Знаете ли кой е Рашко Зайков? А Айнщайн знаеше

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Мика Зайкова стана най-споменаваното име у нас в последните дни. Мнозина се запитаха: Защо чак сега разбираме за тази мъдра жена?! Подобна участ има и неин съфамилник – гениалният физик и математик Рашко Зайков (1901-1982 г.), чието име с уважение произнася самият Алберт Айнщайн. Нещо повече – двамата работят заедно!

“Госпожо, вие сте майка на гений!”

Рашко Зайков се ражда в Бургас преди 120 години. Неговите родители Славка и Гавраил дори не подозират, че първородният им син е надарен с “красив ум”. Очаквали и се надявали той да стане свещеник като дядо си. Един ден, докато го бута в бебешката количка из градската градина, непознат мъж към Славка се обръща с думите: “Госпожо, вие сте майка на гений!”. Пророческите слова са произнесени от италиански професор, който преценил по размера на черепа на детето, че то е с необикновени заложби.

И животът го доказва съвсем скоро! Още 14-годишен ученолюбивият и амбициозен Рашко на своя глава изпраща документите си в прочутия военен колеж в австроунгарския град Мариеншващкирхен. Независимо, че е единственият кандидат, чиито родители са цивилни, той е приет и дори получава специална стипендия, разказва в. “Десант”. Заминава, “спонсориран” с няколко златни гроша от дядо си, свещеника.

В края на първата учебна година посланикът на Австро-Унгария у нас изпраща файтон да доведе Славка Зайкова в посолството. Тя е извикана там, за да бъде поздравена за отличния успех на сина си.

Но, въпреки това, военните порядки и режим не допадат на Рашко и малко по-късно той напуска елитното учебно заведение.

Последната снимка на Рашко Зайков, направена в Германия – преди да се върне в България през октомври 1944 г.

Снимка: Личен архив

Айнщайн настоява да му дадат Хумболтова стипендия

Зайков се прибира в България, а няколко години по-късно поема в нова посока – Германия. Там завършва математика и физика в Университета в Гьотинген и специализира една година теоретична физика при Алберт Айнщайн в Берлин. През 1926 г. Рашко Зайков става първият българин, удостоен с престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация. Затова е настоявал лично самият Айнщайн, който става негов научен ръководител. По-късно бащата на Теорията на относителността урежда отпечатването на един от първите трудове на бургазлията.

“Още през 1923 г. имах рядкото щастие да слушам лекции на Айнщайн в Берлин из цикъла “Избрани глави на теоретичната физика” – пише Зайков в своите “Лични спомени за Алберт Айнщайн”, отпечатани в скромен тираж малко преди смъртта му. “Красивият български ум” е най-младият сред слушателите на великия физик. В залата са предимно преподаватели и специализанти, но Рашков бързо се превръща в един от любимците на белокосия гений.

Алберт Айнщайн през 1933 г.

Снимка: Getty Images

По негова препоръка нашенецът започва работа като научен работник в астрофизическата обсерватория в Нойбабелсберг. В “Кулата на Айнщайн”, както всички я наричат, директор е прочутият астроном проф. Фройндлих, а пряк ръководител на Зайков е известният специалист по спектроскопия проф. Гротриан. Там българинът, заедно с помощника на Айнщайн Громер, работи върху проблеми на Общата теория на относителността и приложението й в Квантовата теория и издава книгата си “Релативистична теория на петте измерения”, получавайки ласкави отзиви от Айнщайн. “Тази работа изпратих на Айнщайн. В отговор той ми писа, че, изглежда, аз се намирам на прав път и че без петото измерение е невъзможно да се обяснят микроявленията в квантовата физика” – споделя самият Зайков, който по онова време вече чете лекции в “Роберт колеж” в Истанбул. В кръга на неговите научни контакти, освен Айнщайн, са и светила като Мак Борн, Дейвид Хилберт, Карл Зигел, Макс Планк и председателят на Римската академия на науките проф. Леви Чевита. Всички те му предричат голямо бъдеще на физик и световна известност. Съдбата обаче не споделя тяхното мнение.

Рашко Зайков има 280 публикации в областите: теоретична физика и приложна математика. От тях 55 са в областта на теоретичната физика; 15 – по приложна математика; 187 кратки рецензии по математика и математическа физика, отпечатани в немски, италиански, френски и руски списания

Снимка: Личен архив

Участвал ли е българинът в разработката на атомната бомба?

Кореспонденцията между Айнщайн и Рашко Зайков прекъсва в годините на Втората световна война. А, вместо бляскава кариера, краят на войната донася на гениалния българин безброй проблеми в професионалната му реализация у нас. Тъй като е немски възпитаник, Зайков бива заподозрян от новата комунистическа власт след 9 септември 1944г., когато ученият се завръща у нас. Той често е издирван и “викан за справка”. Веднъж дори престоява цели три денонощия в ареста. Тъй като в периода 1942-1944 г. работи в Германия като научен сътрудник в заводите “Фау”, се ражда предположението, че е разработвал теоретични въпроси по секретни теми като атомната бомба.

17 февруари 1950 г. Алберт Айнщайн говори публично в седмичното предаване на Елинор Рузвелт по NBC и предупреждава за “общото унищожение”, което ядрените оръжия могат да причинят

Снимка: Getty Images

Зайков е принуден да изкарва прехраната на семейството си като учител в гимназията в Благоевград, а след това като началник отделение “Статистика” в ДЗИ. Едва през 1953 г., благодарение на застъпничеството на проф. Георги Наджаков, той става старши научен сътрудник в Института по физика при БАН. Легендарен е конфликтът му там с проф. Георги Манев, в който е въвлечен и самият Айнщайн, както и цялата научна общност в Софийския университет. В разразилия се скандал болшинството застава зад проф. Манев и Комисията по разследване на случая отстранява Рашко Зайков от университета, където от 1928 до 1930 г. той е асистент в катедрата по експериментална физика.

Снимка: Личен архив

Незабрава

До професурата му се стига много по-късно, въпреки, че я заслужава несъмнено. В деня на едно от заседанията, когато се решава въпросът за научната му титла, от Италия се връща проф. Никола Бонев. “На аерогарата в Рим ме изпрати председателят на Италианската академия на науките проф. Леви Чевита. Попита ме какво е станало с Рашко Зайков, един много способен български учен, с когото си кореспондирал, но от 1944 г. нямал никакви известия. Помоли ме, ако Зайков е жив, да предам искрените му почитания, ако е починал – да предам съболезнования на близките му” – разказва акад. Бонев пред комисията. – “Беше ми неудобно да му кажа, че той все още не е професор. Сега, като знаете какъв световен авторитет признава Зайков, решавайте дали да не му дадете заслуженото звание!” – отсякъл академикът. След категоричните му думи всички в комисията гласували Зайков да стане професор.

Портрет на проф. Зайков, рисуван от неизвестен художник в кафене “България”

Снимка: Личен архив

Проф. Рашко Зайков написва десетки значителни научни публикации по приложна математика и теоретична физика, голям брой реферати-рецензии върху математически трудове, както и множество научно-популярни творби, някои от които издадени в чужбина. По неговия прословут учебник “Статистически методи” вече цели четири десетилетия вече се учи в Синсинати. “Класивият български ум” оставя след себе си 11 значителни научни публикации по приложна математика, 46 по теоретична физика, 3 натурфилософски и 10 научно-популярни публикаци, някои от които издадени в чужбина. Трудовете му могат да се разпределят в четири различни дяла – работи, отнасящи се към Айнщайновата теория на относителността, серия трудове по математическа статистика, група трудове върху единните теории на квантовата механика, гравитацията и електродинамиката и трудове по теория на елементарните частици.

В Германия Рашко Зайков работи в заводите на Сименс (1933–1935), където се запознава с бетатрона – един от първите 6 MeV ускорител на електрони (1942–1944)

Снимка: Личен архив

Освен забележителен физик, проф. Зайков е бил и човек с голяма култура и музикалност . Зад неговата странност, граничеща понякога с комичност, се криела многостранна личност, споделят негови съвременници. Някои от колегите му ще си спомнят великолепните му импровизирани лекции по астрономия и физика, които той изнасял вечер в хижата на БАН на Витоша.

Рашко Зайков има няколко брака. Развежда се с първата си жена през 1942 година. От нея има дъщеря Велислава (родена 1939 г.), на която до края на войната плаща издръжка. Втората му съпруга Бонка Йосифова Зайкова е 9 години по-млада от него. Двамата имат дъщеря Виолета (родена през1946-а). Бонка почива през 1960 година. Следващата му съпруга е Милка Спасова Зайкова, с която се женят през 1966-а.

Проф. Зайков (вдясно) с дъщеря си Виолета и пионерът на публикациите за Космоса у нас – проф. Никола Калицин, на разходка в Борисовата градина след първомайската манифестация през 1955 г.

Снимка: Личен архив

На 25 ноември 1982 г. проф. Рашко Зайков, чието име беше премълчавано десетилетия, умира след кратко боледуване. Веднага след смъртта му неговите роднини даряват ръкописите му на Държавния архив. Уви – голяма част от тях все още не са обработени…

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар