Експерт: Излишъкът на електроенергия може да бъде преодолян чрез батерии за съхранение

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Излишъкът на електроенергия от фотоволтаичните паркове е предизвикателство, което може да бъде преодоляно чрез ефективни решения за съхранение на енергия. Това каза д-р инж. Иван Желязков, член на Управителния съвет на Научно-техническия съюз на енергетиците в България и заместник-председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ), в интервю за БТА по повод излишъците на електроенергия, които се получават в слънчеви дни, което води до отрицателни цени на тока на енергийната борса. По думите му литиево-йонните батерии могат да поемат излишната енергия, произведена през слънчевите дни, и да я съхраняват за последваща употреба. Според него това не само ще стабилизира електроенергийната система, но и ще предотврати отрицателните цени на борсата, като предостави възможност за използване на съхранената енергия в моменти на недостиг.

Д-р Желязков изтъкна, че в умното управление на батерийните системи и мрежите е бъдещето на енергетиката. Той смята, че внедряването на система от батерии за съхранение на енергия в България е реалистично да стане през следващите 2-3 години. Експертът посочи, че в момента средната цена на батерия за съхранение на енергия е около 200-300 евро на киловатчас. Но изграждането на надеждна инфраструктура със система от батерии ще бъде възможно само след промени в законодателството, обърна внимание д-р инж. Иван Желязков.

– Напоследък електроенергията от фотоволтаичните паркове доста нараства, особено в слънчеви дни. Това понякога създава проблеми за електроенергийната система, защото на моменти се стига до отрицателни цени на борсата, тъй като се произвежда повече ток, отколкото се консумира. Как може да се разреши този проблем?

– Излишъкът на електроенергия от фотоволтаичните паркове е предизвикателство, което може да бъде преодоляно чрез ефективни решения за съхранение на енергия. Литиево-йонните батерии могат да поемат излишната енергия, произведена през слънчевите дни, и да я съхраняват за по-късна употреба. Това не само ще стабилизира електроенергийната система, но и ще предотврати отрицателните цени на борсата, като предостави възможност за използване на съхранената енергия в моменти на недостиг.

Всяка една соларна система над 100-200-300 кВт (киловатa) за домакинствата или в индустрията трябва задължително да е с изградена умна мрежа (smart grid) от батерии. И това трябва да се регламентира чрез закон. В България, за съжаление, няма законови разпоредби за батерии. Това е първото, което трябва да се направи – промяна в законодателството. Втората стъпка е намаляване на административната тежест.

Smart grid системите са автоматизирани, предсказуеми и дават енергийна сигурност. Те използват облачни решения и AI (изкуствен интелект). Във всяка секунда следят производството и потреблението и “казват” кога да се акумулира и кога да се отдава енергия. В умното управление на батерийните системи и мрежите е бъдещето на енергетиката.

– Ако батериите за съхранение на енергия са решението на проблема, кога е реалистично те да се внедрят в България?

– Внедряването на система от батерии за съхранение на енергия в България е реалистично в рамките на следващите 2-3 години. Или поне така се надяваме ние в енергийната индустрия.

В България се предлагат различни решения за съхранение на енергия. Има няколко пилотни проекта, които показват ефективността на тези системи. В Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) например още преди 3 години изградихме батерийна система от 100 кВт и намалихме потреблението си с 30-40 процента. Миналата година на Международния технически панаир в Пловдив разработката ни за мрежови батерийни системи за съхранение на енергия от възобновяеми източници получи златен медал за иновация. BESS (батерийна система за съхранение на енергия) бяха закупени основно от компании в сферата на логистиката. На финалната права сме в преговорите за тези батерийни системи от фирми и домакинства в Гърция, Албания, Македония, Сърбия, Румъния. И други фирми в България предлагат системи от батерии, които променят начина, по който бизнесът и домакинствата се снабдяват с електроенергия.

Но изграждането на надеждна инфраструктура със система от батерии ще бъде възможно само след промени в законодателството. С подходящи инвестиции и политическа подкрепа можем да видим по-масовото им внедряване в близко бъдеще. Не на последно място, българският инвеститор трябва да разбере ползите от батериите за балансирането на системата и ролята им в изграждането на енергийни общности.

– В момента какви са цените на батериите?

– Цените на литиево-йонните батерии зависят от капацитета и специфичните изисквания на един проект. В глобален план цените намаляват с всяка година поради мащабната продукция и технологичния напредък. В момента средната цена е около 200-300 евро на киловатчас. Но за да се даде на един потенциален клиент точна цена, трябва да е ясно например дали е с вграден инвертор, има ли климатизация и пожарогасене, каква мощност се търси (гледат се между 5 и 10 показателя). Важна особеност е и дали присъединяването ще бъде на ниско (220-380 волта) или на средно напрежение (400 волта – 35 киловолта).

Съветваме инвеститорите във ВЕИ, когато търсят доставчик на батерийни системи, да не правят избор само на база цена, а да проучат фирмата, която ги предлага и инсталира, опита и репутацията й, възможностите за гаранционно обслужване и сервиз (стандартът за гаранциите за системите от батерии е 10 години, но има и такива с 15-годишна гаранция). Важното е да се идентифицира необходимостта и на тази база да се подбере решение с качествено оборудване. Ако цената е най-ниската, системата от батерии ще има минимален срок на експлоатация. А в енергетиката евтините решения не гарантират енергийна сигурност.

– Има ли системи за производство на електроенергия от слънце, които да се комбинират с такива за съхранението й? Достъпни ли са те за малкия бизнес и битовите потребители?

– Да, вече съществуват интегрирани системи, които комбинират фотоволтаични панели със съхранение на енергия в система от батерии. Има обществени поръчки по европейски програми. Тези решения са достъпни и за малкия бизнес, и за битовите потребители. Системите са проектирани да бъдат лесни за инсталация и поддръжка, което ги прави подходящи за по-малки обекти, които искат да се възползват от устойчивата енергия.

– Има ли България потенциал за производството на оловни батерии? Доколко е реалистично да го използваме?

– България наистина има опит в производството на оловни батерии и потенциал за развитие. Въпреки това световната тенденция се движи към литиево-йонни и други по-иновативни технологии за съхранение на енергия. Можем да използваме потенциала си в оловните батерии за специфични приложения, но стратегическият фокус трябва да бъде върху по-модерни и ефективни технологии.

– Какви са разликите между оловните батерии и литиево-йонните?

– Оловните батерии са по-евтини за производство и са надеждни в условия на стабилно натоварване, но имат по-ниска енергийна плътност, по-кратък живот – 1200 до 1500 цикъла и по-бавно зареждане в сравнение с литиево-йонните батерии. Литиево-йонните батерии са по-леки, имат по-дълъг живот, по-висока ефективност и са по-подходящи за приложения, изискващи бързо зареждане и разреждане. Те балансират мрежата отлично, изграждат пикове в потреблението, подобряват мощността при присъединяване на ВЕИ. Системите от литиево-йонни батерии са от по-ново поколение и отговарят в по-голяма степен на съвременните технологични изисквания.

– Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) се занимава в момента с поддръжка и диагностика на електрически машини. Какви електрически машини сте ремонтирали?

– ЦЕРБ се занимава с поддръжка и ремонт на електрически машини, включително генератори, трансформатори, двигатели с високо напрежение, както и специализирани машини за индустриални приложения. Предлагаме услуги, които гарантират дълъг живот и надеждна работа на тези машини. Добре познат партньор сме в съседна Гърция, работим там вече 15 години. Всяка година извършваме ремонт с увеличаване на мощността на поне един генератор. Пример е ВЕЦ Кремаста (най-голямата ВЕЦ в Гърция), където хидрогенератор 2 след модернизация от 100 МВт работи с 110 МВт номинална мощност. Ремонтираме електрически двигатели и трансформатори в Албания, Северна Македония, Косово. Изпълнявали сме поръчки за ремонт по проекти в Грузия, Ливан, Украйна, Турция, Сирия и др. Предлагаме комплексни инженерингови решения.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар