Иван Сотиров: Слави Трифонов показа изпреварващо, че няма да допусне да бъде изнудван

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Председателят на Сдружение “Достойнство, отговорност, морал” Иван Сотиров е бивш депутат от СДС в 37-ото и 40-ото Народно събрание. Търсим го за анализ на политическата ситуация след предложеното от Слави Трифонов правителство на “Има такъв народ”.

– Всички политически сили отказаха да подкрепят проектокабинета на Слави Трифонов. Не проиграват ли шанса да сменят системата т.нар. партии на протеста?

– Ако погледнем нещата – как стояха в предишния парламент, тогава същите тези партии, които сега са много засегнати от това, че е предложен по този начин кабинетът на “Има такъв народ”, даваха безусловна подкрепа, без дори и да е ясно каква кандидатура ще бъде предложена за министър-председател. Предлагаха да подкрепят правителство на “Има такъв народ” безусловно и то при условие, че “Има такъв народ” не беше първа политическа сила и само с 51 народни представители. Сега, когато е първа сила с 65 народни представители, изведнъж всички тези партии вече започнаха да изразяват претенции. Това е непоследователно отношение спрямо това, заявяваното от тях преди. А за три месеца нищо не се е променило.

Очевидно те разчитаха, че при новата ситуация, когато обществените нагласи са да не се ходи на предсрочни избори, че ще могат да изтъргуват максимално подкрепата си при тази патова ситуация, която е при толкова много равнопоставени партийни субекти. Защото горе долу виждаме, че няма изразен победител, че разликите не са драматични между отделните политически сили.

С този изпреварващ ход Трифонов се опитва да им покаже, че няма да допусне да бъде изнудван. Досега единствената критика на другите партии към него беше, че преди не е поел отговорност да състави правителство. Е, сега е готов да я поеме. Разбира се, това може и да е и пас от негова страна, за да не могат повече да го обвиняват, че бяга от отговорност. Всъщност, той им казва, ако ме подкрепите, след като сте го заявявали и преди, аз ще поема отговорността да управлявам, ако не ми дадете тази възможност и искате да търгувате с мен, аз няма да вляза в тази схема.

Тук е редно да се припомни и това, че първоначалната заявка на “Има такъв народ” беше, че те ще бъдат алтернатива на цялото политическо статукво. В този смисъл, и от гледна точка на очакванията на тези, които гласуваха за тях, мисля, че това поведение е логично. Напротив много по-нелогично би било да се тръгне с всички други, които в една или друга степен са стари играчи от статуквото, да се влиза в някакви безкрайни договорки. Защото тук, при тези резултати, не става въпрос за тройна, а за четворна коалиция. С явни и неявни подкрепи трябват поне четири партии, като изключим ГЕРБ, за да може “Има такъв народ” да имат мнозинство.

Този ход на лидера на “Има такъв народ” постави в шок много хора, които станаха заложници на своите илюзии, като превърнаха желанията си в реалност и повярваха, че Трифонов ще ги обгрижва така, както го правеше Борисов. Още преди изборите предупредих тези, които наивно вярваха, че ще сменят партиите на статуквото, че на тези избори за пореден път статуквото ще си смени партиите. Очевидно е че кукловодите и сценаристите на Прехода решиха да сменят Борисов, като заложиха на няколко нови проекта. И е очевидно, че олигарсите не успяха да се договорят. Преди изборите изглеждаше, че те са се договорили, че има някакво общо виждане за някакво “ОФ правителство”, като всички по някакъв начин са си балансирали интересите. Явно, че олигарсите, които стоят зад различните проекти, не са постигнали договореност как ще бъдат ситуирани в ново правителство и за това нещата добиха и този израз.

– Трифонов пое ли политическата отговорност с проектокабинета и този ли бе начинът да я обяви?

– Неговият стил винаги си е бил такъв. Целият замисъл и поведението на “Има такъв народ” от самото начало беше такова. Тази партия бе създадена със заявката да изчегърта всички, а не само ГЕРБ. Това са очакванията на нейните избиратели. Това, че предизборната им тактика беше да не си отварят много фронтове, е друг въпрос. И аз не мога да разбера какви са очакванията на тези, които го възхваляваха Слави Трифонов, включително до деня на изборите, докато той не излезе с този анонс. Всички хранеха някакви илюзии, че той, като Бойко Борисов, ще ги ухажва, ще се договаря с тях и ще ги сложи на софрата. Тези, които сега се пишат за борци срещу статуквото, а преди се въртяха около Борисов, явно си мислеха, че ще играят тази игра и с Трифонов. Някои хора са изненадани в своите очаквания, че нещата ще им се случат така, както им се искаше.

– Смятате ли, че има шанс ДБ и “Изправи се! Мутри, вън!” да се договорят с “Има такъв народ” или по-скоро отиваме към втори предсрочни избори заедно с президентските?

– Всички варианти са възможни, защото от доста години наблюдаваме, че в политиката няма политическа логика, тъй като има много силен втори план. Всичко зависи как ще се договорят и дали ще се договорят олигархичните кръгове, които стоят зад партиите на така наречената “промяна”. Може да се намери включително някакво запазване и на ОФ формата на служебния кабинет чрез възлагане на мандат на трета политическа сила, ако правителството на “Има такъв народ” бъде бламирано. Втората партия, на която по конституция трябва задължително да се предложи мандат – ГЕРБ, очевидно няма да получи подкрепа за правителство и тогава вече нещата са в ръцете на президента. Шанс за създаване на мандат в рамките на този парламент има само с възлагане на такъв на “Демократична България”, защото с БСП ще бъде много нелицеприятно да се състави правителство и мисля, че няма да се случи.

Президентът, разбира се, ще е в доста тежка колизия. От него ще се очаква да направи всичко възможно, за да се състави правителство и да не се отива на предсрочни избори, но това означава, че трябва да прескочи БСП – партията, която го направи президент. Ако възложи на нея, се отива на предсрочни избори и Радев ще бъде обвиняван в конфликт на интереси – че си назначава второ служебно правителство, което да му осигури служебна победа. Неговата задача никак не е лесна. Ако прескочи партията, която го е издигнала, ще разочарова много нейни привърженици, на които той основно разчита.

Не бива да забравяме и това, че Радев с цялостното си поведение има голям принос за провала на БСП, тъй като той в по-голямата степен се асоциираше като някакъв лидер на една неформална политическа конфигурация или коалиция между “Има такъв народ”, “Демократична България” и “Изправи се! Мутри, вън!”, с което БСП мина на втори план. Той вече нанесе няколко удара на БСП – и на предишните, и на тези избори. Има и още едно важно обстоятелство – публична тайна е, че президентът и лидерът на БСП са в конфликт. Дори и в служебния кабинет той знаково назначи хора от нейната вътрешна опозиция. За Радев ще е голям проблем и конфликтът, който зрее между “Демократична България” и “Има такъв народ”. Всички тези конфликти между партии, от които той очаква директно или индиректно подкрепа, не са приятни за него.

Наблюдаваме нещо, което досега не се е случвало. Обикновено за целия преход олигарсите са намирали начин поне на първия етап да се договорят. Сега очевидно са изострени апетитите, защото се очаква страната ни да получи десетки милиарди от Европа. Очакванията са да се раздават огромни средства и покрай кризата. Освен това беше ясно, че различните политически проекти се явяват като един фронт с лозунга “Дайте да свалим Борисов, пък после ще видим”. Те получиха подкрепа от твърде разнопосочни по интереси олигархични кръгове. Това са икономически структури, които водеха битки на терена чрез своите политически проекти дълги години. И изведнъж тези хора се оказаха в един отбор само и само защото искаха да елиминират Борисов, който вече за 12 години стана тежко бреме за олигарсите. Те не желаят Путинов модел на управление, при който да има един министър-председател, който да им играе Capo Di Tutti Capi. И решиха да диверсифицират модела, пък после да му мислят какво ще се случи.

– Възможно ли е следващи избори да намалят протестната инерция и да върнат ГЕРБ на власт?

– При тази криза на доверието в политическите партии е трудно да се предскаже накъде ще избият нещата. Ние наблюдаваме ниската избирателна активност, която удобно не се коментира от голяма част от медиите и анализаторите, а тя е шамар за всички политически партии. Сега гледам, че най-различни политически партии и политици се кичат с това, че били партии на протеста, но реално има протестен вот срещу всички партии.

Ако се направи една дисекция на подкрепата за отделните партии, включително и за ГЕРБ, и за БСП, и за който щете. Това са подкрепи не толкова за партиите, колкото гласуване за по-малкото зло. Ние нямаме позитивна мотивация и това си личи. Водещите партии получават подкрепа в пъти по-малка от тази, която водещите партии получаваха преди. Това като цяло показва едно отчаяние и протест на избирателите. Голяма част от хората, всеки един от нас, който общува, вижда, че почти няма човек, който да не отива с омерзение на тези избори, включително и аз. Гласуваш за по-малкото зло, но това фактически не е гласуване за партията, за която си дал гласа, а гласуваш протестно, за да не спечели друга партия. Вотът е протестен срещу всички партии. Като махнем клиентелния вот на партийните апарати, корпоративните кръгове, купени гласове, на партийните фенове, който е максимум 1.5 милиона гласа за всички парламентарни партии, всичко друго е една или друга степен протестен вот. Това е системен проблем. Той ще тежи като дамоклиев меч върху всяко бъдещо управление.

Очакванията на хората, които бяха на протестите, са високата летва, която трябва да прескочи всяко бъдещо правителство. Лидерите на партиите, които днес се кичат с етикета “партии на промяната”, не лидираха протестите, а обикаляха там като изгладнели кучета. Протестът беше антисистемен срещу цялата политическа система. Това, че някои хора се опитаха постфактум да узурпират протеста и да си го присвоят, е друга тема, но истината е, че гражданите, че младите хора имат големи очаквания. Те ще съдят новото управление не като го съизмерват с ГЕРБ, а като го съизмерват със своите очаквания. На протестния вот можеш да стъпиш, за да се добереш до властта, но на протестният вот не можеш да седнеш, за да управляваш. Има една максима, че със щикове може да вземеш властта, но на щиковете не можеш да седнеш. Същото важи и за протестния вот. 

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар