Защо на никого вече не му се живее в държавата на ГЕРБ?

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Последните седмици ясно показаха защо на мнозинството българи не им се живее в държавата на ГЕРБ. Държава, в която невинни хора са бити по време на гарантирания им от конституцията протест. В която журналисти се обгазяват по време на работа. В която властта определя полицейското насилие като перфектно свършена работа. В която държавните органи се използват като бухалка срещу хора и фирми, дръзнали да бъдат критични към властта. В която премиерът се хвали по няколко пъти на ден с едни и същи магистрали и мостове, които даже не стават за ползване. В която всички конкурси и обществени поръчки са нагласени, цените – натъкмени, а частната собственост – временна. Затова трябва не просто това правителство да си отиде.

Цялата държава трябва да бъде разглобена и наново изградена

 

През последните години имаше доста примери за употребата на държавни институции срещу конкуренти на близки до управляващите фирми или неудобни бизнесмени. Имаше дори запис на премиера, в който той разказва как е наредил подчинените му структури да ударят „непослушен“ бизнесмен. Последното ярко доказателство за уродливата практика е атаката срещу собственика на фирмата за детски играчки „Хиполенд“ Мариан Колев, защото написа отворено писмо, в което „благодари“ на полицая, напръскал сина му с химическо оръжие, и подкрепи простестиращите, „на които не им е все едно и които искат да живеят в една по-добра и по-справедлива държава“.

Последва мълниеносна реакция на властта и около 20 служители на НАП, Икономическа полиция, Главна дирекция „Надзор на пазара“ и митниците нахлуха в „Хиполенд“. „Убеден съм, че тези изненадващи проверки, организирани в един и същи ден, в един и същи час, нямат нищо общо със споделеното от редица традиционни и социални медии мое „Отворено писмо“ по повод особения сълзотворен спрей, който бе употребен на 2 септември 2020 г. срещу протестиращите“, коментира саркастично шефът на „Хиполенд“, чиято фирма е била редовно проверявана от въпросните институции и досега не са откривани нарушения.

След бурната обществена реакция МВР пусна официално съобщение, в което обясни, че влизането в „Хиполенд“ било „планово“, като целта била да се „противодейства на некоректни търговски практики и закононарушения при внос и търговия с карго стоки“. За периода от 28.08.2020 г. до 04.09.2020 г. били извършени 14 такива проверки в складовете на различни търговски дружества, чиито имена не бяха обявени. Цялата обективност и безпристрастност на ситуацията бе взривена часове по-късно от МВР-шефа, който провел разговор с управителя на „Хиполенд“ и спрял проверката. И логично възникват въпроси – ако това е рутинна проверка,

 

защо вътрешният министър я прекратява, преди тя да е приключила?

 

И как ГДБОП е решила, че складовете за детски играчки са рискови, и то точно в този момент?

Стоварването на четири проверки по команда свише в един и същи ден и час в „Хиполенд“ под егидата на ГДБОП е само най-видимата част на тормоза. Обсаден от инспектори, големият „престъпник“ – собственикът на веригата за детски играчки Мариан Колев, разказа как преди месеци любезно са му предлагали разни схеми за партньорство и за бъдещето на бизнеса му, а като не откликнал, започнали главоболията с Комисията за защита на конкуренцията. През юни например КЗК получила сигнал от „случаен“ недоволен гражданин, който се оплакал, че искал да се възползва от изгодна промоция на „Хиполенд“ и отишъл да купи шест броя „Лего“, а в магазина имало само пет. Гражданинът бил пазарувал през февруари, но кой знае защо решил да се оплаче 4 месеца по-късно. И незнайно защо отнесъл сигнала си не към Комисията за защита на потребителите, която се занимава с подобни казуси, а към КЗК, която пък подходила много сериозно и започнала разследване, въпреки че подобни жалби изобщо не са в нейните правомощия. В КЗК има и още една проверка срещу „Хиполенд“ – за цената на бибероните, която не трябвало да бъде 3.20 лв., а само 3 лв.

Звучи смешно, но глобите, които антимонополният регулатор може да налага, са много сурови. Те са в процент от оборота на съгрешилата фирма. А „Хиполенд“ има огромни обороти…

Това не е първият път, когато КЗК, която е оглавявана от Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков,

 

дава основания да бъде подозирана, че някой й дърпа конците

 

и че изпълнява поръчки. Това пролича особено ясно при опитите на чешката ЧЕЗ да се отърве от активите си в България, както и при казуса с продажбата на групата на Нова телевизия. КЗК не позволи на чешкия милиардер Петр Келнер да купи Нова тв (с мотиви, „изсмукани от пръстите). Но после скоростно каза „Да“, когато в ролята на купувач се появи българският бизнесмен Кирил Домусчиев, макар че имаше много повече основания да откаже.

В случая с ЧЕЗ комисията вече два пъти проваля сделката, като отхвърля кандидат-купувачите. Първия път показа червен картон на „Инерком“ на дребничката бизнесдама от Пазарджик Гинка Върбакова. Вторият отказ бе за голямата финансова група „Еврохолд“. И в двата случая аргументите бяха толкова неубедителни, че остана само да се чудим чии директиви изпълнява този „независим“ орган и кой иска да лапне бизнеса на ЧЕЗ на ниска цена. Отговорът поне на първата част от въпроса дойде от запис от телефонен разговор с глас, звучащ досущ като Бойко-Борисовия. Там се чува следното: „Раздуйте това, че вкарах КФН по „Еврохолд“, на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене“.

Факт е, че малко след като „Еврохолд“ обяви официално, че иска да придобие активите на ЧЕЗ в България, КФН – Комисията по финансов надзор, начена проверка, после прати доклада си на прокуратурата и на ДАНС, а сетне КЗК отряза кандидат-купувача. „Еврохолд“ май не разбра „посланията“ и започна съдебна битка срещу отказа на КЗК, която още не е приключила.

Тогава Борисов така и не отрече пряко, че е говорил за „размазване“. Само засука, че е жертва на „дийп фейк“ – т.е. че някой ловко е сглобил негови думи от различни разговори и е произвел скандалния запис.

Но дори няма значение какво казва Борисов за въпросния „монтаж“. Случките с държавен рекет срещу бизнесмени чрез проверки, ревизии, инспекции, откази, глоби и репресии от всякакъв характер са пред очите ни. При това научаваме само за най-драстичните случаи и само ако засегнатият предприемач реши да проговори. А много жертви дори не смеят да се оплачат.

Трагичната участ на супердоходоносната лотарийна империя на Васил Божков е

 

цял наръчник за особеностите на бизнес климата в България

 

Дълги години Божков необезпокояван си градеше хазартната пирамида, а държавата се правеше, че не вижда как народът полудява и търка талончета, за да храни „фараона“. И точно когато бизнесът стигна апогея си, някой пожела да го придобие. Божков се запъна и последваха наказателните акции, стартирали с „откритието“, че за няколко години лотариите са лишили хазната от няколкостотин милиона лева такси. Държавата направо закри частните лотарии, като прие съмнителен закон, с който в момента се занимава Конституционният съд. И тъй като внезапно изпадналият в немилост хазартен бос тръгна да се брани с компромати срещу хора от властта, нещата се развиха като в екшън – лавина от прокурски обвинения в почти 20 тежки престъпления, бягство на злодея в чужбина, продължаващо и до днес изземане на съкровищата му от антики и произведения на изкуството. И в казуса с Черепа, и в другите подобни ключова роля играят НАП и КПКОНПИ, които имат право да налагат запори, блокират банкови сметки, да „арестуват“ всякакви активи на набелязаната жертва.

А помните ли рухването на КТБ преди шест години? Тя неудържимо растеше с благословията на ред правителства, изкачвайки се до четвъртата по-големина в България, а Цветан Василев, Делян Пеевски и майка му бяха сплотено бизнес семейство. Но внезапно във фамилията избухна война, банкерът и депутатът бизнесмен станаха смъртни врагове (буквално, единият твърдеше, че другият го е „поръчал“) и това бе началото на края.

 

Любимата на властта банка бе срутена само с няколко слуха,

 

с прокурорски екшън и с тежки обвинения срещу Цветан Василев в източване. БНБ, КФН, депутати, министри, магистрати, квестори, синдици и т.н. – всички вкупом създадоха впечатлението, че някой ги зомбира и че нито могат, нито искат да противостоят на фалита на банката. В паралел друга банка, която също имаше проблеми и опашки от вложители, получи подкрепата на държавата и си добрува до ден днешен.

В калния поток от скандали обществото бързо забравя по-старите. Но има предприемачи, които с години се борят за бизнеса си. Такъв е случаят с оръжейния търговец Емилиян Гебрев, който

 

вече близо петилетка води война за „Дунарит“,

 

а срещу него е цялата държавна машина. Някой явно много иска да лапне завода за боеприпаси – един от най-големите на Балканите, като ползва всякакви средства и лостове – поне трима икономически министри, Държавната консолидационна компания, синдици, длъжностни лица в Търговския регистър. Разбира се, КПКОНПИ и НАП отново са вкарани в боя, за да запорират акции и други активи. Във войната срещу Гебрев се стигна дори до опит за физическо отстраняване чрез зловещия новичок, а оръжейният търговец е убеден, че са се опитали да го очистят заради „Дунарит“. Формално съперник на оръжейния бизнесмен е някаква си офшорка, на име „Виафот“. Очевидно е, че тя е само параван за мощни и безпардонни играчи, за чиято самоличност се носят легенди – от вездесъщия Пеевски до руските тайни служби. Тази неизвестност прави нещата с „Дунарит“ още по-зловещи.

Преди години

 

опитът за кражба на фирмата „Белведере“ с помощта на съдебни хватки

 

предизвика дори дипломатически скандал, възмути френския посланик и роди метафората „гнили ябълки“ за определена категория подкупни и сервилни магистрати. А вместо с времето България да се цивилизова, законът на джунглата, в която силният изяжда по-слабия, заема все повече територии. Силният има нечестното предимство, защото държи министри и депутати или на хранилка, или „за топките“ ( с компромати примерно) и винаги получава каквото иска – плаж, строителна виза, обществена поръчка, нечия чужда фирма и дори цяла бизнес ниша.

И всеки доходоносен бизнес е изложен на риск от пиратско превземане. Тъмни сили дебнат в мрака, набелязват „златни кокошки“ и организират „мирна“ смяна на собствеността. Ако не стане со кротце, прибягват до разнообразни форми – административен кютек чрез държавни служби, бухалки, данъчни ревизии, проверки от НОИ и инпекцията по труда, от митниците и КФН, от техническия надзор, от Икономическата полиция и от прокуратурата, разбира се, която напоследък е „алфата“ на всяка акция и инспекция. Ако и това не сработи, следва закопаване на бизнеса.

Хората, които командват в България,

 

мислят, че всичко е за продан и че всичко може да се купи –

 

и фирма, и обществена поръчка, и избори, и рейтинг. Бойко Борисов например си е внушил, че може да си купи още време във властта, като раздава бюджетни (тоест чужди) пари, на когото се сети. Подобна тактика прилага и Делян Пеевски, който напоследък се прави на благотворител – очевидно вярва, че като подарява респиратори на болници, хората ще престанат да говорят за „Кой“.

Окопаните във властта залагат на две мощни оръжия – рекет и пазарлък, като ги ползват и за бизнес, и за политически цели. Фарсът с проекта за конституция помете всички граници на политическа аморалност – ГЕРБ си купи необходимите подписи от „Воля“, като даде плажни концесии на хора на Веселин Марешки, който даже не скри, че не е и няма намерение да прочете какво подписва.

Обитателите на Бойколенд отказват да проумеят, че има друга България, в която живеят друг тип хора – обикновени, нормални, за които морал, чест и обществен интерес не са празни приказки. Тези хора са и омерзени, и гневни – затова всяка вечер са на площадите и викат „Мутри вън“. Просто не желаят да живеят в държавата на ГЕРБ. Защото тя не е нормална държава, а някаква мафиотска структура.

segabg.com

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар