катедрала нотр дам

Извън клишето за Нотр Дам: Тъмната страна на „Парижката Света Богородица“

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

„Сърцето на Париж“, „символът на Франция“…

Журналистическите клишета, които ще ни засипват през следващите дни покрай новината за изгорялата катедрала имат и един друг, не толкова видим за журналистите (и за всички нас) пласт.

Историята на тази катедрала фокусира не само старото френско християнско благочестие, но и не по-малко впечатляващата френска непоносимост към християнството и религията изобщо. Историята на „Парижката Света Богородица“ не може да бъде разбрана като символ без тъмната си страна.

Най-големите поражения в близо 9-вековната история на тази църква (строителството ѝ е започнало през 1163 г.) са дело не на природни катаклизми и не на нападения на иноверци. Напротив, катедралата е страдала най-вече от французи. На няколко пъти е била на ръба на тоталното унищожение „по идейни съображения“. От своите си. От местните, от парижаните, не от войнствени пришълци.

През 1548 г. френски протестанти (хугеноти) разрушават много от статуите, защото ги смятат за идолопоклонство.

По време на Френската революция (1793 г.) е сменено „предназначението“ на храма. Нотр Дам е преименувана и посветена на „Вярата в Разума“, а след това и на „Вярата във Върховното Същество“. В този период са унищожени повечето от ценните реликви, а 28 статуи на старозаветни царе са обезглавени, защото напомняли на статуи на френски крале. (Главите на статуите са открити чак през 1977 г. по време на разкопки). На мястото на статуята на Дева Мария е издигната статуя на „Богинята на Свободата“. Унищожени са и почти всички статуи по фасадата. Когато Юго пише знаменития си роман, катедралата е полуразрушена и неугледна. Именно световният успех на романа става причина властите да започнат реставрация през 1844 г.

Сегашният пожар идва след дълги години на бавна разруха и дори потоците от туристи и съответно приходи за града не са успели да потикнат френските власти към някакво действие.

Хубаво е да можем да държим в ума си повече от едно нещо едновременно. Например тъгата от разрухата на „символа“ и знанието за сложните и дълбоки корени на тази разруха. И за това какво всъщност символизира „символът“ в по-новата френска история.

*Пламен Сивов е български публицист, поет и музикант. Коментарът е публикуван в Dir.bg с негово съгласие.

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran



Коментари

Коментара






loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар