъбреци успяват да задържат всички полезни соли и чрез урината се отделя само непотребното, то при изпотяването се губят немалко ценни соли и минерали, особено необходими за правилното функциониране на нервната система. Ето защо, при повишено изпотяване е полезно да се приемат допълнително соли и минерали. Подходящи са както естествени разтвори (айран, вода с разтворени в нея лимони или други плодове), така и т.нар. “изотонични напитки”. Не бива да се пренебрегват и достъпните комбинирани препарати от витамини и минерали в профилактични дози.

И накрая – не забравяйте, при прояви на прегряване – главоболие, гадене, повръщане, последвани от сънливост и отпуснатост – не се самолекувайте, а потърсете неотложна медицинска помощ!, съветва д-р Росен Калпачки. 

Проф. Димитър Раев: Горещината и сърдечните заболявания – една нездравословна комбинация

Очаквано е летните температури да се повишават в условията на един затоплящ се климат. В допълнение, топлинни вълни стават по-чести, по-интензивни и по-продължителни. Те са свързани с повишен риск от смърт, хоспитализации, топлинен удар, топлинно изтощение, сърдечно-съдови заболявания и заболявания на дихателните пътища. Горещата вълна, обхванала страната ни тази седмица, създава дискомфорт у здравите хора. За хората със сърдечно-съдови проблеми тези ясни и горещи дни могат да бъдат направо опасни.

Температурата на тялото може да варира в определени граници и не трябва да става твърде висока. Ако температурата се повиши много, протеините, които изграждат тялото и участват в почти всички химични процеси, могат да се увредят. Човешкото тяло поддържа нормална температура, отделяйки топлина по два начина, като и двата повишават изискванията пред сърцето:

1. Радиация. Тялото излъчва топлина към въздуха, но този трансфер спира, когато температурата на въздуха се изравни с телесната температура. Радиацията изисква пренасочване на кръвния поток към кожата. Това ускорява пулса. В горещ ден, циркулацията на кръвта е 4 пъти по-голяма, отколкото в хладен ден.

2. Изпаряване. Всяка молекула на пот, която се изпарява от кожата охлажда тялото. В сух ден, изпаряването на една чаена лъжичка пот може да охлади цялата кръв с 2 градуса. При влажност над 75% изпаряването става много по-трудно. Изпаряването също натоварва сърдечно-съдовата система. Заедно с потта се отделят натрий, калий и други минерали, необходими за мускулните контракции, нервните трансмисии, както и водния баланс. За да ограничи тези загуби, тялото започва да секретира хормони, които помагат на организма да задържи вода и минерали и да се минимизират загубите.

Повечето здрави хора понасят тези промени без проблеми. Хората със сърдечно-съдови проблеми, или по-възрастните хора, чиито физиологични отговори за поддържане на нормална телесна температура и хидратация са увредени, може да развият топлинен удар. Например, отслабеното от предшестващ инфаркт сърце не може да изпомпва достатъчно количество кръв, за да увеличи радиацията и така да поддържа нормална телесна температура. Стеснените от холестерола кожни артерии ограничават притока на кръв към кожата и така затрудняват отделянето на топлина. Някои медикаменти затрудняват топлинната регулация. Бета-блокерите забавят пулса, и така ограничат способността на сърцето да изпомпва достатъчно кръв за да осигури бърз и ефективен обмен на топлина. Диуретиците, чрез увеличаване количеството урина, засилват дехидратацията. Някои антидепресанти и антихистаминови препарати могат да блокират изпотяването. От друга страна, преживян инсулт, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, диабет и други състояния могат да притъпят чувството на жажда и така да отложат приемането на течности.

Горещото и влажно време може да бъде особено трудно за хората със сърдечна недостатъчност. Извънредното натоварване на сърцето, комбинирано със загубата на натрий и калий и отделяне на хормоните на стреса, може да им създаде сериозни проблеми. Комбинацията от повишен приток на кръв към кожата и дехидратацията може да доведе до спадане на кръвното налягане, което да причини замайване или падане. Скорошно изследване разкри, че основна причина за влошаването на сърдечната недостатъчност през горещите дни е възпалението, което е една реакция на тялото към стрес. Резултатите показват, че високите температури увеличават топлинния стрес в организма. Стресът променя основните физиологични реакции, свързани с възпаление и клетъчна увреда. Тези отговори водят до сърдечна недостатъчност, чрез увреждане на сърдечната тъкан. Това обяснява наблюдаваната асоциация между степента на съдово възпаление и външната температура.

Снимка: Булфото

Някои прости съвети може да ви помогнат да устоите на горещината и да запазите от претоварване сърцето си. Стойте на сянка. Дръжте нивата на активност до минимум. Ако упражнявате физическа активност, правете това в по-хладните часове на денонощието. Вечер и рано сутрин са най-доброто време. Ако правите това, пийте повече течности, отколкото обикновено.

Охладеният от климатик въздух е най-добрият начин да победите топлината. Вентилаторите действат, но само докато температурата на въздуха е под тази на тялото (36⁰С). Вземането на хладен душ или поставяне на студена, влажна кърпа или лед под мишницата или слабините също е решение. Подобно на автомобилния радиатор, колкото по-ниско е нивото на охлаждащата течност, толкова по-висок е рискът от прегряване. За съжаление, поддържането на оптималното ниво на хидратация не винаги е лесно. Стомашни или чревни проблеми, употреба на диуретици, дефектен сигнал за жажда или нисък прием на течности са факторите за това. В много горещ (и особено влажен) ден, изпивайте по една чаша вода на всеки час (ако имате сърдечна недостатъчност, консултирайте се с Вашия лекар.) По-добрият вариант са плодовите сокове, тъй като те забавят преминаването на вода от храносмилателната система в кръвния поток. Не разчитайте на кофеинови напитки или алкохолни течности, защото те могат да предизвикат или да усилят дехидратацията. Яжте лека храна. Придържайте се към по-малки хранения, които не претоварват стомаха. Студени супи, салати и плодове могат да задоволят глада ви и ще ви дадат допълнително количество течности.

Предупредителни признаци на топлинни проблеми

Симптомите на топлинен удар може да бъдат объркани в началото с летен “грип”. Бъдете нащрек за: гадене или повръщане, умора, главоболие, дезориентация или объркване, мускулни потрепвания. Ако мислите, че имате проблеми, свързани с топлината, осигуряването на климатизирана среда и питейна хладка вода са най-важните неща за вършене. Ако те не помогнат или симптомите продължават, свържете с вашия лекар или отидете в болница със спешно отделение, коментира още проф. Димитър Раев. 

професор Димитър Раев   

Проф. Д. Раев оглавява през 2012 г. Клиниката по вътрешни болести в УМБАл “Св. Анна”. Има специалност по вътрешни болести и кардиология. Той е един от малкото у нас специалисти по клинична хипертония с диплома от Европейското Дружество по Хипертония. Сертифициран ехокардиографист на експертно ниво е и има най-големия опит у нас с 24-часово мониториране на артериалното налягане. През 1998 г. се хабилитира като доцент, а през 2010 г. е избран за професор по кардиология. Проф. Д. Раев има 2 доктората по кардиология – върху диабетната кардиомиопатия и върху сутрешната хипертония. Преките му научни интереси са в полето на артериалната хипертония. Той е автор и национален координатор на няколко научни проекта за изследване степента на контрола и вида на инициалната терапия на артериалната хипертония и дислипидемията у нас. Проф. Д. Раев е автор на 229 научни трудове – 160 публикации (84 в чуждестранни списания) и 69 научни съобщения (43 на международни форуми), и на 2 рационализации и 1 патент. Той е един от първите у нас участници в клинични проучвания и като главен изследовател има опит в над 120 международни клинични изпитвания, като на някои от тях е бил и национален координатор, един от малкото главни изследователи у нас получили добри отзиви при инспекция на Американската Агенция по Храните и Лекарствата. Проф. Д. Раев е “Fellow” на Американската Сърдечна Асоциация и на Европейското Кардиологично Дружество. Член е на Нюйоркската Академия на Науките, Европейското и Американското Дружества по Хипертония. Той е председател на Работната Група по Хипертония към Българското Дружество по Кардиология. От 2009 г. проф. Д. Раев е главен редактор на сп. Българска кардиология. Той участва и в ред. колегиите на други медицински списания – сп. Медицински дайджест, сп. Наука кардиология и сп. Сърдечносъдови заболявания.

 

 

 

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар