Изповед: Самотата и безпаричието ме пречупиха

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Бях се записал в бюрото по труда с надеждата да ми съдействат за някаква работа. Вместо това те ми казаха да си търся сам и да подавам молби на много места. Нищо не ми предложиха, а дори имаха нахалството да се карат защо чакам на тях. Та нали за това е тази борса- те да търсят работа?

Само се подиграват с хората. За всяко кандидатстване трябва да платя 15 лв за медицинско и 10 лв за свидетелство за съдимост. И тези пари хвърлени на вятъра, защото никъде не ме взеха. Овен това не ги дадох аз, а баща ми. Цялото семейство сме много зле. И майка ми е безработна с нестабилно здраве. Живеем само с пенсията на баща ми. Напълно съм отчаян. Не знам как ще се издържам без работа. Нямам никакви връзки.

Постоянно ми се натяква за парите, които са похарчени за моята храна. Без пари не мога да си позволя да изляза и да се запозная с приятели. Сам съм като куче. Няма с кого да си кажа една думичка. Самотата и безпаричието пречупва. От среден по население град съм в централна България. Без пари не мога да отида в друг град, още по-малко пък в чужбина. А имам това желание да се махна от собствения си град и да заживея в по-голям град или в чужбина. Искам направо да замина за чужбина. Но няма кой да ми подаде ръка.

Нямам роднини или приятели в чужбина. Като ще започвам тепърва от нулата по-добре в чужбина, отколкото в България. Знам малко английски, всеки ден си го чета и преговарям. Не искам повече да живея в България. С две висши образования съм, но нямам състуденти. По време на магистратурата бяхме само 5 човека. А другите бяха семейни от други краища на България и много по-големи от мен. Още тогава като следвахме ги попитах за работа, но не можеха да ми помогнат. Така че нямам абсолютно никакви познати вече от университета. От следването не съм ги виждал, нито поддържам контакти, всеки е със семейството си и за себе си. Пък и минаха доста години. Аз не пуша и не пия. Културен и интелигентен съм. Но нерадостно и отчайващо е положението ми. А като нямаш работа не може да имаш и приятелка. Коя ще хареса безработен? Нямам пари и приятели, с които да излизам. Седя си само вкъщи. Не искам да е така, но не виждам изход. Искам нормалните добри неща да се получат – работа и приятелка. Да мога да се издържам сам. Баща ми ме мрази за това, че не нося никакви пари вкъщи и постоянно ми се кара.

За моята безработица той обвинява само мен. И постоянно ми натяква, че ни храни. И мен и майка ми. А и не ни храни кой знае колко, гладуваме доста. Примерно, ако ми трябват обувки или четка за зъби, или нещо от този род, трябва да гладувам доста дни само на хляб, за да събера от мизерните точно определени пари, които дава за храна за да си купя тези неща. Той има и алкохолна агресия, лошо пиянство, пие всеки ден от много години и става все по-лошо. От сутринта започва с твърд алкохол и все по-често пие и бие мен и майка ми. Няма къде да се махнем с нея от този ад поради безпаричие и безработицата. Отчаян съм много от живота. Не знам как ще се издържам без пари. Обидно и унизително е положението ми.

Моля Ви, посъветвайте ме какво да направя, за да си намеря работа и да се измъкна от този ад.

Източник: izpoved.info

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар