Знаете ли всъщност кой ни гледа от банкнотите, всеки ден

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Всеки ден използваме банкноти. Тяхното приложение понякога е много приятно- в големия магазин, в ресторанта, в бутика, и понякога не толкова радващо- например на местата, където трябва да плащаме месечните си сметки.

Знаем стойността на всяка една от тях, но дали някой, полюбопитен, си е направил труда да разгледа внимателно тези толкова ценни хартийки, да се вгледа в ликовете, в детайлите, в подробностите, които те съдържат? Кой е изобразен на банкнотите и какво знаем за тези хора?

Това се оказа въпрос, който затруднява видинчани, защото всеки от нас отваря портмонето, изважда парите и плаща- с това приключва и нашето “съжителство” с тях, докато не дойдат следващите. “Не мога да кажа, не съм обърнала внимание. Използвам най-често банкнотите от 2 и 5 лева, но не съм се вглеждала… Използвам най-често двулевката. Там е Паисий… Не знам кой е на банкнотите… Продавам цветя, дават ми предимно едри банкноти.
На десетолевката е Петър Берон, той е написал Рибния буквар… Хващате ме неподготвена. Не обръщаме внимание, защото нямаме навика, а само ги харчим… Не се сещаме, много образи са на будители. Не сме се замисляли. Сега ще погледнем. На десетолевката е Петър Берон, на петолевката- Иван Милев.
Нищо не се сещаме за него. Мисля, че е художник. Петър Берон е написал Рибния буквар, а Стефан Стамболов е един от добрите политици, бил е и премиер… Не съм се замисляла, на такива неща не съм обръщала внимание, за мен парите са само средство, не цел.
Сещам се на старите 2 лева, че имаше една жена, която беше жива до преди 10 години… Гледам да използвам най-малката банкнота, но не съм се замисляла кой е на нея… Иван Милев- художникът е на 5 лева, на 2 е Паисий Хилендарски, който е написал История славянобългарская в манастира в Атон през 1762 година… Може би използваме най-често десетолевката и двайсетолевката.
Не се вглеждаме, понеже сме свикнали и не обръщаме внимание на образа, а на стойността. Може би трябва да знаем, ще ни е за домашна работа… Със сигурност ще се заглеждам заради вас, защото ми стана интересно…” Българската народна банка дава информация за банкнотите в обръщение.
Те са изрисувани от Кирил Гогов, автор и на българския герб. Всеки един образ има своя принос за България и неслучайно стои там. На лицевата страна на банкнотата от 2 лева е изобразен Паисий Хилендарски. Той написва „История славянобългарска” – първото произведение на новата българска литература, поставило началото на националната и духовната еманация на формиращата се българска нация.
Във фона са изобразени Зографският манастир в Атон, неговият печат и монашеската килия на Паисий. На банкнотата от 5 лева е образът на Иван Милев- художник и новатор сценограф, един от създателите на българския сецесион. Той е надарен с богато въображение и силно чувство за стилизация, черпи своите теми и герои от селския бит, народни песни, легенди и вярвания, въплъщавайки в пластични образи богатството на българския фолклор и душевност.
Във фона на банкнотата са вградени детайли от картината „Изкуството и тръненият венец“, декоративни мотиви от други произведения на художника, откъси от личните му писма и монограм от плакат за първата му изложба, състояла се през 1925 г. в София. Десетолевката беше една от малкото познати сред анкетираните.
На нея стои образът на автора на “Рибен буквар”- Петър Берон. Стефан Стамболов- най-решителният, безкомпромисен и противоречив български политик, поел риска и историческата отговорност да модернизира страната. Участник в националноосвободителните борби, поет, деец на Съединението, депутат, председател на Народното събрание, регент, министър-председател, той извежда България на сцената на европейската политика. Неговият образ е на банкнотата от 20 лева.
В средната част е отпечатано факсимиле от корицата на стихосбирката му „Песни и стихотворения”, издадена в Букурещ през 1877 г., и стихотворението „На моите другаре”, а под тях – печат на комитета „Единство” в Търново, чийто съосновател е Стамболов.
На лицевата страна на банкнотата от 50 лева е изобразен портрет на поета Пенчо Славейков- значим поет и един от участниците в литературния кръг „Мисъл”.
Със 100 лева не можем да стигнем “До Чикаго и назад”, но с още няколко столевки ще успеем. Образът на Алеко Константинов стои там, заедно с фигури и елементи, свързани с туристическото движение в България и заглавната страница на неговия пътепис. Какво правят парите, освен, че без тях не можем и са необходими?
Може би, чрез образите ни връщат назад към нашите корени, разказват ни история, която не трябва забравяме

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар