Бедност Кирил Петков

Заради Киро: В началото на зимата можем да очакваме още по-силен ценови шок

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Инфлацията достигна рекордни стойности, а Европейската централна банка предприе първо увеличение на основните си лихвени проценти за последните 11 години. С въпроси докъде ще нарасне инфлацията, какви мерки трябва да предприеме правителството за овладяване на цените и можем ли да очакваме нарастване на лихвите в България се обърнахме към доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН.

– Г-н Сарийски, инфлацията достигна нов рекорд от 16,9%. Докога цените ще продължат да нарастват, до колко може да стигне инфлацията?
– Краткият отговор е, че цените които виждаме в магазина, зависят преди всичко от цените на едро, а те, както знаем, продължават да нарастват. През месец май индексът на цените на производител на вътрешния пазар достигна 47,7%, което означава че в складовете на местния бизнес е натрупан значителен инфлационен потенциал, който тепърва ще се пренася в потребителската кошница. Дори да вземем само най-близкия до потребителите сегмент, а именно преработващата промишленост, където нарастването на цените е малко по-слабо от общото за сегмента (30,3% на годишна база), то пак не можем да намерим основание да очакваме укротяване на цените, тъй като няма вариант, при който стоката да излиза на производителя с почти една трета по-скъпо, отколкото преди година, а в магазина да се предлага с по-малко оскъпяване. В момента наистина има известна разлика и тя се дължи на закъснението, с което „наваксват“ цените на дребно поради действието на различни фактори, като например наличието на запаси от по-рано произведена готова продукция (която е с по-ниска себестойност), действието на фиксирани по-рано цени по дългосрочни договори за пласмент и др., но като цяло посоката е ясна и сегашната тенденция ще се запази поне докато разликата между двата индекса не се свие до едноцифрени стойности. Известно успокояване на цените може да настъпи в оставащия период до началото на есента, отчасти като резултат от действието на сезонния фактор и отчасти – в резултат от отслабването на потребителското търсене в сегментите с висока еластичност. В началото на студения сезон, обаче, можем да очакваме още по-силен ценови шок.

– Част от покачването на цените се дължи на международни фактори, но има и български фактори за високата инфлация. Доколко инфлацията се дължи на закъснелите компенсации за бизнеса заради скъпия ток? Част от инфлацията не се ли дължи на вдигане на цените от търговците, защото има очаквания, че всичко поскъпва?
– Разбира се, местните търговци също имат своя принос за високата инфлация, тъй като все по-голяма част от тях се опитва да изпревари събитията и това поведение е напълно очаквано от страна на бизнеса. При толкова високи темпове на суровините и цените на едро, каквито имаме в момента, обикновените търговци вече не са наясно дали с месечните си приходи ще могат да заредят с досегашното количество стоки и поради тази причина те с все по-голяма охота сменят етикетите с цените. Именно този психологически ефект е един от големите негативи при подобно ускоряване на ценовите индекси. След като премине 15-16 процента, инфлацията на практика се самоподхранва и за нейното овладяване се изисква значително по-голям ресурс, отколкото при по-ниски стойности. Що се отнася до компенсациите за бизнеса, бих казал че те могат да доведат само до временно облекчаване на разходите за производство и съответно – до кратко забавяне на ръста на цените. Не до укротяването им в дългосрочен план. Проблемът е, че за да работят, тези компенсации трябва да се финансират отнякъде, а при липса на заявка за данъчна реформа единственият възможен източник е затъването на хазната в дългове, което никога не е завършвало благополучно.

– Какво може да бъде направено от българското правителство и българския парламент, така че повишението на цените да бъде ограничено?
– За тази цел законодателната и (преди всичко) изпълнителната власт трябва да предприемат действия в три основни посоки, а именно: осигуряване на регулярни и достъпни в ценово отношение доставки на енергия (което предполага елиминиране на посредниците и ликвидиране на порочната практика на трансферно ценообразуване, ощетяваща както потребителите така и бюджета); ограничаване на влиянието на големите компании, които могат да упражняват монополно или господстващо въздействие на пазара; съсредоточаване на държавните помощи към уязвимите социални групи (и ограничаването им за всички останали). За съжаление не виждаме ефективни стъпки в което и да е от тези три направления. Набедените за „антиинфлационни“ мерки, които бяха прокарани с последната актуализация на бюджета, в по-голямата си част имат характера на предизборно наддаване и в крайна сметка само ще стимулират инфлационните процеси през следващите месеци. България е единствената страна в ЕС, която упорито избягва всякаква форма на дискреция при структуриране на бюджетните програми срещу инфлацията и това е една от причините да се нарежда сред петте европейски икономики с най-бързо нарастване на цените (в което само по себе си няма нищо лошо, стига да не беше и сред петте с най-слаб темп на икономически растеж). Проблемът е, че времето за имитация на мерки вече изтича и още през есента правителството ще се изправи пред проблема с недостиг на средства, а този проблем е нещо, което не може просто де скрие в нечие чекмедже.

– Ние все още не сме във еврозоната и БНБ има възможност да влияе върху парите в обращение. БНБ има ли инструменти, с които да влияе върху инфлацията?
– Бидейки страна, която все още не се е лишила от паричния си суверенитет, България разполага със средства за въздействие върху паричното предлагане и има пълната свобода да ги използва. През 2007 г. например, когато реши да охлади кредитирането, БНБ пусна в действие един от тези инструменти, като увеличи коефициента на минималните задължителни резерви с една втора (от 8 на 12 на сто). През 2009 г., с цел да стимулира паричното предлагане, БНБ понижи този процент до 10 и сега може да го увеличи отново, ако сметне за необходимо. Тук трябва да се отбележи, че регулаторът разполага с далеч по-фини средства за настройка, като например капиталовите буфери, които понастоящем използва и които също оказват влияние върху скоростта на нарастване на паричната маса, а от там и върху инфлацията. Успоредно с това трябва да направим уговорката, че нито една централна банка не би могла да компенсира ценовия ефект от действията на злополучно приключилата четворна коалиция. С инструментите на паричната политика можете само да промените количеството пари в икономиката. Не и да осигурите по-евтини горива, или регулярни доставки.

– Един от приоритетите на БСП при участието им в четворната коалиция беше увеличение на пенсиите. Възможно ли е инфлацията нарочно да се поддържа висока, за да има пари в бюджета за увеличение на пенсиите?
– Разбирам логиката в този въпрос – високите цени предполагат повече приходи от косвени данъци. Според тази логика, при положение че оборотите в сектор „търговия“ по текущи цени за изтеклия период до края на месец май нарастват с почти 30% (спрямо същия период на 2021 г.), би трябвало да получим съпоставимо нарастване на приходите от данъци върху сделките в страната. Проблемът е, че в отчетите на МФ не може да се открие подобна зависимост. Според последния информационен бюлетин за изпълнение на бюджета постъпленията от ДДС при сделки в страната за същия период нарастват едва с 0,7%, или с 24 млн. лв. (до 3,624 млрд. лв.) спрямо петте месеца на предходната година. На второ място трябва да се отбележи, че ако можем да говорим за някакъв интерес на правителството от нарастване на цените, то той е съсредоточен преди всичко в началото на процеса, тъй като на първите етапи потреблението се засилва, приходите от косвени данъци се увеличават по-бързо отколкото бюджетните разходи (поради фиксираните цени в дългосрочните договори за доставка и изпълнение), номиналният БВП нараства (и това води до автоматично подобряване на относителните показатели, като например коефициентът на задлъжнялост) и т.н. С други думи на ранния стадий, който вече приключи, правителствата могат да изглеждат по-добре оптически и да отчитат успехи без да полагат особени усилия. Това е и причината, поради която в началото на инфлационните процеси действията на изпълнителната власт по правило се свеждат предимно до изразяване на загриженост, отколкото до предприемане на мерки за реалното им овладяване в зародиш.

Инфлацията започва да се превръща в проблем за правителството едва по-късно, когато бюджетните разходи започнат да нарастват също толкова бързо, колкото и приходите в хазната. В момента достигаме именно в тази фаза и всяка допълнително изразходена сума в тази фискална година ще нараства лавинообразно през следващите. Пенсиите са само част от тези разходи, но дават добра представа за ситуацията. Както е известно, последните увеличения ще доведат до нарастване на  изплатените суми с 1,3 милиарда за тази година и с 3,7 милиарда за следващата, а нито вноските в бюджета на НОИ, нито приходите от данъци (покриващи 40% от общите плащания) ще нарастват с такава скорост. За да покрива нарастващите дефицити, хазната не може да направи нищо друго, освен да тегли нови заеми, чиито лихви (и съответно – разходи за обслужване на дълга) зависят именно от инфлацията. Трудно ще мотивирате един инвеститор да заеме пари на МФ при нормална лихва, ако той подозира, че възнамерявате да поддържате висока инфлация, която ще „изяде“ част от стойността на парите, които ви е дал назаем.

– ЕЦБ направи първото увеличение на основните си лихви от 11 години насам. Как това ще се отрази на инфлацията еврозоната и у нас, ще последват ли следващи увеличения на лихвите от страна на ЕЦБ?
– Действията на ЕЦБ могат да доведат до известно забавяне на процеса, но в никакъв случаи до неговото овладяване, като за слабата ефективност на предприетите мерки могат да се посочат три причини. На първо място стои проблемът с голямото забавяне на тези мерки. Дългото изчакване (поради силното желание на ЕЦБ да подкрепя дълговите пазари колкото може повече) доведе до ситуация, в която разликата между основните лихви и хармонизирания индекс на цените в еврозоната към края на юни превишава 860 базисни пункта, което блокира пренасянето на ефектите от тези мерки в реалната икономика. На второ място повишението на лихвите беше обявено заедно със създаването на един нов инструмент за провеждане на паричната политика, чието калиброване ще се извършва „в движение“. Това създава противоречиви нагласи у финансовите посредници и също води до отслабване на ефекта от повишените лихви върху паричното предлагане и върху цените. Не на последно място трябва да се отбележи и натрупването на нагласи за удължаване на конфликта в Украйна, което създава очаквания за предстоящ старт на нов цикъл от монетарни и фискални стимули. На този фон очакванията към ЕЦБ и към централните банки изобщо са доста сдържани, като цикълът на повишение може да приключи още през декември, при ниво на лихвата по рефинансиране от порядъка на 1-1,25 процента. Трудно е да се придържате към някаква здрава логика в паричната политика, при положение че дълговете на страните в общността достигат почти 100% от техния БВП.

– Кога лихвите и в България ще започнат да се покачват?
– Лихвите по старите кредити, които по някакъв начин са свързани с основните лихви на ЕЦБ, ще се покачат автоматично, или поне тези от тях, за които разликата между договорения процент и пределния минимум (фигуриращ след текста „не по-малко от“) е близка до нула. Що се отнася до условията по новите кредити, може да се очаква, че още през този месец ще бъдат публикувани първите промени на условията, по които те се предлагат. Наличието на значителни ликвидни буфери в банковия сектор ще определя плавния характер на целия процес, доколкото при 260% коефициент на ликвидно покритие в края на месец май може да се каже, че банките у нас разполагат със значителен ресурс, който в момента не им носи доходи (дори напротив) и трябва да бъде пласиран. Тук трябва да се отбележи, че веднъж задействан, процесът по нормализиране на лихвите ще добие известна самостоятелност и цената на кредита няма да зависи само от действията на ЕЦБ. В условията на несигурност и при липсата на признаци за възстановяване на бизнес-средата търговските банки вероятно ще започнат да начисляват и допълнителна рискова премия (под формата на увеличена надбавка), която ще доведе до допълнително оскъпяване на кредитите, независимо от действията на ЕЦБ. Доходността на депозитите също ще бъде повлияна от общата тенденция, като на първо време ще отпаднат наказателните такси върху салдата по текущи сметки, а след това може да се очаква и известно покачване на доходността по срочни депозити.

– Вече има прогнози, че светът ще изпадне в рецесия или дори в стагфлация. Кой сценарий е най-вероятен за България?
– Данните за изтеклите пет месеца не са обнадеждаващи. Слаб растеж, интензивно нарастване на цените, натрупване на нереализирана продукция, изоставащо възстановяване на експорта (спрямо темповете на внос) и ниско потребителско доверие. Това е само малка част от характеристиките на икономиката ни в момента. Като част от една голяма общност страната ни е изцяло подчинена на процесите, които протичат там и които могат да се определят най-общо като адаптация към нова среда, в която енергията ще бъде скъпа и труднодостъпна. Българската икономика е особено чувствителна към подобни промени, тъй като независимо от десетилетията на преход и сближаване с Европа, нашето производство остава най-енергоемкото в ЕС. Нашият бизнес потребява 3,5 пъти повече енергия за създаването на единица БВП от средното за Съюза, а това предполага и по-висока цена за този преход.

Нашият гост
Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема “Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България”. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.

Коментари

Коментара



loading...












There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар