Източна Европа трябва да се възползва от нейния момент в ООН

#BokovaForUN, България, ООН, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Миодраг ВлаховичИзточна Европа не трябва да пропуска историческата възможност да има свой генерален секретар на ООН – за предпочитане жена

Миодраг Влахович

БЪРН, Подгорица

Референдумът за Брекзит във Великобритания разклати основи структурата на Европейския съюз и наруши коловозите на европейската политика като цяло. Този трус ще засенчи всички политически събития в Европа в близко бъдеще (и в следващите няколко години), докато европейските лидери са фокусирани върху изначалната концепция и перспективите пред ЕС. Това е разбираемо, но Европа рискува да пренебрегне международните си ангажименти във важна година, в която ще се избере следващия генерален секретар на ООН.

Правителствата от Източна Европа, единственият регион, от който не е имало човек на тази позиция, излъчи 8 номинации, включително г-н Игор Лукшич, бивш министър-председател и външен министър на Черна гора, родната ми страна.

На поредица публични изслушвания в Общото събрание на ООН през април, кандидатите представиха своите платформи за бъдещето на организацията. Техните кампании за осигуряване на подкрепата на членовете на Съвета за сигурност са в ход и първият кръг от дискусии в съвета през юли ще отсее кандидатите, като остави само сериозните претенденти.

Като човек от Черна гора съм горд да видя г-н Лукшич да представлява моята държава и да дава позитивна визия за ООН. Игор води много интересна кампания, в която активно представя идеите и предложенията си на международната дипломатическа сцена. Би било невероятен успех, ако нашият кандидат бъде избран на позицията генерален секретар. Но дори и това да не се случи, самият факт, че Черна гора има сериозен претендент, е много важен за държавата, която стана член на Обединените нации едва през 2006 г.

Измежду всички критерии, които се следят от членовете на ООН, има силна международна нагласа за първи път да бъде избрана жена на тази позиция. Този елемент от комплекса на изборния пъзел не бива да се пренебрегва. Глобалната тенденция в този аспект ще има своето въздействие и върху световната организация.

Именно за това, аз съм сред тези, които вярват, че кандидатът на България – Ирина Бокова, настоящ председател на ЮНЕСКО и бивш и.д. външен министър – най-вероятно e най-добрият шанс на Източна Европа да получи тази позиция.

Тя има силни позиции в ООН и дипломатически опит и история в разрешаването на конфликти. Два пъти е избирана за председател на ЮНЕСКО, което означава, че се ползва с доверието на държавите-членки и има добри работни контакти на практика с всички членове на ООН. Тя също така успешно реформира ръководената от нея организация, когато пред нея се изправиха бюджетни ограничения. Това са много важни елементи, които трябва да бъдат взети под внимание.

Както при всички избори, и в тези се наблюдават преговори и задкулисни договорки. Най-интересен е случаят с българката Кристалина Георгиева – настоящият еврокомисар по бюджет и човешки ресурси. Г-жа Георгиева не успя да събере подкрепа в собствена страна по-рано тази година, но се опитва да си осигури номинация през други държави и по-конкретно – от Унгария или Албания.

Изглежда очевидно, че Георгиева работи не само срещу интересите на собствената си държава, но и срещу интересите на Източна Европа като цяло. Обща кандидатура на Източна Европа е по-малко вероятно да се случи, ако вместо да се хармонизират позициите на всички страни от региона, бъдем изправени пред ситуация кандидати да бъдат номинирани от други правителства, а не от техните собствени. Объркването и потенциалът за спорове ще бъде очевиден и не могат да бъдат пренебрегнати. Поведението на Георгиева е точно такова, каквото член на Европейската комисия не бива да показва, особено след Брекзит.

Миналата седмица албанското външно министерство обяви, че тяхното правителство няма да номинира Георгиева. Очевидно това би било твърде проблематично. Няма да е никаква изненада, ако Унгария направи същото.

Очите на света са насочени към Източна Европа по позитивна причина. И това трябва да остане така. Като регион трябва да подходим умно и да видим ползите от това дипломатическо състезание за нашето общо благо. Ние трябва да намерим пътя и да подкрепим най-силният си кандидат. Ако се върнем към политическите стереотипи на неразбиране, противопоставяне и конфликти, ние ще се самоизолираме и ще се лишим от мястото си на световната сцена. Това би било неинтелигентно и ще рискуваме да загубим историческата ни възможност за международно лидерство, в полза на кандидат от Латинска Америка например. Други членове на ООН са видели отварянето на такава възможност за кандидати от Аржентина, Нова Зеландия, Португалия и вероятно дори от Коста Рика или Мексико.

В момента, Източна Европа има шанс да оглави ООН и той ще е единствен за много години напред. Осъществяването на два мандата на този пост е неписано правило. Можем да дадем добър знак на света, като подкрепим подходяща и силна кандидатура, който има най-добри шансове да ръководи ООН.

Източна Европа може да предложи такъв човек, но само ако се обединим и осъзнаем необходимостта да надскочим различията и правим това, което е най-добро за региона като цяло. След гласуванията на 21 юли, ще се наложи да се прегрупираме като регион и да се обединим около обща стратегия за бъдещето.

70 години след създаването на ООН и 25 години след падането на Берлинската стена, това би бил исторически успех за Източна Европа да има свой генерален секретар. А ако можем да се обръщаме към новия секретар с “Госпожо-секретар”, още по – добре.

Миодраг Влахович е бивш министър на външните работи на Черна гора и първият черногорския посланик във Вашингтон.

Източник: Balkansights

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар