Американските компании внимателно следят какво ще предприеме администрацията на президента Доналд Тръмп спрямо споразуменията за външна търговия, но засега изглежда, че повече от тях планират да прехвърлят товара на гърба на потребителя, вместо да приберат производства в САЩ.

Обувната индустрия е типичен пример, разказва “Ройтерс”.

Nike и New Balance Shoes например инвестират от дълги години в Азия и едва ли ще се откажат от ниските производствени разходи в Китай и Виетнам дори пред перспективата от повишаване на митата от страна на Вашингтон, казват анализатори пред агенцията. Евентуално завръщане на работни места може да стане след години и зависи от технологични пробиви като 3D печата и роботизацията, позволяващи да се наемат по-малко американски служители. Същата динамика е в сила и при индустрии като производството на авточасти, изнесено през последните 20 години изцяло в Мексико.

“Идеята да бъде върнато производството на обувки в развитите държави е фарс”, казва Ед ван Везел, изпълнителен директор на Hi-tech International Holdings BV. Базираната в Амстердам компания продава на американския пазар около 30% от обувките си.

САЩ внасят близо 98% от обувките за местния пазар. Това прави близо 2.5 млрд. чифта през 2015г., т.е. почти по 8 чифта на всеки мъж, жена и дете.

Шиенето на обувки е сложна операция с много ръчен труд – понякога до 80 стъпки в производството. Във Виетнам един среден работник в индустрията получава 245 долара на месец Средното мито за внос на обувки в САЩ е малко над 13%.

Базираната в Бостън New Balance произвежда в САЩ около 20% от стоките си, продавани в американския пазар. В петте предприятия на източния бряг производствените разходи са с 25 до 35 процента по-високи, отколкото ако се шиеше в Азия. Разликата се компенсира от това, че в САЩ се произвеждат обувки от висок клас или по специална поръчка, т.е. и с високи цени. Но ако частната компания беше листвана на борсата, инвеститорите със сигурност щяха да оказват натиск цялото производство да се изнесе зад граница.

Базираната в Бийвъртън Nike внася почти цялата си продукция и защитаваше споразумението ТРР с твърдения, че благодарение на него ще открият 10 000 нови места за инженери за поддръжка на автоматизирано производство и за проектиране в САЩ.

New Balance бе против ТРР, основно защото според компанията това споразумение би дало нечестно предимство на Nike под формата на повече печалби, влагани в нови машини, продукти и реклама.

За бостънската компания тази позиция излезе малко солена – след победата на Тръмп тя бе възприета като подкрепа за него и предизвика вълна от протести с подпалване на обувките им. Проблемите се задълбочиха и когато неонацистки сайт обяви, че New Balance създава “официалните обувки на белите хора”.

Отвъд тези страсти, основният проблем на производителите е как да намалят човешкия фактор. Reebok, например, разчита лаборатория в Лод Айлънд да помогне за създава на обувки с т.нар. течна пластмаса. “Анализираме цялостния процес на създаване на една обувка”, заяви Бил Макинис, ръководител на специалната прокрама в компанията, притежавана от германската Addidas AG.

Има скептици като Ед Ван Везел от Hi-tech, според когото ще минат години преди навлизането на авангардно оборудване, способно да изработва обувки автоматично, изцяло, масово и евтино.

Анализаторът Мат Пауъл от маркетинговата NPD Group казва, че основният проблем пред навлизането на нови технологии е, че американците обичат евтини обувки и ги искат в огромни количества. “Единственият процес, който отговаря на това изискване, е Flynet на Nike. И въпреки това, те продадоха миналата година 1 милион чифта от серията Flyknit при близо 400 милиона от цялостната си продукция.”