ИЗВЪНРЕДНО! Президентът наложи вето на текстове от Закона за приватизация

България, Вето, Румен Радев
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Президентът Румен Радев налага вето над приетия Закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и връща за ново обсъждане в парламента текстовете, съобщават от пресслужбата на държавния глава.

Припомняме, че промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол бяха приети окончателно от парламента на 18 юли 2018 г.

Те предвиждат специфични задължения на приватизираното дружество да не могат да бъдат вменени на купувача за повече от пет години.

Възраженията на държавния глава са срещу §3 и §4, които ще доведат до преразглеждане на вече сключени приватизационни договори в ущърб на държавата и обществото.

Разпоредбите не само не защитават обществения интерес, но и съществено го увреждат, посочва президентът в мотивите си.

С §3 се ограничава срокът на специфични задължения на купувачите по приватизационни договори в рамките на 5 години. В мотивите на ветото се посочва, че конкретният времеви обхват на задълженията по всеки приватизационен договор трябва да се определя според обекта на приватизацията и осъществяваната дейност, а не да се подчинява на формални законови ограничения, които създават преимущество на купувачите за сметка на обществения интерес.

С §4 това ново правило, както и разсрочването на поетите задължения, ще важат и за вече сключени приватизационни договори. Новата уредба ще се отнася за купувачи, които не са изпълнили своите задължения, но са платили неустойките за тях. Нещо повече, плащането на тези неустойки се изисква само за първите 5 години от договора. Така ще се облагодетелстват и неизправни купувачи, които имат непогасени плащания за неустойки за период след тези 5 години.

Приетата уредба ще има за последица освобождаване на купувачите от специфични задължения. Ще се изключи и възможността да се търсят неустойки за тяхното неизпълнение за периода над 5 години. Няма оценка как новата уредба ще се отрази на средствата от неустойки, които трябва да постъпват в държавната пенсионна система и в общинските бюджети.

Президентът споделя основната цел на промените – да се положат законовите основи за създаване на електронна платформа, чрез която да се извършва продажбата на определено държавно имущество и имущество, което е собственост на държавни търговски дружества. Тези правила имат потенциал да гарантират прозрачност и да дадат възможност за постигане на по-висока продажна цена, което е в съответствие с целите по чл. 2, ал. 1 от ЗПСК. Радев приема и облекчаването на изискванията за обезпечаване на задължения на търговци и производители на електрическа енергия към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Конкретният времеви обхват на задълженията по всеки приватизационен договор трябва да се определя според обекта на приватизацията и осъществяваната дейност, а не да се подчинява на формални законови ограничения, които създават преимущество на купувачите за сметка на обществения интерес, отбелязва обаче президентът. При липса на яснота какви са тези специфични задължения, границите на преценката за кои задължения да се прилага 5-годишният срок са широки. Следва да се има предвид, че когато няма обективни критерии, които да очертаят пределите на тази преценка, корупционният риск се увеличава, посочва Радев в мотивите си.

По силата на § 4 от приетия закон „разпоредбата на чл. 32б, ал. 1 – чл. 32г се прилага и за сключени приватизационни договори, по които към датата на влизане в сила на този закон няма непогасени плащания за неустойки за неизпълнени през първите 5 години следприватизационни задължения“. По този начин ще могат да бъдат преразглеждани договори, сключени при действието на правила, които не са позволявали тяхната промяна. Освен това, за такива договори ще се прилага и новото правило на § 3, което ограничава по закон срока на т.нар. специфични задължения за не повече от 5 години.

Приетата уредба се отклонява от основната същност на чл. 32, ал. 5 от ЗПСК, която ограничава възможността да се правят промени в сключени вече приватизационни договори. Така се гарантира общественият интерес в неговите икономически и социални измерения, който налага с договорите да се поемат действително изпълними задължения. Именно затова приватизационните договори трябва по принцип да се изпълняват във вида, в който са сключени.

Прилагането на ограничението за 5-годишен срок на специфичните задължения и спрямо действащите приватизационни договори ще има за последица освобождаване на купувачите от такива задължения, за изпълнението на които в договорите е предвиден по-дълъг срок. По този начин се изключва възможността да се търсят неустойки за тяхното неизпълнение за периода над 5 години. Няма оценка как § 4 ще засегне очакваните постъпления от неустойки в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и в общинските бюджети, посочва държавният глава.

Той счита, че приетият § 4 се отклонява от мотивите за неговото внасяне, според които той ще се прилага „само за коректни приватизатори, а не за всички“. Изискването за приложението на § 4, обаче, не е купувачът да е изпълнил всички свои задължения до момента, а „да няма непогасени плащания за неустойки за неизпълнени през първите 5 години следприватизационни задължения“. Както е известно, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. При това положение § 4 ще се прилага за купувачи, които не са изпълнили своите задължения, но са платили неустойките за тях. Нещо повече, плащането на тези неустойки се изисква само за първите 5 години от договора. Така ще се облагодетелстват и неизправни купувачи, които имат непогасени плащания за неустойки за период след тези 5 години, отбелязва се в мотивите.

Няма никаква обществена необходимост да бъдат преуредени вече сключени приватизационни договори. Уредбата по § 3 и 4 излиза извън границите, очертани от целите на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и от принципа за правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти, смята Румен Радев.

По статията работиха: Евгения Маринова, редактор Виктория Тошкова, investor.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар