Журналистът Даниел Ненчев се обзаложи за изборната активност

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Кои политически сили ще формират 46-ото Народно събрание и ще имаме ли ново редовно правителство след предсрочния вот на 11 юли – малко остава, докато получим отговори на тези въпроси.

Те ще бъдат сред основните в извънредното издание на “Директно в новините” със Стефан Кунчев в неделя, от 19 до 21 часа. А за да ги коментират на живо, в студиото на Dir.bg ще бъдат социологът Васил Тончев, политолозите Тончо Краевски и Иван-Асен Иванов, журналистите Светослав МетановДаниел Ненчев и Елица Николова.

Междувременно ще ви срещнем с всеки от тях поотделно, за да разберем в аванс наблюденията им за политическата и обществената обстановка, в която ще се проведат парламентарните избори.

Започваме с журналиста Даниел Ненчев. Той е връстник на НДК, но и на MTV. Завършил е Българска филология и журналистика за електронни медии в СУ. Бил е водещ на предаванията “Денят започва с култура” по БНТ 1, “Нова култура” по Дарик радио и “Мултимедия” по Bulgaria ON AIR, а в момента води две предавания по БНР и подкаста “Trendy” на Dir.bg.

Автор е на книгата “Идеи без граници. 30 интервюта със световни артисти от България”, която беше отличена на наградите Златен лъв на Асоциация “Българска книга” в категорията за издателски проект с най-голяма обществена значимост.

Само няколко дни остават до предсрочните парламентарни избори, а социологическите проучвания показват, че отново ще имаме шарен парламент, без категорично мнозинство, което да излъчи правителство. Вярваш ли на социологията?

Априори да, но когато говорим за българския контекст, в който популярна форма на взаимоотношенията между хората е корупцията и както добре се вижда – има социологически проучвания, които са форма на платена пропаганда. Иначе изследванията на избирателните нагласи от основните агенции най-често дават общата картина, но пропускат психологическата компонента на мотивацията за гласуване. А тя, оказва се, не винаги съвпада с това, което човек заявява, когато го попитат, ако въобще даде съгласие за това. Има и редица други фактори, които оказват влияние на вота. Накрая, както се видя на последните избори, “Има такъв народ” и “Демократична България” имаха съвсем различни резултати от предвижданите.

Доколко вероятно е според теб в деня на вота хората да гласуват по различен начин от това, което са заявили в тези проучвания, и парламентарната картина да се промени коренно от прогнозираното?

Възможно е, разбира се, хората са емоционални създания, а по тези географски ширини – лесно се манипулират. Мисля и че до последно първите и последните в класирането за парламент няма да са ясни.

Имаш ли обяснение за ниската избирателна активност на местния вот в Благоевград? – хората се притесняват от машинното гласуване, много от тях са отишли на почивка или просто не се интересуват от изборите?

Обяснението вероятно е по-просто, отколкото изглежда. Хората са преди всичко мотивирани от лични и битови въпроси във всекидневните си действия, отколкото от обществени и политически. Не могат да се занимават с избори нон-стоп. Но по-дълбинният анализ би показал умора от досегашните възможности за избор. Както се видя, победителят е от партия, която е нова за политическия живот у нас.

Очакваш ли подобен резултат за активността на изборите тази неделя?

Мога да се обзаложа, че избирателната активност ще е по-ниска в сравнение с предишните избори. Лято е, а повечето хора мислят за собствения си комфорт в краткострочен порядък.

Подкрепяш ли въвеждането на изцяло машинно гласуване у нас? Коя според теб е най-подходящата форма на гласуване от гледна точка на това хората да са спокойни, че вотът им не се манипулира?

Най-подходящата форма е гласуване в държава, в която правилата, върховенството на закона, уважението към отделната личност и съвместното благо – не са пожелателни, а основа на онова, което наричаме живот в общност. От там – насетне, формата няма значение. Но, да, много бих се радвал, ако съвсем скоро, за хората, които ползваме електронни устройства – да има възможност и за електронно гласуване.

А как могат повече хора да бъдат насърчени да отидат и да гласуват, в контекста на българския манталитет?

Като им се показва от най-ранна детска възраст, че техният живот, тяхното мнение и тяхното участие в общото са важни, ценни и необходими.

Вярваш ли, че българите искат промяна на политическата картина у нас?

В това не е трудно да бъде повярвано. Проблемът е, че за много от хората промяната се изразява в това “да са нашите, а не вашите на власт”, а не дългосрочните и дълбинни промени. Хората винаги ще искат промяна. За мен лично, качествена промяна би настъпила, когато политическите антагонисти се превърнат в способни на диалог хора, които могат да се обединяват за конкретни, дългосрочни, важни въпроси. Ето ви три. Качествено образование. Устойчива икономика. Идеи за бъдещето на тази прекрасна страна България, като благоденстваща част от Западната цивилизация.

Следиш ли работата на служебния кабинет? Какви са твоите впечатления от намеренията и от действията на министрите?

Всяко служебно правителство е по-симпатично на хората от партийно конструираните, защото не носи бремето на пристрастията. В този смисъл и настоящото правителство има възможност да действа спокойно, прагматично, експертно и успешно, въпреки че очевидно много от действията му са в режима на политическата разправа. Чисто поколенчески, симпатизирам на младите министри. За разлика от по-опитните си колеги, по-вероятно е те да държат италиански костюми, а не скелети в гардеробите си.

Как си обясняваш спадналия интерес на хората у нас към ваксинацията срещу COVID?

С невежеството, с ниското ниво на образование и аналитичен капацитет, с липсата на солидарност и съпричастие към другите и най-вече възрастните, с това, че лесно се манипулират от безумни фалшиви новини и конспиративни теории. С байганьовския тарикатлък – “да се сниша, да не се прецакам, другите да се ваксинират и то ще отмине…”. Но с това мислене, ще влачим тази напаст още години, защото ако не изчезне бързо и рязко – тя мутира и ще взима още жертви. Големият въпрос в цялата ситуация е въпросът за доверието. В България – доверието между хората въобще е ниско. Но имаме ли доверие въобще на човечеството, науката, цивилизацията? Аз лично – да, за моя радост и успокоение. Повечето хора, по-скоро – не, за мое съжаление.

Какво според теб може да изкара хората отново на улицата, година след антиправителствените протести?

Каквото ги е изкарвало винаги – жаждата за справедливост, желанието за по-добър живот, инстинктът за самосъхранение, накърненото достойнство, но също така – омразата към противника и добрите стари банкноти и монети. А и нуждата за принадлежност към група с определени ценности, независимо каква е тяхната стойност.

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар