Защо личните ни данни са новият петрол? ИТ гигантите са готови да плащат милиарди

Защо личните ни данни са новият петрол? ИТ гигантите са готови да плащат милиарди

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Приключи петото издание на конкурса за чиста журналистика Web Report, организиран от най-големия български интернет портал Dir.bg. Тази година за призовете се бориха 130 участници, кандидатствали с 367 материала. Измежду тях журито определи 12 победители, а наградите им бяха връчени на церемония в клуб „Перото“ в НДК.

Днес ще ви запознаем с Георги Караманев, спечелил в категорията „Технологии и иновации“. Сайтът му „Дигитални истории“ е своеобразна енциклопедия на бъдещето, описваща фините, но решаващи промени, които технологиите правят върху нашата реалност.



Изкуствен интелект, роботи, социални мрежи – много от темите, по които Караманев пише, са повече от актуални и нееднозначни. Отличената статия в конкурса на Dir.bg е „Какво знаят за теб „Гугъл“ и „Фейсбук“? И защо това има значение?“.






От нея можем да научим колко точно ни познават ИТ гигантите и за какво се използва информацията на милиарди хора.

Наградата от името на Георги Караманев взе колежката му Михаела Цанкова

Наградата от името на Георги Караманев взе колежката му Михаела Цанкова

Снимка: Bulphoto

Ти не си клиент на интернет гигантите, ти си техният продукт„, казва Джарон Лание, дигиталният пророк, който доведе виртуалната реалност в света на технологиите, а днес е върл противник на случващото се по отношение на данните.

Как стигнахме дотук? Защо днес никой от нас не се интересува от информационната следа, която оставя? Каква е цената ѝ?

С тези въпроси започва статията си Георги Караманев.

Оказа се, че въведената от ЕС защитата на личните данни GDPR е лицемерно и неефективно решение. Днес малцина имат време и търпение да четат дългия списък от информация, която може да бъде съхранявана в даден сайт. Рядко преглеждаме и различните отметки – в повечето случаи механично се съгласяваме с всичко„, споделя Георги Караманев. Според него всичко това само е задълбочило проблема и днес не ни следят по-малко от вчера.

Знаете ли, всеки може да провери какво точно знае Google за него. Аз го направих. Истории на търсенията, движенията, коментарите… и какво ли още не. Оказва се, че данни имам в общо 47 продукта на компания. Обемът на данните, които Google знае за мен е 8,89 гигабайта. Знаете ли какъв ресурс е необходим, за да се поддържат толкова данни за над два милиарда профила в платформата? В допълнение към обичайните услуги на Google, които отнемат и повече. И ви дават услуга, която е безплатна„, разкрива авторът.

Оказва се, че Google трябва да има мащабен център за данни, само за да пази информацията на своите потребители. А количеството на информацията нараства всеки ден. Google, естествено не са единствените. Но защо ИТ гигантите са готови да отделят милиарди долари и да предоставят безплатни услуги, само за да могат да пазят данните ви?

Две думи – изкуствен интелект. Технологиите на дълбокото машинно самообучение напредват драстично и това е прекрасно. За да бъде факт този прогрес, алгоритмите имат нужда от по-големи и по-подробни обеми от данни. Така те стават по-прецизни и могат да прогнозират много по-точно. Тук обаче идва вторият въпрос – защо ИТ гигантите искат да имат алгоритми, които ви познават по-добре от вас самия и могат да прогнозират действията ви?„, отговаря журналистът.

Идват времената на все по-персонализирания маркетинг. Той все по-добре ще прецизно поведението ни с помощта на алгоритмите и на огромните данни, с които те разполага.

Първото подобно направление е програмирания (programmatic) маркетинг. При него се използват огромни масиви от данни, така че да се постигне оптимално покритие на рекламите и другите маркетингови послания. Можете да ги насочвате с помощта на изкуствен интелект, или пък просто – със свръхпрецизно персонализиране – до ниво да ги получат само хората, живеещи в даден блок. Да се показват само ако вали дъжд или само ако любимият отбор на дадения потребител вкара гол„, разкрива Караманев.

Очакванията на журналиста са всичко това да доведе до нов тип информационни войни. Битката няма да се води единствено за продажба на продукти, а за влияние.

Скандалът „Кеймбридж Аналитика“ показа как сме все по-изкусно манипулирани, благодарение на данните, които „подаряваме безплатно“ на ИТ гигантите. Тук не става въпрос за покупка на сравнително безполезен продукт, а за избор, решил бъдещето на цяла нация и дори на целия свят.

Целия материал на Георги Караманев може да прочетете тук >>>


В журито на Web Report 2022 бяха: Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и писател, СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио „София“, БНР), Антон Хекимян (Директор „Новини, актуални предавания и спорт“, bTV), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен председател на журито), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Българската асоциация на спортните журналисти), Евгени Димитров (Основател на агенция „Булфото“), Илияна Захариева (Директор „Корпоративни комуникации“, А1). Тази година към тях се присъедини и генералният директор на БТА Кирил Вълчев и главният редактор на „Мениджър Нюз“ Ирина Велева.

Петото издание на Web Report се организира с официалната подкрепа на Съюза на българските журналисти.

Медийни партньори са БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, OFFNews.bg, списание „Мениджър“, телевизия ММ и агенция „БулФото“.

Генерални партньори: A1, Dundee Precious Metals и „Инвестбанк“ АД, Arteks Engineering

Партньори: SSARM, Logitech, Bononia Estate, The Glenlivet, изворна и трапезна вода „Севтополис“, 7arts.bg

 

Източник: dir.bg

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran

Коментари

Коментара

loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар