За прякорите с чувство за хумор и завещаното ни от предците: Проф. Анна Чолева-Димитрова пред Dir.bg

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Българинът обича да именува, а неговата наблюдателност, находчивост и остроумие са богато превъплътени в тази номинация. Съвременните електорнни медии не пропускат да поставят рубрика коментари, където творчеството му добива нови измерения, избуява до такава степен, че достига висоти. На прякори се радват публичните личности, предимно политиците.

Това казва в интервю за Dir.bg проф. д-р Анна Чолева-Димитрова, ръководител на Секцията по ономастика в Института за български език при Българската академия на науките. Тя ни разкрива творческата лаборатория в именната ни система от древни времена до днес.

За модата в имената и как те се променят: Проф. д-р Анна М. Чолева-Димитрова пред Dir.bg

Проф. Чолева-Димитрова е автор на 4 книги и над 120 публикации по ономастика (микротопонимия, ойконимия, хидронимия, антропонимия; старинна топонимия), както и над 80 научно-популярни статии. Член е на редица научни организации и председател на Академично дружество на ономастите „Проф. Й. Заимов“.

– Богато ли е словотворчеството на българина по отношение на личните и родовите имена, прякорите, топонимите и какво е най-типичното за тях?

– Всички тези, най-общо казано, собствени имена, представляват отделни класове оними. Да направим обобщения за всички видове и подвидове оними е като да се обобщи една вселена. Ако говорим за творчеството на българина в това отношение, трябва категорично да заявим, че той обича да именува, а неговата наблюдателност, находчивост и остроумие са богато превъплътени в тази номинация.

Има специфики при отделните класове собствени имена – едните са собствени лични – лични, бащини, фамилни, родови, прякорни имена, псевдоними; а другите са собствени географски имена, най-общо казано, топоними, които включват местностни, селищни и водни названия; а също и в днешно време градската топонимия. Изследването на отделните видове е свързано с решаването на определени проблеми.

Езиковед: На Балканите има практика географските названия да се променят

Топонимите съществуват от древни времена. В нашите земи са запазени тракийски, пра- или първобългарски и др. названия. Значението им за историята е огромно. Само въз основа на топоними и антропоними е възстановен един изчезнал език като тракийския. За най-старинни, по принцип, в света се смятат названията на реките. Относно топонимното словотворчество на българина, още Павел Делирадев е казал, че „нашият народ е отличен кръстник и като нарече някакво име, като гвоздей го прикове – то остава за вечни времена“. Тази констатация трябва да я отнесем най-вече при микротопонимията или при названията на най-малките географски обекти в чертите на отделно селище. Приемствеността при топонимията е много голяма. Изключение са имената на селищата, чиято промяна се осъществява по административен път, а също и имената на улици, площади. Характерно за топонимите е, че в основата им може да има и лично или прякорно име, както и родово име. А една част от родовите имена са възникнали от прякори и прозвища. За лични имена понякога се вземат и топоними, в миналото това са били имена на реки, напр. Струма, Струмка, Ерма и под., пожелателни имена – за дълговечност като реката.

Личноименната ни система се характеризира с богатството на форми или на т.нар. умалителни имена, които в днешно време са все повече пренебрегвани при именуването на новородените. Това многообразие е забелязано от видни учени още преди век, като Густав Вайганд, в изследването му за „Българските собствени имена. Произход и значение“, 1926 г.

Нашата антропонимна система е трикомпонентна и си има и своите особености. Донякъде те се коренят в наложените административни закони. За проблеми можем да говорим при определянето на фамилното име. В днешно време българският гражданин може да избира за фамилно име на детето си между старото родово име и личното име на дядото. Тази непоследователност е причината да бъдат изоставени много старинни родови имена. Проблем е, че понякога дори братя и сестри могат да бъдат записани с различни фамилни имена.

– Има ли разлика между прякорите и прозвищата? Каква е тя?

– Според повечето учени има разлика между прякора и прозвището. Прякорът е свързан най-вече с характерните белези на определен човек и му е измислен от околните за присмех, подигравка; докато прозвището е название, дадено някому, отразяващо негова отличителна черта, особеност. То може да съдържа неутрална или положителна оценка. Приема се също, че прозвищата са свързани предимно с местопроизход (по имената на селища или райони), с етнически произход и с различни професии, занаяти и служби.

– Как се раждат прякорите и от кога датират те у нас? Може ли да кажем, че има мода и при тях като при имената и какво е мястото и ролята им днес?

– В по-глобален аспект, прякорите са се появявли, когато се оформят общности от човеци, които трябва да се различават един от друг. Засега няма точна дата за появата на прякорите. Ако говорим за прякорите у нас, има регистрирани още през Средновековието – напр. на цар Ивайло прякорът, даден му от византийските историци, е бил Лахана, Кордокувас или Бърдоква (зеле, зеленчук), с което са подчертавали обикновения му, селски произход. Високопоставените личности, владетелите са били известни също с прякорте си, напр. византийските императори, има и наши изследвания по въпроса. Българите също са давали прякори/прозвища, напр. Василий Българоубиец.

Най-често срещаните прякори са възникнали във връзка с физиката на човека: според ръста, големината и пълнотата: висок (голям)/ нисък (малък), слаб/дебел; както и според особеностите на части от тялото – очите, устата, ушите; по прилика с животни; с особеностите на българския характер – невъздържаност, избухливост, заядливост и инат; угриженост (кахърност) и др.

През последните години се появиха изследвания на наши учени върху прякорите предимно сред студентите и учениците. Беше защитена и дисертация в ЮЗУ „Неофит Рилски“ върху прякорите в Кюстендил. Разбира се, че има мода и при прякорите. Прякорите в началото на миналия век са съвършено различни от прякорите, давани сега. Напр. прякор Барби, регистриран в наши дни, не можем да го открием преди 30-40 години, когато тази играчка не е била известна у нас. Популярни са и прякорите по анимационни герои, напр. Мики Маус, Смърфа, Пиги, Гонзо и мн. др. Комуникацията, особено през последните години, се осъществява най-често чрез социалните мрежи. Съвременните електорнни медии не пропускат да поставят рубрика коментари, където творчеството на българина добива нови измерения, избуява до такава степен, че достига висоти. Българите са особено продуткивни в създаването на този вид номинация. На прякори се радват публичните личности, предимно политиците. Никой не е пожален. Не бих желала да коментирам конкретни примери. В днешно време прякорите възникват най-често сред младите хора (в комуникацията на ученици, студенти, спортисти и др.).

Много богат антропонимен материал предоставят сайтовете в областта на спорта, където имат място за изява спортните фенове. Преди време интересът ми беше привлечен от творчеството на любителите на тениса, каквато съм и аз, и то на тази част от тях, които са фенове на нашата родна тенис-звезда Григор Димитров. В основата на комуникацията между феновете, водещата причина е любовта към Григор, подкрепата във всички случаи, независимо от позицията, на която се намира в световната ранкинг-система, успешен или неуспешен мач. Поддържането на тази комуникация (години наред) се основава най-вече на емпатията. Съпреживяването на феновете е намерило синтезиран израз в типично българското Наш“то. Най-често използваните похвати за създаване на нови прякори е т. нар. игра с името/антропонимна игра: Дриймитров (от англ. dream „мечта, сън“); Драматров (поради драматизма, честите обрати, с които е съпроводена неговата игра); след спечеления мач с Медведев беше назован като Боримечков. След успешно изиграни мачове той е Grigorius Maximus.

Често се създават прякори за противниците на любимеца. В повечето случаи те не са плод на хейтърство, а по-скоро забавна игра, остроумие, разнообразяване на антропонимната номинация, тъй като най-често повтаряните имена са на първите 20-30 участници в класацията на Световната тенис асоциация. Комуникацията между феновете на този аристократичен спорт се осъществява на сравнително високо интелектуално равнище и е доказателство за едно нестихващо антропонимно творчество. Прякорите на тенисистите са код за успешна комуникация между съмишлениците.

Ето и някои от тези прякори/вторични антропоними: (Адриан) Манарино – Мандарино, Маргарино; (Андрей) Рубльов – Рублата, Копейкин, Стотинкин; (Давид) Гофен – Гуфи (герой от детската литература), Гофрен, Гофретата; (Алекс) Ди Минор – Ла мажор, Нотата, Дореми; Милош Раонич – Дървонич (не е подвижен; играе като „дърво“); Станислас Вавринка – Татринка,Трътлинка, Тортинка и др. Класически прякори: Кевин Андерсън – Голямото пиле; Александър Зверев – Ланците (носи много синджири); Кей Нишикори – Коварното тамагочи (коварен съпреник, обича да се преструва); Марин Чилич – Гаргамел (по прилика с герой от анимационния филм „Смърфовете“); Милош Раонич – Мими-сервитьорката (разчита само на мощен сервис).

Често при създаването на тези прякори присъства и доброто, премерено чувство за хумор.

– Има ли съвременни изследвания за родовите имена? Каква история разказват те?

– Важна особеност на нашето общество, особено за родовете в малките населени места е, че те пазят и досега родовите имена, макар че не всички ги записват като официални фамилни имена на децата си. Има малко на брой изследвания, посветени на родовите имена у нас – повечето са на учени, писали през 80-те години на миналия век. Доколкото има проучвания у нас, то те са свързани с генеалогията на големи, известни родове – рода на Асеневци, рода на Комитопулите, родословието на Апостола на свободата и т.н., на известни възрожденски дейци, на видни личности, участвали в изграждането на съвременна България. За родовите имена на всички останали българи е твърде сложно да почерпим информация, особено от по-ранни епохи.

В историческите документи, съхранили данни от ХV-ХVІ в. откриваме предимно лични имена и много рядко родови. Родови имена са събирани от учените при теренни изследвания на микротопонимите в отделни околии, но все още липсват системни проучвания. През последните години публикувах изследвания върху родовите имена, предимно от райони на Западна България – Радомирско, Царибродско. Една моя студия е посветена на народопсихологията при родовите имена у българите. Народопсихологията или душевността на един народ извежда на преден план изживяванията, стремежите, оценките, разбиранията за заобикалящия свят на общността. Иван Хаджийски е прав, когато пише, че „душевността най-мъчно се отразява във веществените паметници, затова най-богат извор за нея си остава народното словно творчество“.

Докато личното име (и затова е лично) служи за номинацията на една личност, получило е тази номинация от един много личен, тесен кръг (родители или кръстник), родовото име, макар и възникнало като прякор или прозвище на един човек, то именува група от хора, неговата поява е отражение на духовността на околните, техните разбирания, представи, преценки.

На всички тези имена трябва да гледаме като на едно словно богатство, завещано от предците ни, да го съхраняваме и да го предадем и на идващите след нас. Това е нашата национална лексикална съкровищница, нематериално културно наследство, чийто творец е българският народ. Да не забравяме и завета, който ни е оставил Паисий Хилендарский: „Ти, българино, не се мами, знай своя род и език“.

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар