Е-здравеопазването на ГЕРБ: всеки е чувал за него, но малцина са го виждали

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

„Първата електронна рецепта в България бе издадена и изпълнена днес, 3 октомври, в град Сливница в рамките на пилотния проект за електронна здравна карта, който се реализира от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса“.

 

Новината е истинска и и е от далечната 2007 г., когато тогавашният здравен министър Радослав Гайдарски в присъствието на министъра на държавната администрация Николай Василев дава официално старта на е-рецептата. В този „забележителен“ ден (по думите на проф. Гайдарски) тържествено е показанпътят на пациента г-н Славчо Йорданов – от кабинета на неговия общопрактикуващ лекар д-р Елеонора Попова, която го преглежда и предписва лекарствата, до изпълнението на електронната му рецепта в аптеката на магистър-фармацевт Диана Димитрова.

Никой не помни какво се е случило от тогава до сега, нито пък дали проектът е изпълнен освен в Сливница и в село Алдомировци. 13 години по-късно редовно откриваме някоя нова брънка на електронната система – включително и тази седмица, но е-рецепти в България почти няма, да не говорим за цялостно е-здравеопазване, което да спести на пациентите разнасянето на хартии от кабинет на кабинет.

Технически спънки, дълго обжалване на обявени обществени поръчки, интереси за милиони, липса на воля, безхаберие – трудно е да се каже коя от тези причини е основна за дългото неслучване на електронната здравно-информационна система, чието изграждане м.г. изненадващо бе поверено на „Информационно обслужване“ (а сключените дотогава договори с други фирми – прекратени). През 2020 г. коронавирусът ни принуди да направим първи плахи стъпки към реалното въвеждане на е-система – с даването на възможност джипитата да издават електронни направления за PCR тест. В края на годината бяха въведени и електронните рецепти, но едно е да ги въведеш на теория, а съвсем друго – на практика, така че към момента малцина пациенти са ги ползвали. 2021 г. все пак дава известни надежди, че най-накрая ще станем свидетели на реална, а не само за пред камерите, първа стъпка към истинско е-здравеопазване – с която пациентите ще получават електронни направления не само за PCR тест, a и за всички други заболявания, и няма да носят на хартия предписаната им от лекаря рецепта, а с един код ще могат да закупят нужните им лекарства. Електронното досие пък, представено тези дни от здравния министър като готово, мнозинството български граждани засега ще го гледат предимно по телевизора, защото е достъпно само с електронен подпис, а само 2-3% от хората го имат.

Снимка: gpnews.bg

Е-направление

„Електронното направление вече е факт. За по-малко от две седмици успяхме да обхванем около 50% от общопрактикуващите лекари, които издават електронно направление“, рапортува бодро зам. здравният министър Жени Начева в средата на декември м.г. Към днешна дата данните са без промяна – само половината джипита у нас имат нужния софтуер и умения да издават е-направления. По тази причина електронно насочени за тестове към момента са около 30 хиляди души. Зам.-председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов коментира пред „Сега“, че лекарите издават е-направления, но не всички лаборатории ги приемат. „Знам само за една верига лаборатории, които приемат електронни направления. Останалите си искат хартията“, заяви той.

Хартията е не просто разкарване. „В момента 20% от направленията или се губят или не отиват у хората. Електронното им издаване ще оптимизира този процес и ще доведе до по-голям контрол и ефективност“, отбеляза пред „Сега“ и председателят на сдружението на общопрактикуващите лекари в София Георги Миндов.

За хилядите болни от COVID-19 възможността да получат е-направление за безплатен тест (при наличие на два симптома) определено е огромно облекчение. То обаче за момента остава ограничено само за изследвания, свързани с COVID-19. Тази седмица здравният министър проф. Костадин Ангелов обяви, че до края на март е-направления ще се издават и за всички останали диагностични процедури в доболничната медицинска помощ. Но поживем, увидем.

Снимка: clinica.bg

Е-рецепта

В средата на декември м.г. за „факт“ бе обявена и електронната рецепта. За нейното въвеждане обаче не е достатъчен подготвеният от „Информационно обслужване“ софтуер. Разработеният от тях модул е съвсем различен от аптечния софтуер, както и от този на лекарите, така че сега трябва да се мине през целия процес на тяхната синхронизация, който не е никак лесен.

Зам.-министър Начева обяви, че засега 5 аптечни вериги работят с е-рецепта, а според данни на фармацевтите тя може да се ползва от 500 аптеки в цялата страна. Лекари обаче свидетелстват, че това изобщо не е така. „Електронните рецепти не са тръгнали, аптеките отказват да ги изпълняват“, коментира д-р Георги Миндов. По думите му софтуерът на лекарите е готов и всички те могат да издават е-рецепти, но аптеките не са готови със свързването на техния софтуер към националния модул. „Аз самият още не съм издал нито една електронна рецепта. Мога, но как ще ви обслужат в аптеката?“, пита той. „Възможно е да има единични аптеки, които да изпълняват рецепти по електронен начин, но това е експериментално. За момента няма смисъл да измъчваме хората и да им издаваме електронни рецепти, а после те да обикалят града, за да търсят аптека, която да ги изпълни“, коментира медикът. По думите му не е ясно и доколко всичките му колеги са запознати с особеностите по издаването на електронна рецепта.

Д-р Брънзалов потвърждава думите на колегата си. В неговата практика всички рецепти вече са електронни, но едновременно с това той ги пише и на хартия, защото в противен случай аптеките не ги изпълняват. „Как може всичко с лекарския софтуер да е наред, а с аптекарския да не е?! Явно има хора, които са срещу е-здравеопазването“, смята зам.-шефът на БЛС.

Реклама

Проверка на „Сега“ откри две вериги аптеки в София, които заявиха, че работят с е-рецепти – в столичния квартал „Бели брези“ и в центъра на ул. „Цар Иван Шишман“. Фармацевтите там първоначално не бяха сигурни дали приемат е-рецепти, но след като се консултираха с колегите си, съобщиха, че могат да обслужват такива – което е знак, че до този момент не са изпълнявали електронни рецепти. „Наши колеги в София са изпълнявали вече, ние още не сме получавали е-рецепти, но имаме готовност, осъществимо е“, коментираха от аптека на една от веригите в Кюстендил. В останалите фармации, в които проверихме,  приемат само хартиени рецепти.

Данните на МЗ също са красноречиви – едва 1218 са издадените електронни рецепти, като те идват от 206 лични лекари.

„Няма интеграция между софтуера на „Информационно обслужване“ и аптеките и министърът знаят това“, казва и Николай Костов, председател на Сдружението на собствениците на аптеки. „Това е доста сложен и дълъг процес, на софтуерните фирми им трябва време“, коментира той. Проблем според него е и това, че въпросните фирми (около 4-5) постоянно искат допълнителни средства заради непрекъснатата работа по синхронизирането. „Министерството дава задачи, без обаче да дава финансиране за тях“, казва още Костов. Самият той не може да прогнозира кога реално всички аптеки ще заработят по новия начин, но смята, че крайният срок за това, записан в закона – 1 май, е реалистичен.

Снимка: Zdrave.net

Е-досие

Във вторник здравният министър представи и следващата стъпка от е-здравеопазването – електронното здравно досие, достъпно на сайта на Националната здравно-информационна система www.his.bg. Подробно бе обяснено какво може да види пациентът  – информация за личния му лекар, проведените прегледи, изписаната терапия, денталните прегледи, кръводаряването, имунизациите, електронните направления и рецепти и т.н.

Въпросното досие тепърва ще се надгражда – с епикризите на пациентите, с протоколите за скъпо струващи лекарства и направленията за специалист. Но от него най-голяма полза щеше да има, ако беше всеобщо достъпно. Оказва се, че за разлика от старото здравно досие, в което се събираше информация за лекарствата, терапиите, изследванията и т.н. по линия само на здравната каса и до което хората от години имат достъп с безплатен ПИК (персонален идентификационен код, който се издава от РЗОК или НАП), то за достъп до новото е-досие (което ще съдържа информация за всички изследвания и терапии) ще трябва квалифициран електронен подпис (КЕП). А за разлика от ПИК той освен разкарване изисква и пари. Не е ясно и колко джипита в момента имат електронен подпис. Засега изходът е при необходимост от сертификат за направена ваксинация срещу COVID-19 от 1 февруари той да се разпечатва от личния лекар – облекчение, но не електронно.

Половин хартиена рецепта, моля

Наскоро от БЛС излязоха с пояснения относно електронната рецепта, от които става ясно, че тя все още не може да се използва при всички случаи. Хранителните добавки например не влизат в обсега й – за тях по принцип не се иска рецепта, но досега се записваха наред с другите лекарства. Занапред, ако медик реши да допълни терапията на пациент с хранителна добавка в допълнение към основната му терапия, следва да ги изпише на обикновена хартиена рецепта, тъй като в момента в системата липсва регистър на хранителните добавки.

Предписването и отпускането на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, които НЗОК плаща, също ще бъдат изписвани на хартиена бланка, както и всички продукти, регистрирани като изделия, които се продават свободно в аптеките (капки за нос, таблетки за смучене и др.), отново защото за тях към момента няма интегриран регистър.

АНЕКС

В края на декември 2020 г. Българският лекарски съюз и здравната каса подписаха Анекс към НРД 2020-2022. В него е включено и поетапното въвеждане на електронизацията на здравеопазването. Всеки модул, който ще бъде въвеждан, ще има възможност да се тества до три месеца, преди да влезе в сила. Въвеждането на електронното здравеопазване струва 12 милиона лв. и трябва да приключи в края на 2022 г.

Автор:

Източник: „СЕГА“

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар