Иван Кръстев: Сценарият “Западна Германия” ли е бъдещето на Украйна? – Политика – България

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Днес в света цари несигурност, но можем да сме уверени, че следващият президент на Руската федерация, който предстои да бъде избран в средата на март, ще е действащият сега – Владимир Путин.

Също толкова сигурно е, че Путин няма да започне каквито и да било съдържателни преговори преди изборите в САЩ. Възможно е и да ни изненада. И макар да е грешка да се приемат сериозно намеците на Москва за “край на войната”, грешка ще бъде и те да бъдат напълно пренебрегнати.

Путин се опари вече веднъж в очакванията си, че Америка на Тръмп ще бъде негов естествен партньор. Тръмп е олицетворение на непредсказуемостта, а това е нещо, което Москва ненавижда. В сряда руският президент заяви в интервю за държавната телевизия, че Джо Байдън е “по-опитен [и] предсказуем”. И може би наистина го мисли.

А в друго предизвикало вниманието скорошно интервю, това с бившия водещ на Fox News Тъкър Карлсън, името на Тръмп почти не беше споменато. В него Полша беше обвинена за избухването на Втората световна война, НАТО – за нахлуването на Русия в Украйна, а бившият премиер на Великобритания Борис Джонсън беше обявен за лично отговорен, че войната не е приключила още през март 2022 г.

Русия плаща много висока човешка цена за скромните си военни успехи. С други думи, нарастват знаците, че Москва може да започне разговора за “края на войната” в момент, в който и европейците, и американците се готвят да отидат до избирателните урни.

Путин използва срещата с Карлсън, за да демонстрира желанието си за преговори. “Ще ви кажа какво мислим по този въпрос и какво казваме на ръководството на САЩ – каза руският президент на Карлсън. – Ако наистина искате да спрете боевете, трябва да спрете доставките на оръжие. И всичко ще приключи за няколко седмици. Това е. И тогава можем да се споразумеем за някои условия, преди да го направите, спрете.”

За Москва следвоенният статут на Украйна в идеалния случай би наподобявал бъдещето на палестинската държава, както си го представя крайната десница в Израел. В най-добрия случай това ще е окупирана територия; в най-лошия – демилитаризирана, обезлюдена и икономически нестабилна държава.

С други думи, Путин вижда края на войната като край на прозападна Украйна. Както отбеляза преди време съветникът на украинския президент Володимир Зеленски Михайло Подоляк: “Русия не се бори за територии. Тя се бори за правото си да живее в миналото”.

Ясно е, че за руснаците преговорите са само прелюдия или претекст за капитулацията на Киев. Но също така е ясно, че ако Москва реши да използва преизбирането на Путин, за да започне дипломатическа офанзива, както европейските, така и американските политически лидери ще се сблъскат с обществена реакция, ако настояват, че Украйна и нейните съюзници никога няма да разговарят с руския лидер и няма да приемат никакъв друг резултат освен освобождаването на цялата окупирана територия.

Днес тази позиция е по-малко убедителна, отколкото беше преди година. Украинската армия е в несигурно положение, а американската военна подкрепа е в застой. Западното обществено мнение продължава да гледа на Украйна с голяма симпатия, но има все по-голяма група, която не желае да плаща цената за победата на Киев. Ще бъде политическа катастрофа, ако бъде позволено на пропутинските сили да се представят за “партията на мира”.

Неизбежно е в една дълга война целите на двете страни да се променят, затова и лидерите следва да бъдат гъвкави по въпроса какво точно означава победата. Ала това, което лидерите не трябва да правят, е да оставят недефинирано схващането си за поражение. Ако Украйна бъде принудена да се откаже от свои територии като част от едно бъдещо споразумение, това ще е трагедия и болезнен компромис. Но ако цената за спирането на войната е превръщането на Украйна в ничия земя, това ще е поражение за Европа и заплаха за нейната сигурност.

В крайна сметка украинците ще решат кога и как да преговарят. Но когато Москва заговори за преговори, за западните лидери е важно да са наясно какво не подлежи на преговори, когато става дума за бъдещето както на Украйна, така и на Европа. А това, което според мен не би трябвало да подлежи на преговори, е не толкова пълната териториална цялост на Украйна, колкото нейната демократична и прозападна ориентация.

Така че сега е време онези, които подкрепят прекратяването на войната чрез преговори, да започнат да се застъпват за възможно най-скорошното приемане на Украйна в НАТО като единствения ефективен отговор на желанието на Москва за териториални промени. Само една Украйна, която е част от НАТО, може да преживее постоянната или временна загуба на контрол върху част от нейната територия.

И ако предложението на Путин е: “Щом действително искате да спрете да се биете, трябва да спрете да доставяте оръжия”, контрапредложението на Запада трябва да бъде: “Ако наистина планирате да окупирате украинска земя, трябва да приемете, че Украйна ще бъде член на НАТО” – каквато беше и Западна Германия по време на Студената война. Време е на масата да бъде поставен западногерманският сценарий.

 

Източник kultura.bg

Източник: inews.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар