ЕС и Великобритания след Брекзит: твърди приятели или съседи съперници

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Новата година може най-накрая да донесе едно ново начало и ангажимент за загърбване на миналото и старт на отношенията начисто за Великобритания и Европейския съюз.

Не залагайте обаче на това.

Великобритания избра да напусне ЕС, поемайки самостоятелен курс на отдалечаване от континентална Европа. Но историята им е прекалено преплетена от едно хилядолетие насам, за да бъде раздялата лесна.

Единайсет месеца от официалното излизане на Великобритания от ЕС Брекзит става фактическа част от всекидневието от 1 януари 2021 г., с изтичането на преходния период и окончателното напускане от Обединеното кралство на най-мощния търговски блок в света.

Митническите проверки, бюрокрацията и останалото чувство на раздразнение, предизвикано от годините на ожесточени преговори за развод могат обаче да донесат болка, а не тръпка от новото състояние на нещата. И въпреки продължилия четири години и половина процес на напускане определени нерешени въпроси ще се запазят в продължение на идните месеци и дори години.

“По една или друга причина Великобритания вероятно ще води безкрайни преговори с ЕС с десетилетия”, Каза Чарлз Грант от мозъчния тръст Център за европейска реформа (Center for European Reform).

Брекзит бележи края на едни трудни взаимоотношения. Великобритания се присъедини към тогавашната Европейска икономическа общност през 1973 г., но никога не възприе проекта на блока за все по-тясна интеграция. ЕС се роди от пепелищата на Втората световна война с нейния измамен и разрушителен национализъм.

Като страна победителка в две световни войни и съхранила спомена за имперското си минало Великобритания възприемаше пан-европейския проект много по-различно, например, от Германия.

При това, действителното напускане на блока дълго време бе идея с малцина привърженици преди постепенно да събере подкрепа в британската Консервативна партия. На референдум през 2016 г гласоподавателите, нанасяйки удар върху статуквото, избраха с малка разлика (52 срещу 48 процента) раздялата с блока.

Политическият шок от това все още отеква. Отне три и половина години раздялата да стане факт на 31 януари и още 11 месеца мъчителни спорове за договаряне на търговска сделка.

Сключена на Бъдни вечер, сделката удовлетворява основните искания и на двете страни. Тя защитава пазара на ЕС като обвързва безмитната търговия с условия Великобритания да продължи да се придържа към високи социални, трудови и екологични стандарти. Сделката позволява на Великобритания да твърди, че е възстановила “суверенитета” си, защото вече не е част от структурите на блока като Съда на ЕС.

Британският премиер Борис Джонсън я нарече “нова отправна точка за взаимоотношенията между суверенни и равнопоставени страни”.

ЕС не е съгласен с такава формулировка. Той възприема себе си като по-старши партньор, блок с 450 милиона потребители, воден от икономически колоси като Германия и Франция, докато Великобритания има население от 67 милиона души. ЕС смята, че главната тежест от трудностите, свързани с Брекзит, ще бъде поета от Великобритания.

“Ние сме един от гигантите”, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и добави: “От позицията на силата можем да постигнем много”.

За британските привърженици на Брекзит ударът от издигането на нови търговски бариери се компенсира от изгледите за възвърната свобода и от ключовата дума “суверенитет”.

Засега Джонсън само загатва какво планира да прави с този суверенитет: да сключи търговски сделки с различни страни по света, да засили конкурентоспособността чрез “по-умни и добри регулации”, да разшири сектора на високите технологии.

От страна членка на ЕС Великобритания ще се превърне в икономически конкурент на блока.

ЕС се опасява от потенциала на Великобритания да си осигури предимства чрез занижаване на стандартите и превръщането й в “Сингапур на Темза” с ниски данъци на самия праг на блока. Ето защо сделката за Брекзит съдържа ограничения за “общи правила на играта и стандарти” за това колко далеч може да се отклони Великобритания, без да й бъдат наложени наказания.

Великобритания може скоро да се опълчи на тези рестрикции. В бъдеще се задават още напрежения, спорове и преговори. И споразумението ще бъде преразглеждано на всеки пет години, съживявайки дебат, който мнозина се надяваха да избледнее.

“Ако си мислихте, че това ще бъде еднократен успех, ще останете разочаровани”, каза Катрин Барнард, професор по европейско право в университета в Кембридж.

Доверието вече се изчерпва, а неотдавнашни събития показват какво може да се случи.

По-голяма част от търговията със стоки между Великобритания и ЕС минава през Ламанша, и когато Франция реши да спре всякакво пресичане на границата на 20 декември в отговор на бързо разпространяващия се нов щам на КОВИД-19, установен в Англия, това създаде транспортен хаос, който отне дни да бъде уреден, дори след като Париж вдигна блокадата.

Британските таблоиди видяха в това злонамереност от страна на Франция, обвинявайки Париж в опити да накара Великобритания да сключи търговска сделка за Брекзит. Френският президент Еманюел Макрон стана “Господин Пътна блокада”, който, ако се използва коледната тема, е дал на Великобритания “ритник в коледните топки”.

Франция отрече затварянето на границата да е свързано с Брекзит. Канцеларията на Макрон обаче излезе с изявление тази седмица, в което се казва, че “Франция ще бъде много бдителна от първия ден”, в случай че Великобритания “не спазва ангажиментите си” според споразумението.

Докато Джонсън подготвя Великобритания за поемане на солов курс, повечето европейски лидери възприемат сътрудничеството като по-жизненоважно от всякога, особено с обхваналата света пандемия, и когато САЩ и Китай се опитват да изхвърлят европейските страни от дипломатическата игра.

“Трябва да оставим настрана щампите и да се запитаме какво всъщност означава суверенитетът”, каза Фон дер Лайен. “Става дума за обединяване на силите ни и за това да говорим с един глас в свят пълен с велики сили. А във времена на криза, става дума да се измъкнем един друг от трудностите, вместо да се опитваме да се изправим на крака сами”.

Брекзит вече дестабилизира самата Великобритания. Той засили подкрепата за независимостта в Шотландия, която гласува с голямо мнозинство за оставане в ЕС през 2016 г. Северна Ирландия, която има обща граница с членката на ЕС Република Ирландия, остава икономически по-близо до блока, отколкото останалата част от Обединеното кралство, според условията на развода, статут, който може да я отблъсне от Великобритания.

Главният преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние, привърженик на европейското единство и французин до мозъка на костите си, вижда тежки времена за Великобритания за в бъдеще.

Барние заяви, че “когато човек погледне днешния свят, опасен, нестабилен и несправедлив свят, определено смятам, че е по-добре да бъдем заедно с нашите съседи в един съюз, единен пазар, отколкото всеки да си стои сам в ъгъла и да преследва собствените си интереси”.

Превод БТА

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар