Зависими празнуват Независимостта. Малцина се мерят с орлите, но те са важни

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Преди години в Родопите срещнах възрастен пастир – вече изчезващ вид, – който ми разказа, че в планината човек се чувства свободен, защото е близо до небето. „Тук хората се научават от малки да наподобяват живота на орлите – горди и свободни“. След това поясни: „Когато орелът усеща своя край, той се издига с последни сили във висините, свива крилата си и се устремява надолу. Умира в небето, на земята пада мъртъв…“.

Думите на родопчанина ми се сториха приповдигнати, като реклама за външни хора.

Разговорът обаче  ме накара да се поровя в живота на орлите и научих наистина невероятни истории за тази величествена птица. Често ранен от ловци орел е падал на земята и след това е намирал сили да излети отново, докато не бъде убит окончателно. Не умира на земята тази птица…

 

Но за Деня на Независимостта. Празнуваме, но кои и защо?  Наясно ли сме с независимостта в личен и по-широк смисъл? Ето, премиерът Борисов поздравява българите с акта от 1908 г.. Но той едва ли знае какво е да си независим. Бил е зависим като пожарникар от началника си, в СИК от по-старшите в групировката, като охранител от клиентите, като главен секретар от министъра, премиера и стари дружки, като кмет – от правителството и приятелски кръгове и като министър-председател – от задкулисието и отново приятелски кръгове. Зависимите правят всичко по силите си, за да прикриват зависимостите. Зависимостите са техните мръсни тайни. Което доказва максимата, че човек не е това, което показва, а това, което прикрива.

И така по цялата верига.

 

Хоботи от Плевен и Ловеч се изправили край непостроената магистрала „Хемус“ вчера и вият като йерихонски тръби: „Бойко, Бойко“. Зависимите приветстват зависимия… И това е новина, репортаж, пропаганда. Някои се хващат на въдицата.

Гербаджии зависят от партията и партийните началници. Началниците зависят от вожда.

Бизнесмени и фирми зависят от обществените поръчки.

Администрацията зависи от министри, а министрите – от премиера.

Гражданите зависят от администрацията.

Децата зависят от родителите си. Родителите – от техните родители и съответните фирмени или партийни началници.

Държавните ръководители са зависими от държавните ръководители на великите сили.

Слабите са зависими от силните.

Бедните са зависими от управляващите и богатите.

Богатите са зависими от управлението и мафията, които тук са едно цяло.

Допреди 75 дни в България това бе затворен, злощастен, обречен, робски кръг. Протестите обаче показаха, че веригата от зависимости, може да бъде скъсана. Което активира зависимите срещу независимите. Защото зависимостта ги храни, а независимостта означава самостоятелност и отговорност, на каквито не са свикнали. Тази среда ражда „калинките“ и дава сили на ибриците, които всъщност са посредствени същества.

Човек е свободен да избира между свободата и зависимостта, между доброто и злото. Авторът на таи мисъл – Цицерон, – обаче признава, че самият той понякога се е съобразявал с инстинктите си за самосъхранение. Но само, когато е ставало дума за нещо много повече от храна, подслон, роби и власт – за свободата и живота.

 

Денят на Независимостта е шанс за зависимите да си направят селфи с това, което им липсва най-много. Със същия аргумент биха се снимали до чекмеджето на премиера с пачките евро, кюлчетата и пищова. Всъщност край непостроената магистрала те това и правят – щрак до джипката и Бойко за малко самочувствие, а може и някоя облага да се изтъргува от сергията на властта…

 

Независимостта е първото условие, за да направиш нещо велико и разумно, според Хегел. Мисъл, която не приляга на хора, които мечтаят за удобствата в златна кочина.

Независимостта за българина е сложно нещо. Той все се опитва да разплете икономическите, социалните и личните си проблеми, като прехвърля вината за тях на политиците, Тръмп, Меркел, Путин и световния заговор въобще.

 

Независимостта е базисна ценност за шепа българи. Но точно те са енергията, превела ни през векове изпитания. Аристократите на свободата. За дух и сърце става дума.

 

Затова и Третото велико народно въстание е за тези, които разбират орлите.

 

Огнян Стефанов

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар