Сред новините днес една особено ме трогна…

Тя ми напомни другия вариант, който мога да напиша така:

” И войната понякога има човешко лице…”

Тази сутрин ето този човек на снимката, украински мобилизиран войник, лежащ на земята, е помолил за помощ отсрещната руска част-и то чрез руски квадрокоптер. Когато вижда над себе си кръжащия руски квадрокоптер,той разбира ,че някъде недалеко от него има оператор на тази умна машинка…И започнал да вика високо към камерата и- а рускияг оператор разбрал,че търсят връзка с него и го снижил…

Украинският войник, на чист руски помолил за помощ – ранен в двата крака, просто са като разсечени, изоставен е на бойното поле от съслуживците си… Не може да мръдне, не може да пълзи…Кръвта изтича… Моли руските за помощ…

Помощта бързо дошла във вид на санитарен руски екип, който го измъква от критичната зона и вече от безопасно място,след спешната първа помощ, го откарват в руска военна болница.

Разбира се,докато му давали първа помощ, беззлобно му говорели:”Виждаш ли,ние не сме като тези от другата страна, не сме зверове-нацисти…”

Пускам ви и модела на руския квадрокоптер-отпред се вижда ясно телекамерата,с която е снабден и дава пълна картина на оператора си…

Пускам и снимката,която е заснета от квадрокоптера,докато е молел за помощ…

Предполагам,че на фронта днес са загинали стотици човеци…Те вече липсват и на близките си ,и на света.-..

Но един е оцелял-защото са му помогнали враговете,които също са човеци…