За 2-3 месеца Планът за възстановяване може да се коригира, но не из основи

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Още от първия работен ден на служебния кабинет, съставен от президента Радев, беше дадена заявка, че ще бъдат направени промени в Плана за възстановяване и устойчивост, който повторно да бъде представен за одобрение от Европейската комисия (ЕК).

“Без в никакъв случай да отричате труда на многобройните експерти, вие ще трябва да съпоставите критериите и показателите по европейските изисквания с предложеното до момента. Ще трябва да отчетете в един голям дефицит от време и множество рационални предложения, включително от президентската институция”, препоръча президентът. Той припомни за петте проекта, представени на правителството от Президентската институция през декември.

В края на април Планът беше изпратен от бившия вицепремиер Томислав Дончев в ЕК, но не беше одобрен и както самият той каза се изготвя в постоянна комуникация с ЕК. Европейската комисия на няколко пъти през последните две седмици заяви, че по-добре да се разработи един добър план малко по-късно отколкото да се предаде някакъв план. Освен това, нееднократно заяви, че ще помага на страните-членки с финализирането на плановете. На същия етап са още 16 страни или почти половината от страните -членки на ЕС. Целта е през юли да се вземе политическото решение за стартиране на процеса на подпомагане и първите средства да бъдат налични.

“В тази връзка за 2-3 месеца могат да се направят много промени по плана, но за този кратък период не е възможна тотална промяна, въпреки всички критики към плана все пак имаме една добра база. Промените не трябва да са плод на реваншизъм, а по-скоро на прагматизъм”, посочи за 3e-news Георги Стефанов, координатор “Климат и енергия” към международната екологична организация WWF и един от дългогодишните експерти в сферата на зелените политики на ЕС.

3e-news се опита да открие кои са възможните и необходими промени в Плана за възстановяване като припомним кои бяха и предложените от президента проекти.

Многофункционален младежки център, център по биотехнологии и ВЕЦ на Дунав са сред амбициозните проекти

Още през декември президентът Румен Радев представи пет проекта на президентската администрация като част от около 100 предложения на бизнеса, синдикати и граждански организации за промени в Плана.

“Планът за възстановяване и устойчивост на България е възможност за страната и не трябва да се превръща в средство за усвояване на финанси чрез саниране и строителство”, посочи тогава публично държавният глава при представянето на проектите. Президентът изрази увереност, че не след дълго ще имаме правителство, което ще има амбицията да работи ефективно и качествено в интерес на гражданите, а не на определени бизнес кръгове.

С тази заявка вече е важно да има повече публичност на предложенията и във вземането на решенията за промените по плана. Сред проектите, предложени от Президентството по Плана за възстановяване и устойчивост на България, е изграждане на Национален център за наводнения, контрол и управление. Той е разработен съвместно с Деян Гочев от Института за космически изследвания към БАН и проф. Пламен Пенев, специалист по спътникови технологии. Според предложението центърът ще събира и обработва информация от различни сензори, започвайки от Космоса, чрез сателити, самолети и други летателни обекти. Информацията ще бъде анализирана от специалисти и представители на министерства и агенции, на местната власт, дори на граждански сдружения и ще бъде полезна за вземането на решения в много сектори като икономиката и екологията. Необходимото финансиране е за 34 млн. лева за пет години от неговата работя.

Друго предложение е проектът за изграждане и развитие на Мултифункционален младежки образователен комплекс за наука и иновации, изготвен съвместно с Алексей Христов, председател на Асоциацията на олимпийските отбори по природни науки. Става въпрос за изцяло извънкласни дейности, където ще се преподават природни науки, иновации, изкуствен интелект, роботика. Всичко ще е безплатно за децата и ще подпомага подготовката им в международни състезания и олимпиади. Президентът се е вдъхновил за идеята след посещението си в Центъра за креативни технологии на Армения. Целта е да се създаде над училищна среда, която да развива уменията на децата в новите технологии и да привлича най-добрите умове. Изграждането му е оценено на 32 млн. лева.

3е-news.net

Сред предложенията на президента Радев беше и създаването на Координационен център по биобезопасност и изграждането на регионална мрежа към него, в която не просто да се наблюдават, но и да се ръководят процесите, когато говорим за епидемии и пандемии, които ще ни очакват в бъдеще. Целта е във всеки областен център да има капацитет и лаборатории за установяване на заразни и паразитни болести. Неговата задача ще се съсредоточи и в създаване на научен капацитет по ДНК технологии в България. Изпълнението на проекта предвижда ресурс от 150 млн. лева. Сред проектите е също създаване на система за спешна медицинска помощ по въздуха (Helicopter Emergency Medical Service – HEMS). Системата е ключова в укрепване на капацитета на спешната помощ и спасяването на човешки животи и по според плановете ще струва 85 млн. лева.

Назначеният служебен министър на финансите Асен Василев представи през декември в Президентството два от проектите в енергетиката. Едната идея е разширяване на възможностите на ПАВЕЦ “Чаира”, както и изграждането на ВЕЦ на река Арда, който да е свързан с язовир Кърджали. Сред предложенията е изграждане на ВЕЦ на река Дунав. А също така изследване на всички каскади, които да започнат да работят в ПАВЕЦ режим, защото натоварването им е минимално. Това би дало допълнителни 1200 MW мощности. Проектът за изграждане на геотермални централи в Дунавската равнина в комбинация със слънчева енергия биха реализирали допълнителен енергиен потенциал. България има нискоенергиен геотермален ресурс, който се оценява на над 10 000 MW по предварителни оценки от 1980 година. В предложението влиза пилотно изграждане на две пилотни геотермални централи в Северозападна България и в Софийското поле. Стойността на тези проекти се оценява на над 800 млн. лева и са с най-голям финансов ресурс от всички предложения на президентската администрация.

Предложенията на президента за ПАВЕЦ “Чаира” и ВЕЦ на река Дунав са невъзможни

Според специалисти, няма как в Плана да бъдат включени всички направени предложения, но е важно да бъде направен правилният баланс.

Стефанов Проектите за ВЕЦ няма как да се случат, заради липса на финансова обосновка, екологична оценка и оценка за съвместимост, казва Стефанов. На същото мнение е и на Димитър Куманов от сдружение “Балканка”. Проектът за яз. “Яденица” с изграждане на напорен тунел до язовир “Чаира” е в нарушение на директивата за хабитатите на рамковата директива за водите. Той се определя като рисков за сеизмичната сигурност на страната, защото планира да се изгради върху разлом, а това по нашето законодателство е недопустимо. Главна дирекция “Околна среда” на ЕК дава отрицателно становище за проекта. Няма как ЕК да одобри такива предложения, дори и да решим да ги изпълняваме, ще се откажем от тях впоследствие, смята експертът.

Хидровъзел Никопол-Турну Мъгуреле е още по-невъзможен, представяте ли си дали е възможна идеята да прави Плевен пристанище на Дунав, коментира Димитър Куманов от “Балканка”.

Изключително внимателно трябва да се подхожда, според него, и във връзка с изграждането на геотермални централи каквото е друго предложение на президента. Софийското поле е с ниско температурни води, но в Северозападна България ресурсът на страната не е голям, липсва каквито и да са нови проучвания в тази посока. Минералните водите са част от баланса на подземните води, това изключително важен ресурс за страната, който не може да си позволим да източим, смята експертът. Приоритет е използването му питейни цели и водоснабдяване. Трябва да се оцени каква част и за какво точно ще се използва. Ако искаме да го експлоатираме са необходими много анализи, ако тепърва ще се учим, по-добре да не започваме с такива проучвания, каза Куманов.

Вярвам, че новите министри Атанас Пеканов, Кирил Петков и Асен Василев ще имат необходимата яснота и отговорност, за да направят необходимото за коригиране на Националния план за възстановяване и устойчивост, коментира пред БНР Саша Безуханова от коалицията “За зелен рестарт”. По нейните думи, те са от генерацията на модерно мислещи млади хора. Според Бзуханова, те ще надградят плана и ще използват този период, в който имат управленски роли, да създадат неслучилия се процес на интегриране на всички експертни групи и заедно да се сътвори този план за бъдещето на България.

Планът може да бъде поправен и да стане добър, за да създаде добър фундамент за бъдещо градивно развитие на България, категорична е Саша Безуханова. Едно от предложенията на Коалиция “За зелен рестарт” е създаване на фонд за подкрепа на стартиращи иновативни компании и тук е възможността да се заложи по-високо финансиране. От друга страна повече инвестиции за бизнеса за изграждане на собствени фотоволтаични инсталации и зелени проекти също би бил правилен и полезен ход на президента. Но със сигурност няма да се позволи подкрепа на бизнеса, който получаваше най-много средства досега, категорични са специалисти.

Една от основните критики на ЕС е, че България не използва 4,5 млрд. евро заемни средства. Тези средства, обаче, се отпускат от независими финансови институции и ще бъдат гледани под лупа, заради което вероятно правителството досега не ги беше включило в сметките. В това отношение ЕК също очаква от България повече амбиция и предложения. Само преди седмици ЕК обясни, че страните могат да поискат използване на този ресурс като кредити и на по-късен етап. Въпросът е колко големи са амбициите на новото служебно правителство, чиято основна задача ще е да проведе независими и прозрачни избори.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар