Защо им трябваше на ГЕРБ да “смачкат” законопроекта на БСП за жестомимичния език?

България, Парламент, Политика
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Парламентът макар и със скоростта на парен влак, заработи. И вече разглежда законопроекти. Първият за тази седмица бе внесен от „БСП за България“ – законопроектът за жестомимичния език. И след ожесточена двучасова дискусия, в която от левицата напомняха необходимостта от такъв закон и изтъкваха, че в ЕС само две страни – България и Люксембург нямат, а от ГЕРБ критикуваха текстовете като писани на коляно, недомислени, схематични и недовършени, той бе отхвърлен.

Но по-интересно е как стана това. И защо.

ГЕРБ и Обединени патриоти все пак решиха, че не е добър знак да гласуват против и техните 110 гласа бяха „въздържал се“, намериха се само двама депутати „против“.

„БСП за България“, ДПС и Воля гласуваха „за“ – общо 102 гласа.

Оттук следват поне два извода.

Първият се набива на очи. Мнозинството предпочита да демонстрира късогледо високомерие. Защото, когато мачкаш от парламентарната трибуна всяко нещо, което предлага опозицията, дори и когато съзнаваш, че предложението е смислено и от него има полза, това е високомерие. А когато го правиш на инат, без да държиш сметка на впечатлението, което създаваш и на факта, че позицията ти минава на косъм – това е късогледство.

Няма някой в Народното събрание, който да не е наясно, че такъв закон е необходим. Председателят на социалната комисия д-р Хасан Адемов обясни най-точно това положение: „То е ясно, че трябва да се приеме, защото има конвенция на ООН!“

Пред ГЕРБ, като партия лидер в Народното събрание, имаше няколко възможности да покаже добронамереност – в обществен план – към съдбата на различния, в политически – към опонента.

Вариант 1. Ако толкова не харесваха законопроекта на БСП и държаха да има „наистина работещи“ текстове (каквито бяха повечето от аргументите им), защо не внесоха свой законопроект? Тогава двата проекта щяха да се разглеждат заедно в пленарната зала. И мнозинството можеше, както да одобри и двата със забележката, че между двете четения ще бъде изработен един проект, така и да пусне напред само своя и да отхвърли още на първо четене този на левицата. Но при всички случаи щеше да демонстрира цивилизовано поведение. Защото отношението към хората с увреждания, каквито и да са те и колкото и да са те на брой в страната, е белег за цивилизованост на първо място. На второ място е демонстрация на съпричастност и социална чувствителност. Което също е белег на принадлежност към ценностите на Европейския съюз.

Вариант 2. Мнозинството можеше да одобри на първо четене внесения от БСП законопроект, като посочи възраженията си по него. Както впрочем направи д-р Адемов. Да увеличи времето между първо и второ четене и да предложи напълно преработен законопроект. С което също щеше да демонстрира загриженост към различните и цивилизованост.

Но вместо това, ГЕРБ и Обединени патриоти предпочетоха третия вариант. Да мачкат опозицията като танк. И пътем да ръсят изказвания в духа на „само ние знаем как, само не можем“ и да назидават от трибуната – „Не е важно количеството, а качеството на внесените законопроекти. Законотворчеството не е състезание!“ Явно такова поведение им изглежда най-приемливо от политическа гледна точка. Пасва им някак. В пленарната зала имаше учудващо много желаещи от ГЕРБ да се изказват. Депутатите от мнозинството обикновено не са по речите, затова от 2009 г. досега така и не излъчиха поне една дузина пламенни оратори.

Защо ГЕРБ избраха такова поведение? Защото е най-балканско и мачовско? Най-близко до традициите на Гочоулу и Дочоулу? Нали ги отричат, нали всеки път, когато се изказва в някоя медия председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов твърди, че управляващите искат нещата да стават с общонационален консенсус. Или може би очакват консенсусно поведение като това на БЗНС от времето, когато управляваше БКП? Може би разбират опозицията като някой, който просто не е на власт и следователно, не може да слага свои хора тук и там, но иначе е “съгласна буква”?

Но когато след всички заклинания от трибуната, събереш само десет гласа повече, става смешно. Късогледството лъсва! Особено, като си припомни човек, че управляващата коалиция е от два политически субекта, от които единият се дели на още три.

Оттук изводите са два. Първо – ГЕРБ са много добри във воденето на политика на инат. Тя си им харесва

И второ, че подкрепата им в Народното събрание е минимална.

Което пък означава само едно – това е рискова игра по ръба на острието. Защото утре изневиделица ще се появи някакъв социален проблем, ще нарасне като снежна топка (винаги става така) и в Народното събрание управляващите ще имат нужда от всеки глас подкрепа.

Но тогава желаещите публично да се наредят зад властта и, следователно, срещу народа, рязко ще намалеят.

Източник: Epicenter

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар