ЕК и нейният председател вървяха след събитията. Информациите за впечатляващия брой заболели и починали от коронавируса в Италия със закъснение активизира европейските институции

България, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Светът няма да е този, който познавахме преди превръщането на борбата с коронавируса в държавна политика, каза в интервю за БТА проф.Нина Дюлгерова – историк, специалист по геополитика, политолог, преподавател във Варненския свободен университет.

Според нея Европейската комисия до голяма степен е вървяла след събитията. Дюлгерова смята още, че ако настоящата ситуация на изолация се запази по-дълго, тя ще повлияе негативно върху властта в държавите. В новия свят тепърва ще се търсят, формулират и прилагат правилата на общуване, социалната защита, а така също и възможностите на държавата да изпълнява функциите си, за които е създадена, казва още Дюлгерова.

 

В геополитически план прогнозата й е, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще спечели втори управленски мандат. За кризата в близкоизточните отношения позицията на Дюлгерова е, че създаването на проблемни зони на конфликти не е те да бъдат решени, а да се превърнат в зона на напрежение, която се активира в необходим за световните кукловоди момент.

 

– Проф.Дюлгерова какви са Вашите впечатления за първите стъпки на новата ЕК и нейния председател Урсула фон дер Лайен?

 

– ЕК и нейният председател вървяха след събитията. Информациите за впечатляващия брой заболели и починали от коронавируса в Италия със закъснение активизира европейските институции. Проблемът обаче бе отсъствието на координирани решения и действия на държавите-членки на ЕС. Факт е, че италианската страна получи подкрепа не от най-силните държави в Съюза – Франция и Германия, а от нарочените за авторитарни Китай, Русия, Венецуела и Куба. Нещо повече, подкрепата на Русия вече намира своите конкретни прояви.

Надеждата е не толкова в решенията на ЕК, колкото в действията на отделните държави. Информацията за отпускане на вече 37 млрд.евро за борба с коронавируса е добро решение, но въпросът е по какъв начин и къде конкретно ще бъде ориентирана тази сума.

– Какви са шансовете на президента Доналд Тръмп да се пребори за втори мандат в САЩ? А какво да очакваме, ако спечелят демократите?

 

– Много малка е вероятността да спечелят демократите, особено с очертаващия се победител в първите избори Джо Байдън. Публична тайна е неговото здравословно състояние, което не го прави адекватен опонент в публичните дебати на сегашния президент Доналд Тръмп.

 

Решенията и действията на Белия дом и засилващата се колаборация между демократи и републиканци в долната камара на преборване на негативните последствия от пандемията, свързана с коронавируса, дават също основание да се прогнозира втори мандат на Доналд Тръмп.

 

– Как приемате промените в Конституцията на Русия, които ще позволят Владимир Путин да остане начело на държавата?

 

– Всяка държава е в правото си да променя основния закон, когато реши. Руската Федерация е голяма държава, в която се преплитат много интереси и се води активна надпревара за оспорване, а защо не и за сваляне на съществуващата власт. Тези процеси са съществена част от политическия живот на всяка една държава. Факт е обаче, че през последните години социалната политика на президент, Държавна дума и правителство дават положителни резултати. Погледнато отстрани на процесите във Федерацията, може да се предположи, че промените в руската Конституция ще засилят държавността. Малка е вероятността конституционните промени да се превърнат в акумулатор на дестабилизация.

 

– Какви според Вас са тенденциите и опасностите от дигитализацията и комуникацията с 5G технологията, особено като се имат предвид подозренията, че китайците използват оборудване за достъп и наблюдение не само на нейни граждани?

 

– Ограниченията, наложени в различна степен в държавите, засегнати от коронавируса, изправят човечеството пред ново предизвикателство. Факт е, че затварянето на училищата и висшите учебни заведения и преминаване към дистационно обучение драстично преосмисля образователния процес. Отсъствието на визуалното общуване може би ще повиши интелектуалното развитие на ученици и студенти, но ще нанесе непоправим удар върху визуалното общуване. Човекът е социално животно, което поставено само в затворени пространства, е способно на много постъпки, чиито позитивни резултати са сведени до минимум.

Преминаването към виртуално общуване е част от големия спор между САЩ, Китай и ЕС за прилагането на 5G мрежата. Нейните неограничени възможности за контрол на всеки индивид, сега ще могат да бъдат изпробвани. Едва ли през следващите седмици и месеци ще бъде актуален въпросът за ограничаване на достъпа до личните данни на всеки един от нас.

 

Преди сагата с коронавируса в близко бъдеще не беше възможно да се прогнозира кога и най-отдалечените зони на планетата ще станат част от виртуалния свят. Сега вероятността това да се случи скоро нараства многократно.

 

В новия свят тепърва ще се търсят, формулират и прилагат правилата на общуване, социалната защита, а така също и възможностите на държавата да изпълнява функциите си, за които е създадена. Така че продължаваме да живеем в интересни времена.

 

Емоция като умора от информационните технологии вече не е актуална.

 

Спектърът от човешко отношение към околния свят в по-голяма или по-малка степен ще бъде подчинен на общуването чрез интернет.

 

Изключването от този свят като знак на протест едва ли ще промени ситуацията. Отделянето на индивидите от тяхното непосредствено социално общуване дава възможност за неограничени варианти за злоупотреби във всички сфери на обществения живот.

 

Информацията вече ще бъде под контрол, както и движението в посока на безброй много интерпретации и различни сценарии и новини, чиято истинност няма как да се провери през екрана. Все пак си мисля, че светът от романа на Дж. Оруел „1984 г.“ още не е настъпил.

– Покрай пандемията някак затихнаха коментарите с кризата в близкоизточните отношения? Кога и дали можем да очакваме изход от войната в Сирия?

 

– Създаването на проблемни зони на напрежение не е те да бъдат решени, а да се превърнат в зона на напрежение, която се активира в необходим за световните кукловоди момент. Сирия подобно на Либия е постоянно огнище на ескалация, която е обвързана както с наличие или транзит на конвенционални енергийни суровини, така и с преструктурирането на геополитическото и икономическо пространство, най-вече в Европа чрез миграционния поток.

 

Последният проблем, чиито размери, интензитет и съзнателно нежелание за адаптация към европейските правила в Централна и Западна Европа, е част от многовекторния сценарий за нулиране на европейската цивилизация (най-вече западната). Още повече, че в настоящия момент, когато правилата на икономиката, финансите и социалната защита са поставени на заден план предвид битката за преодоляване на заразата от Ковид-19, няма как да се разберат реалните размери и последствия от съчетанието миграция – коронавирус.

На заден план остана и сложният танц Турция – ЕС в посока удовлетворяване исканията на президента Ердоган за подкрепа от Брюксел на турската военна операция в Сирия.

 

Сега по-интересен е фактът с осъществения от Саудитска Арабия дъмпинг на цените на петрола, които водят до неговото понижаване на световните борси. На практика информационният поток в публичното пространство, ориентиран към борбата с коронавируса, се оказва удобен параван за решаването на други, важни за човечеството, въпроси, които не излизат от познатите в близкото минало проблеми като енергийни суровини, транзитиране и пазар, както и реалността, ориентирана към преструктурирането й във виртуалното пространство, където няма общество, а има отделни индивиди.

 

– Как приемате практиката с използването на социалните мрежи от политически лидери за коментари? Дали те персонално ги правят или посланията им са само поредната порция пропаганда?

 

– През последните години американският президент Доналд Тръмп наложи практиката да пише в социалните мрежи когато и каквото си иска. Това промени драстично формата на формулиране, обсъждане и прилагане на политическо решение, определена от Конституцията. Този пример се оказа заразителен и вече много малко се използват официалните канали за решаване и информиране на обществото за действията на националните институции. Засили се личностният фактор, което изведе международните отношения на ново ниво.

 

Многобройните срещи в различен формат и техните решения понякога се свеждат до междуличностни срещи и разговори, които определят конюнктурните решения. Парадоксът е в обезличаване на обществото в социалните мрежи, но и в засилване на лидерската индивидуализация там. Дали е пропаганда или не това, се вижда от отсъствието или движението в политически план на писани в мрежата изказвания, резолюции и други документи.

 

– Възможно ли е безпрецедентната ситуация с разпространението на коронавируса да окаже влияние не само върху икономическите, но и върху политическите отношения в геополитически план?

 

– Разбира се! Светът няма да е този, който познавахме преди превръщането на борбата с коронавируса в държавна политика. Надявам се, че предприетите драстични действия няма да продължат много дълго, за да има възможност в по-голяма или по-малка степен да се възстанови социалното общуване.

 

Освен това, по-дългото запазване на създалата се ситуация ще повлияе негативно върху властта. Нееднократно се повтаря вече, че гладният няма какво да губи, което би довело до излизане на улицата. Както в България, така и на други места в Европа, (особено Централна и Югоизточна Европа), подобен сценарий не е позитив за стабилността на държавата и обществото. Важното е властта да усети кога трябва да възстанови познатия обществен ред и порядък. Експерименти в тази посока застрашават държавността, която поне сега показва, че съществува.

Източник: epicenter.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар