Злокобни неща се случват в надпреварата за нов генерален секретар на ООН

България, Общество, ООН, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

gettyimages-534593012ООН може и трябва да работи по добре от това, казва Дейвид Кларк

2016-та трябваше да бъде годината на новаторски подход в процеса за избор на генерален секретар на ООН. Оптимизмът, че жена може да бъде начело на ООН за първи път в 70-годишната й история растеше. Появи се консенсус, че може да бъде представител от Източна Европа – регион, който никога не е имал свой генерален секретар – при условие, че се появи кандидат от правилния калибър. Изборът трябваше да постави началото на откритост и прозрачност, след десетилетия на вземане на решения „на тъмно“ от силните държави. Иновации, като открити номинации, публични кампании и изслушване на кандидатите бяха направени, за да се удовлетвори желанието на публиката.

Всичко това сега е застрашено, тъй като битката за наследник на Бан Ки-мун е пропита от интриги и заговори, според публикации, които се появиха в белгийските и португалските медии миналата седмица. Твърденията се основават на действия на бившия председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и бившия член на Европейския парламент, който е станал лобист – Марио Давид. Двамата са обвинени, че промотират несъстоялата се кандидатура на Кристалина Георгиева, която е вицепрезидент на ЕК от България. Според информациите, Барозу уредил Георгиева да участва в скорошната среща на групата Билдерберг, за да може да я представи пред световните лидери. Съобщено бе, че Дейвид пък от своя страна обикаля столиците на държавите от Източна Европа, за да търси подкрепа за Георгиева.

Докато няма нищо необичайно висши европейски политици да подкрепят техен колега за важна международна длъжност, има две неща, които правят точно този случай странен. Първото е, че България вече има официален кандидат в лицето на Ирина Бокова – дипломат от кариерата, която в момента изпълнява втори мандат като генерален директор на ЮНЕСКО. Слуховете говорят, че Барозу е един от тези, които оказват натиск върху българското правителство да промени номинацията си и да издигне Кристалина Георгиева, а ролята на Дейвид е да намери друга държава в региона, който да я номинира, ако българското правителство не се поддаде на натиска. Втората част от пъзела е, че Португалия също има официален кандидат – бившия министър председател Антонио Гутереш, когото Барозу публично казва, че подкрепя.

Въпреки това, евентуална кандидатура на Георгиева изглежда, че няма никакъв реален шанс за успех. Тя няма дипломатически опит, а медиите съобщават, че решението на българския министър-председател да не я подкрепи, е свързано с информации, които я свързват с тайната полиция на България от времето на комунизма – Държавна сигурност. И въпреки, че няма нищо, което да спира друга държава да я номинира, прецедентът показва, че липсата на подкрепа от собствената й страна е фатално за нейните шансове. Изключително невероятно е Георгиева да бъде избрана за генерален секретар на ООН, но въпреки това, тя може да изиграе значителна роля за провал на официалната кандидатура на собствената и страна.

Официалният кандидат на България Ирина Бокова често е представяна като един от водещите кандидати за позицията. Като жена от Източна Европа, с огромен опит в ООН, тя определено е такава. Друг кандидат от собствената й държава ще създаде съмнение за силата на подкрепата за Бокова и ще отвори врати за потенциални нови кандидати. Тези, които ще спечелят най-много от това, са хората извън Източна Европа, като например Антонио Гутереш.

Правителствата на държавите от Източна Европа са тези, които имат най-голям шанс да спрат тази машинация. Въпреки, че принципът на ротация не означава автоматично, че някой от техните кандидати ще поеме ръководството на ООН, известна доза обединение и професионализъм в начина, по който се отнасят с надпреварата, ще направи тяхната позиция по-силна. За съжаление, до момента имам много малко индикации за колективна солидарност и дипломатическа координация, като например такава, каквато помогна на Африка или Азия в миналото. Най-големият защитник на Източна Европа в момента е Русия.

В допълнение към намаляването на шансовете на Източна Европа, организирането на тези задкулисни игри е предупреждения към тези, които се борят за поста в ООН, да станат по открити – изборът на генерален секретар може да не се окаже това, което те си мислят. Какъв е смисълът на публични обсъждания на кандидатите, след като истинските дискусии се правят зад затворените врати на групата Билдерберг? Защо се окуражават жени-кандидати, ако те вече са избрали мъж за позицията? 70 години след като е основано, ООН може да намери по-добър начин да проведе избора. И още може.

 

Автор: Дейвид Кларк, NewStatesman

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар