Издирваният Веселин за взривеният блок във Варна в писмо: Стоя и гледам в нищото. Убит съм!

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Писмо на Веселин Димитров, основен заподозрян за взривения апартамент в блок в квартал „Владиславово“ във Варна, дава нови разкрития около трагедията, отнела живота на двама души.

Преди това предполагемият извършител на престъплението е изпратил дълго писмо до Varna24.bg, в която разказва за личната си драма. Последващите действия на мъжа водят до едно заключение – отмъщение от ревност, съобщава Bulgaria ON AIR.

Ето и покъртителният разказ на Веселин.

“От 1992 г. живея с жена, която е разведена. Запознахме се, станахме близки, решихме да живеем заедно. След два месеца научих от нея, че има дете, което тогава беше на 4 години. Детето беше отглеждано от прабаба му и прадядо му в едно село край Шабла, възрастни, добри хора. Грижиха се за него според своите собствени разбирания и възможности. То ядеше само пържени картофи и лютеница, намазана на филии хляб. Жената искаше да сключим брак и да имаме свое дете. Не пожелах, защото според моите виждания не е достатъчно само да имаме деца, но и да можем да се грижим за тях, да ги възпитаваме, да им отделим нужното време и внимание”, пише в писмото Веселин.

Той обяснява как заживели заедно в блок 302, а апартаментът бил в окаяно състояние. Той започнал ремонт, като по това време работел в криминален отдел в полицията. Грижел се за жилището и за възпитанието на детето.

“От предния си брак имам две дъщери. Ще спомена само, че голямата ми дъщеря е с информатика и икономика, работи в тази сфера, а малката е в Германия над 10 години и е кардиохирург. Реших да възпитавам като свое това момченце, да му формирам логично мислене, да учи, да се развива. Никога не е ходел на частни уроци, изключително и само аз съм се занимавал с него. Събота и неделя пишех теми и задачи за преговор, за да може майка му да се занимава с него и в почивните дни, докато аз работя. Интелектуалното ниво на семейството, от което е произлязла жената, не е розово. Баща й споделяше пред внука си и пред дъщеря си, че когато той учел, отварял “книгата“, слагал я на гърдите си и заспивал, а като се събудел, всичко било в главата му. Аз работя, издържам, възпитавам, правя основни ремонти на жилището по начин, такъв, че майстори се изумиха, когато след десет години влязоха да правят нов ремонт”, пише още Веселин.

“Минаха 4-5 години и аз предлагам на жената да помисли за работа. Говорих с мой познат, около 1997 година беше, да отиде на интервю и да я вземе във фирмата си. Тръгва тя на интервю в определения час, аз лепя у дома фаянсови плочки в кухнята. След около час и половина пристига баща й при мен и ми казва: “Как може, бе, ти си я изгонил с една рокличка на гърба!“. А той живее във вилата си над Виница. Останах втрещен. А таткото разказва: “Дойде дъщеря ми на вилата, плаче“. Много се учудих. Тя се прибра, гузна, мълчи, не й задавах въпроси, но поведението й беше непонятно за мен. Що се касае по отношение на детето съм изисквал, буквално изисквал, всеки ден храната да бъде сготвена и здравословна. Лично аз съм приготвял закуската му за училище, дори когато беше вече голям, защото любимата забравяше”.

Веселин разказва още, че момчето завършило с пълно отличие Математическа гимназия, след което влязъл в Морско училище.

“27 години в Морско училище не са имали пълен отличник, той завърши с пълно отличие. Завърши магистратура в Нюкасъл, Англия. Когато се прибра, ние бяхме превърнали вече апартамента в супер луксозно жилище. Плановете бяха той да започне работа в голяма морска компания някъде зад граница. Той като се върна, аз летях от щастие, че съм успял да осъществя плана за това момче с много постоянство, търпение, всеотдайност.

В един момент, той заяви: “Виж какво, живота си е мой, гледай си работата!“. Замина и не го видях две години. Майка му сякаш беше подготвена за това. Жена ми, да я нарека така, 24 години не е работила, на моя издръжка е била, както и синът й. Апартаментът е неин, но бяхме взели решение да отидем да живеем в моята къща, която е на около 30 километра от Варна. Всичко беше направено на въздух и тишина, готово за живеене. Подготвили сме се да се изнесем вече. Идва госпожата и ми казва: “Днес ми предложиха работа в един супермаркет, започвам!”. Аз онемях. Бях си намерил вече работа там, всичко беше организирано. И така, тя започна работа. Аз наново пренесох всичкия багаж в апартамента. И стана така, че ни напред, ни назад. Появи се в един момент синът й с някакво момиче. Седнахме, черпим се, говорим си и аз споделям какъв е бил планът да работи зад граница. В един момент девойката се разсърди и тръгнаха да си ходят. По-късно научих, че щели да се женят. И аз с моите думи съм я обидил, щото съм искал да им убия бъдещето.

Мина време. Дойде на гости една колежка на жена ми. И ме пита, ходил ли съм в магазина, откакто тя е започнала работа там? Погледна ме внимателно и рече: “Ами ходи по-често!“. Тогава се замислих, защото по особен начин ми го каза. И започнах да се интересувам. Започнах да научавам, че моята съпруга е злословила по мой адрес. Почнала е да подготвя почвата за отношение към мен от страна на колектива, че съм долен тип. Съседи започнаха да подмятат: “Абе ти много си мъркал вкъщи, че хигиена нямало, че това, че онова…“.

Режимът на живот на жена ми беше следният: Сутрин спи до 8.30 часа, става, прави си някакъв личен тоалет, свършва си това онова и ляга пак към десет, защото следобед е на работа. Става в 13 часа, приготвя се и заминава. Прибира се в 9 вечерта, масата и е сложена, салатата е направена.

Започна да пие. Първо с около 150 грама ракия. След това започна да долива, стигна около 250 грама. Отдели се да спи в друга стая. Започнах да намирам до леглото й бутилки с ракия. Намирал съм я заспала до тоалетната чиния посред нощ, паднала в коридора, в кухнята да спи седнала. Аз 11 години съм работил без почивен ден, защото издържах и децата си, много грижи съм полагал, и на мен ми е било тежко, но не съм прибягвал до алкохола.

Чувствах вече как някакъв обръч се стяга, нещо става, не мога да си обясня какво е. Кафе уж не пиела жена ми, а от колежките научавам, че не само кафе пие, ами и пуши. И това не знаех. Започна да крие разни неща от вкъщи. Започна да лъже за смените си в магазина. Отивам да проверявам, нея я няма на работа. В един момент много неща от миналото й научих. Но преглъщах. И преди знаех това онова, но и бях казал: “Каквото било, било, ние продължаваме заедно напред като семейство“.

Научавам, че докато аз съм бил в командировка в Украйна тя с един съсед е имал любовна авантюра. Той се занимавал с разпространение на някой бели работи, прибирал момичета за чужбина, може би и спрямо нея е имал намерения. След това разбрах и за някакъв шофьор. С полицай пък спала във вилно селище на Златни пясъци. Показаха ми го. С кръстника си даже имала връзка години наред. От нейна позната научавам, че искала да стигне сто бройки, за да се докаже като жена. Споделяла с нейна колежка, че се чуди как е възможно една жена да живее с един мъж 20 години.

loading…

Като я гледах пияна се отвратих от алкохола. Стана така, че един ден звъннах на кандидат снахата. Когато пита кой се обажда, аз отговорих, че съм бащата на приятеля й. Тя ми заяви, че той си имал баща, с който са в прекрасни отношения и аз никакъв не съм му. Биологичният родител никога не е проявявал интерес как живее детето му, издръжка не е плащал.

Разбрах, че планът е бил да бъда омърсен, колегите да знаят, че съм лош човек, за да се съберат с бившия си съпруг. Това, което съм знаел за него, беше по нейни думи, че я е биел, тормозел, изнасилвал…

Очевидно всичко е било с цел да бъда изгонен от жилището, защото вече съм непотребен. Аз не изпитвам съжаление към себе си. Не е бил лек животът ми. Но черната неблагодарност, това може да се случи и на друг. Признавам си и днес, макар че ме е срам, още обичам тази жена. От това боли още повече. Но има огромна доза съжаление.

Възпитавал съм децата си от предния брак да бъдат честни, коректни, всеотдайни. Но нивото е различно. Опитах се да направя нещо, но гена не можах да пречупя. Боли от това ужасно предателство. На 21 декември жена ми е изтеглила рентата от земи, които има, получила си е заплатата, задигнала ми е дебитната карта, и изчезна. Пуснала си е неплатена отпуска. Аз като ненормален тръгнах да я издирвам. Не съм допускал, че тя би могла умишлено да избяга. Мислех да я обявявам за издирване. Това е жена на 51 години.

Явно има и влияние от друго място. На 4 януари дойде кварталния и заяви, че имало сигнал за домашно насилие срещу мен. Жената си извадила медицинско, че е бита. У дома никога не е имало домашно насилие. В медицинското също е отбелязано, че няма данни за това, за което претендира тъжителката. Когато разказах на кварталния всичко, което и на вас, инспектора се смя. Как може на 12 декември да си вади медицинско и до 22 декември да си живее при мен. Междувременно започна да изнася багаж от жилището. Започнаха да изчезват прибори, вещи и дрехи. Когато купувахме апартамента, можех да бъда на 50% собственик, но не пожелах, тогава ми беше жал за нея, че нищо си няма, че е живяла мизерно.

Сега очаквам атаки, вероятно ще бъда изгонен от апартамента. Тя е пуснала сигнал до прокуратурата за домашно насилие, за да бъда изхвърлен от жилището. Често съм я чувал след полунощ, когато аз ставам да прибера и изчистя след нея, защото държеше да се храни сама, тя да говори с някого по телефона. Явно всичко е било отдавна подготвяно. Намерих даже любовни стихове, разтърсващи душата. На едно от листчето е правила скици на какво разстояние може да прави запис с телефон. Явно е искала да запише евентуален скандал, за да има доказателства. Консултирах се с адвокат, той каза че нищо не може да се направи.

Преди години имах апартамент на “Бенковска“. През 2000 година от нерви, напрежение и постоянен стрес, получих световъртеж. Мислех, че ще умра. Тогава продадох бързо апартамента на безценица, дадох половината пари на нея и другата половина на децата си. Да, ама не умрях. Продължих, но останах без жилище. Сега наред е да продавам триетажната си къща, наточена и обзаведена, за да мога да се справя.

Аз нямам сили да се съпротивлявам вече. Стоя и гледам в нищото. Животът продължава, аз съм отстрани. Бивш спортист съм, здрав съм, но духовното ми е изпразнено. Убит съм. Не хленча, но намразих всичко. Работил съм със закона. Той е бил мой инструмент, вярвам във върховенството му. Но явната несправедливост законът не би трябвало да защитава. А то така ще стане. Да са живи и здрави неблагодарниците”, завършва Веселин.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар