Засега Радев се цапа най-малко в локвата

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Само преди 2 седмици кандидатпрезидентската сергия бе толкова бедна, че Луна спокойно можеше да финишира трета-четвърта. Е, вече има кой да я изпревари – Анастас Герджиков и Лозан Панов се изправиха срещу Румен Радев, от задна позиция дебне Мустафа Карадайъ. Почти няма инфлуенсър, интелектуалец или „независим анализатор“, който да не е ангажиран в инициативен комитет. Цялото това великолепие веднага доказа високата си класа – подхванат бе задълбочен дебат за очилата на единия кандидат. Тоест вече има най-нормална за българските стандарти кампания. Предстои битка за вниманието ни, сума ти глави мъдро ще обясняват тия дни от телевизора, че се задава много сериозно състезание. Колко е сериозно, говори фактът, че всички тия претенденти, без Радев, преди два месеца въобще не знаеха, че ще се такива.

Още преди да е официално ситуиран, кандидатпрезидентският материал предприе много интересни стратегии в поведението си – това следва да бъде уточнено без ирония, макар

някои от похватите да бяха елементарни

При липсата на време и в неинтелигентна като цяло среда опциите за „гръмко начало“ не бяха големи. Така на 23 септември Панов „случайно“ разкритикува Радев за пасивност в съдебната реформа. Журналисти се досетиха, че председателят на Върховния касационен съд опипва почвата за президентско състезание, но той отрече – партиите не били дорасли да го подкрепят. „Съвсем спонтанно“ и Мартин Заимов надраска Паметника на съветската армия. Парашутът се отвори на единия мераклия, с което „градската десница“ най-после се сдоби с претендент (2 октомври).

Любопитно бе и около „селската десница“ 

След като ГЕРБ не оповестяваше кандидат, Радев шумно цапардоса два пъти свещената й крава – защо сам Бойко Борисов не се кандидатира, нали е голям мъж… „Преди се криеше под полата на Цецка Цачева, сега – под професорска тога“, добави президентът, след като претендентът на ГЕРБ се оказа ректорът на СУ Герджиков. Така се очерта целенасочена линия в поведението на Радев –  бой по Борисов, той е големият враг; Герджиков е подробност, аватар. Вероятно тази линия ще бъде следвана докрай. Герджиков наистина е аватар, мнозинството българи мразят конкретно Борисов; професорът е академичен тип, интелигентен,

ако го свлече в калта, Радев може да се оцапа повече

От друга страна обаче, изместване на личностния фокус в едно мажоритарно състезание открива поле за контраатака.

По-нататък, след като де факто стартира кампанията, Радев не нападна и Панов. А имаше повод – магистратът го нарече „фалшив герой“ (в борбата срещу мафията). Тактиката на Радев е ясна –  той е човекът с огромен рейтинг, фаворитът; има какво да губи, рискове и емоции са неоправдани.

Големите сблъсъци са противопоказани

Скоро и на диспут ще бъде поканен, но ще откаже – процесите текат в негова полза, резки движения биха могли единствено да ги обърнат. Разбира се, периодично ще цапардосва Борисов, но другото е стоене край реката, която да му довлече втория мандат.

От своя страна, Герджиков и Панов предприеха напълно различни един от друг тактики. Магистратът подходи силно агресивно в двете посоки: Радев бил не просто фалшив герой, ами и свързан с ДПС – не нападнал Цацаров, подписал указа за Гешев….; Герджиков също бил човек на ДПС. Професорът поиска извинение, но успоредно затисна кавгата с обещание да подкрепи Панов, ако съдията отиде на втори тур. Така стана ясно, че

Панов се зъби самотен

Герджиков също като Радев не ще сблъсъци, напира да интегрира. И двете тактики си имат обяснение. Панов няма какво да губи, единственият начин от трети да стане втори са войните. Университетският преводач на Аристотел пък ще обединява нации и партии в противовес на „Радев и хунтата му“. Ще му се надгражда образа на възпитан човек. Колко му е един възпитан човек да обещае рамо на Панов, след като Панов ще отпадне на първи тур? Но и двете тактики имат големи недостатъци. Герджиков тъй много се разтваря в толерантността, че буквално се превръща в кандидат на нищото.

Искал правосъдна реформа, ама не било ясно що значи тя; хората смятали Пеевски за лош, ама не бивало да се фокусират върху отделна личност – без позиция по важни теми. В един момент дори се оказа, че професорът нямал общо с ГЕРБ, те отишли при него (!?). Колкото до Панов, той не е Яне Янев, че да му отива да се зъби. Пък и с измишльотините срещу Радев буквално издевателства над истината. Каквито недостатъци да има, президентът не е съюзник на олигархията, обратното е – той наистина се превърна в символ на съпротивата, за разлика от Панов.

Накратко, насред доста груби и лъжи, и дребни хитрости досега Герджиков показа с какво не му се занимава – с Пеевски, с мафията, а и не ще да му разправят, че е маша на Борисов; Панов се мъчи да изпъкне на фона на „лошите други“; Радев цели дебатът вместо за кандидат-президенти да е против Борисов. Поради факта, че едни избори по принцип са мръсно състезание, а Радев не ще да има състезание,

към този момент той лъже най-малко

Но и неговата стратегия си има голям недостатък. Президентът е харесван от широки, но не толкова твърди народни маси. Ако го дава неглиже, ще провокира електорална пасивност, която пък ще вдигне процентно подкрепата за Герджиков и Панов.

Цялото това поведение на тримата си има и още по-дълбоки обяснения. ГЕРБ е изолирана, а с Герджиков партията не просто опитва да се разтваря, но и да внуши – „Видяхте ли, не сме мутри!“. От своя страна, „Демократична България“ (ДБ) усеща, че „братята Асен и Петър“ (новата партия на Кирил Петков и Асен Василев) заплашва да ги обезличи след неочаквания възход – и кандидатът й Панов дълбае окопи чрез добре познатите жълтопаветни мантри  (скоро – и че Радев е руски агент). Самият президент пък иска да обединява колкото се може повече хора и формации. Всички кандидати се оказаха издигнати от инициативни комитети с идеята, че цялото политическо пространство скоро ще търпи големи метаморфози – правилно схващане, но мъгливо, защото никой не знае какви точно ще са промените. Всъщност, на арената е един чисто партиен кандидат – Мустафа Карадайъ. Това е знаменателен ход в исторически контекст: Движението за първи път издига

за държавен глава етнически турчин – и няма драми

Явно етническите теми са слезли от обществения дневен ред.

Цялата тази кандидатпрезидентска сага е изпъстрена и с много комични моменти. Съвсем сериозната уж двойка Панов – Моасе досега не се е показала заедно публично. Борисов пък на подмятанията на Радев, че не е мъж, отговори тъй каруцарски, че е срамно да бъде разказвано… Така или иначе, страстите тепърва ще се разгарят. Може да не е сериозна цялата работа, но поне няма да е скучна.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар