Изкуственият интелект навлиза все повече в медицината

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Изкуственият интелект играе все по-нарастваща роля в здравеопазването, съобщи изданието на изследователската служба на Европейския парламент преди дни.

В същото време неотдавнашно проучване на Съвместния научен център на ЕС (JRC) показва, че България не е в много добра позиция спрямо средното за ЕС в предлагането на цифрови умения на високо ниво във висшето образование: изкуствен интелект се преподава в 0,6 % от всички български магистърски програми, докато в ЕС този процент е 3,9 % .

Изкуственият интелект може да автоматизира извършването на повтарящи се действия, както и да помогне на лекарите за по-ефективно диагностициране на някои видове онкологични заболявания.

Реджина Барзилай е на 42 години, когато при профилактичен преглед лекарите виждат няколко точки с висока плътност на мамограмата й. Радиолозите не знаят дали тези зони са нормални или злокачествени. Две години и три прегледа по-късно, през 2014 г. Барзилай е диагностицирана с рак на гърдата. По време на курса на успешното й лечение тя започва да си задава въпроса дали изкуственият интелект не би могъл да се справи по-добре в диагностицирането на заболяването и стига до извода, че това със сигурност ще е така.

По това време Барзилай, която е преподавател в Масачузетския технологичен институт в САЩ, специализира в едно от направленията на изкуствения интелект – обучението на машините за обработка на текстове. И макар да не знае нищо за изкуствения интелект в медицината, тя решава да смени фокуса в кариерата си и да се насочи към подобряване на клиничните грижи с помощта на изкуствения интелект, пише в статия по темата на изданието на изследователския център на ЕП.

В рамките на четири години Барзилай разработва програма с изкуствен интелект, която може да диагностицира рак на гърдата и прецизно да оцени риска от бъдещо развитие на заболяването. Програмата е обучена въз основа на данни от 32 000 мамографии на жени на различни възрасти и с различен етнически произход. Тя прогнозира коя от тях би могла да бъде диагностицирана с рак на гърдата в рамките на пет години от мамографията и се справя по-добре, отколкото лекарите до този момент.

Експерименти с компютърна диагностика на рак на гърдата въз основа на мамографии се правят още от 90-те години на миналия век, но технологията CAD – компютърно асистирана диагностика, не работи достатъчно добре. Само в рамките на десетилетие обаче ситуацията се подобрява значително, особено след като през 2012 г. започва да се прилага метод с изкуствен интелект и използване на данни от образна диагностика. Барзилай и много други учени по света, включително и в ЕС, изследват потенциала на изкуствения интелект в медицинската диагностика.

Хюго Аертс от Нидерландия преподава и в университета на Маастрихт, и в университета Харвард в САЩ. Той използва изкуствен интелект за персонализирано лечение на рак. Целта му е по-точна прогноза за това кои пациенти със злокачествени заболявания ще реагират по-добре на имунотерапия. Това лечение не въздейства директно върху тумора като химиотерапията, а предизвиква имунната система за разпознае и унищожи раковите клетки. Проблемът е, че това лечение е скъпо и действа само при част от пациентите.

Затова проф. Аертс се опитва да разбере кои пациенти ще реагират на това лечение чрез изкуствен интелект и през 2020 г. печели петгодишно финансиране от Европейския изследователски съвет, за да реши този проблем.

Изкуственият интелект е един от научните сектори с нарастващо значение. Под ръководството на еврокомисаря за иновациите и научните изследвания Мария Габриел JRC проучва подробно сферата на изкуствения интелект в България, съобщиха от пресслужбата на центъра.

България е 20-та държава членка по брой на икономическите участници в сферата на изкуствения интелект, които в страната наброяват 95. Тематичните области, в които България има по-изразена дейност, са услугите в областта на изкуствения интелект (70 % от българските дейности в областта), роботиката (21 %) и автоматизацията (6 %).

България е много активна и като участник в проекти, свързани с изкуствения интелект в контекста на Европейската програма за научни изследвания „Хоризонт 2020“, като се е включила в 29 проекта на 26 различни български участници, посочват от пресслужбата на Съвместния изследователски център на ЕС. Повечето проекти са свързани с роботиката (86 %). Най-важните участници са Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Институтът по информационни и комуникационни технологии и фирмите „Сирма ИИ“ ЕАД, К3Y и „Онтотекст“ АД.

Източник/ци: nixanbal.com, it.dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар