За морала на Цецо – крадецо.

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Елегантно и удобно е да имаш асансьор директно до жилището си, до хола си; модерно е, показва стил на живот, класа и безспорно добро благосъстояние. Повишава жизненото равнище.

Е, не на всеки, но поне на някои. И това е нещо във времена, в които трудно можем да се похвалим с успехи в икономиката ни.

Но, извън конкретната шумотевица и немалка доза елементарен популизъм, има нещо, което не знам, случайно или не убягва на анализаторите и на публиката в българския Колизеум.

Става дума за нещо много, в пъти, по-голямо, по-тревожно и по-съдбоносно за всеки гражданин на България, отколкото един асансьор, па макар стигащ и до хола ти. В крайна сметка този асансьор, като всички останали може и да се развали. Но, има един друг изключително важен асансьор, който никога не се разваля, но за който всички трубадури, изживяващи се днес емоционално по медиите, като че ли забравят. По-скоро нарочно мълчат.

Става дума за жизнения, социален и политически асансьор на българските граждани. За този асансьор, който дели гражданите на касти: на политико-партизанска каста и на такива, които не са в тази каста.

От тридесет години, този асансьор работи перфектно и изстрелва с огромна скорост, директно във властта, хора без никакви качества да бъдат там. Но, те отиват там; те са там, защото са «абонирани» да ползват политическия български асансьор.

Примерите вече достигат хиляди: кметове, депутати, министри, зам. министри и т.н., хора, непознати на обществото, редица пък познати с това, че са нямали и един работен ден преди да влязат в политическия асансьор и той да ги отведе до висините на българският политически Олимп; трети с учудващо невзрачен потенциал, но отново «абонати» на политическия асансьор. В днешна Република България, всеки гражданин, мъж или жена, има ли един и същ шанс, във функция на своя потенциал, квалификация, компетентност, експертиза, опит, доказани обществени позиции – да се изкачи с политическия асансьор до висшите етажи на държавата; до постове с висока отговорност, без да е «абониран» за този асансьор; без да е член на политическата машина и партийност?

Отговорът е от ясен по-ясен: Става дума за милиони българи, у нас и други, вече разочаровани отишли и в чужбина. Хора – високо образовани, интелигентни, ерудирани, всеки от тях компетентен в своята област, с национален и с международен опит, с доказана експертиза, но не членове на политически партии. Не – абонати на политическия асансьор.

Колко от тях за тези 30 години станаха кметове? Колко от тях станаха депутати? Колко бяха избрани за министри? За колко от тях се отвориха вратите на политическия асансьор, който иначе никога не спира? Нима тези хора не са ценни за България?

Нима са генетично повредени, за да им се отвори политическия асансьор? Нима България спечели от това, че изолира този национален капитал, изтика го в ъгъла и се задоволи само с жадните и биещи се кандидати за абонати за политическия асансьор?

Защо мълчим за този «асансьор» и се занимаваме само с другия?

На кого е удобно да продължаваме да мълчим за този разцепващ обществото ни асансьор?

Не е ли крайно време България да приключи с обществото разделено на политическа каста и на обикновени граждани и да вървим заедно, към третото десетилетие на 21-я век с едно отворено общество, предлагащо еднакви конкурентни шансове на всички; към едно общество което ще промени радикално досегашният манталитет на политическите Андрешковци и ще отвори вратите на всеки с потенциал да бъде полезен на своята страна. А не, да търси да реализира този потенциал по други светове. Моралността на този конкретен случай, по който се захласнаха всички (не без право!) е да си отворим очите за другия асансьор, политическият, който нанесе неимоверно много вреди на страната ни. Надявам се, че той ще спре, че абонаментът ще приключи завинаги и че една нова ера ще се отвори за единението на всички български граждани, за цялото ни общество. А, политическите партии ще имат и други полезни функции за развитието на обществото ни напред.

Проф. Димитър М. Иванов Доктор на икономическите науки 25 Март, 2019 г. Лондон

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар