Изповедта на един доброволец: Напускам Центъра за бежанци – претенциите на украинците са нетърпими!

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Доброволецът в Центъра за бежанци във Варна Симо Симеонов обяви с емоционален статус във Фейсбук днес, че напуска. Причината, която той посочва, са безкрайните претенции на украинските бежанци, които по думите му станали нетърпими. Препечатваме публикацията му без редасторска намеса.

 

Майка с дете от бежанския център във Варна, заснета преди няколко месеца. Днес такива бежанци от Украйна няма…

За мен беше чест! НО СЕ ИЗМОРИХ! Напускаме с Веси Центъра за бежанци. Доброволец не се измаря, но доброволец се разочарова.

Изморих се от украински туристи с много претенции. Последните два месеца ние не помагаме на бежанци, а се караме с тях, защото искат нещо, което не можем да им дадем. Искат да живеят като туристи, а са бежанци.

Изморих се да идват хора с много пари и да живеят на гърба на държава и ЕС. Как може да дойдеш да искаш безплатно настаняване и да ми кажеш: „Аз работя в Украйна и печеля 10 000 долара“. И идваш за 15 лева от държавата… Или да дойдеш с думите: „Ти си длъжен да ме настаниш където искам!“ Уви, тези случаи вече преобладават.

Цели 6 месеца отделих в помощ за хора бягащи от войната. Тези 6 месеца ги взех от семейство, деца, Лео и приятели! Спряхме да пътуваме. Дадохме всичко! Стига…

Не съжалявам. Помогнахме на хиляди, предимно майки с деца. Горд съм със това което направихме! Горд съм, че никога не се продадохме или предадохме. Помня как в начало нямах търпение да дойде утрото и да помогна на колкото си може повече хора. Не спяхме. Живеех с тях. Прекосявах Румъния, за да взема бежанци.

От известно време не се чувствам полезен. Не ходя с удоволствие. Няма я тръпката. „Убиха“ я многото претенции на бежанците. Няма ги вече измъчените стари хора, майки с деца… Няма ги благодарните хора! Но винаги ще помня, че макар и с малко, помогнохме в най трудните моменти на непознати хора! Ще ме „топлят“ десетките благодарствени писма! Запознах се с уникални хора! Благодаря ви!!! Данчо, Альона, Катя, Марик, Женя, Олга и Олга, Наташа, Оксана, Станислав, Васко… ще ви помним само със добро!

Време е, войната да свърши и всички вие да си отидете по родните места. Пожелавам ви го от сърце! Моля да не ми звъните и пишете… Не мога да ви помогна!

Свобода ви желая!

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran



Коментари

Коментара






loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар