Икономически профил на София 2024: Нови рекорди след пандемичните години

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Икономиката на София е оставила последиците от ковид пандемията далеч в миналото и продължава да доминира регионалната карта, водена от бързия ръст на дигиталния сектор. Пазарът на труда вече е задминал предишните си рекорди от 2019 г., а заплатите растат с по-бързи темпове от останалата част на страната. Демографските тенденции също постепенно се нормализират, благодарение на активизирането на положителните миграционни процеси и спада на смъртността. Това са сред най-основните щрихи в обновения Икономически и инвестиционен профил на София, изготвян от ИПИ за Столичната агенция за приватизация и инвестиции.

През 2022 г. столицата е генерирала 41% от общия БВП на България – лек спад спрямо 43% година по-рано, като основна причина за това е изпреварващият ръст на регионите, доминирани от производство на електроенергия през годината на рязко поскъпване на енергоносителите в цяла Европа. Въпреки това дългосрочните процеси на централизация продължават – за сравнение София допринася едва 28% от БВП през 2001 г., което показва ръст на 13 пункта за две десетилетия. В номинално изражение БВП на столицата достига 69 милиарда лева – почти пет пъти по-голям от тази на втората област Пловдив, като за първи път надхвърля прага от 50 хиляди лева средно на човек от населението.

От отраслова гледна точка услугите формират 84% от добавената стойност в столичната икономика. И през 2022 г. най-големият сектор остава търговията, с 26% от добавената стойност, но ИКТ секторът догонва бързо и вече достига 25%. Ако вземем предвид и аутсорсинга на услуги, разпределен между професионалните и административните дейности, този по-широко определен дигитален сектор създава близо 40% от добавената стойност в столицата. Значителна роля играе и преработващата промишленост (8%), както и транспорта (7%), въпреки че те са по-широко застъпени в близките общини в София – област. Именно най-бързо растящите отрасли са и тези, в които столицата съсредоточава най-много от националната икономика – 88% от целия ИКТ сектор, 73% от професионалните и 70% от административните дейности.

През 2022 г. размерът на преките чуждестранни инвестиции в София надхвърля 15 милиарда евро, или над половината от всички в България. Една трета от тях са съсредоточени в търговията, транспорта и туризма, още 1/5 – в ИКТ сектора. Сред най-активно инвестиралите отрасли през 2022 г. отново е търговията (3 млрд. лв. разходи за придобиване на ДМА), операциите с недвижими имоти (1,7 млрд. лв.) и индустрията (1,6 млрд. лв.).

Спрямо 2021 г. столицата увеличава леко населението си до 1,28 милиона души, но то остава малко под равнището от преброяването през 2011 година. Значителни промени има обаче във възрастовата структура, най-вече от гледна точка на застаряване и свиване на броя на хората в училищна и университетска възраст, но и ръст при най-малките деца. Миграционните процеси постепенно се засилват, като положителният механичен прираст вече е 7,9‰, а столицата преимуществено привлича младо и образовано население. Постепенно се изчиства и ефектът на свръхсмъртността по време на пандемията – естественият прираст достига -3,4‰ през 2022 г., като в следващите години столицата ще продължи да се приближава към баланс между раждаемост и смъртност.

Високият образователен статус на населението остава водещо преимущество на София, като завършилите поне средно образование формират над 90% от лицата на възраст от 25 до 64 години, а при по-младите – 25-34 и 35-44-годишните делът на висшистите приближава 60%. Централните квартали на столицата – Средец, Лозенец, Оборище, Изгрев – са с отчетливо най-висок дял на висшистите.

През 2023 г. безработицата в София се задържа на 1,6% от трудоспособното население – най-ниската не само сред всички области, но и сред общините в страната. Същевременно заетостта достига 78% сред населението в групата от 15 до 64 години – значително по-висока както от средната за страната стойност от 70%, така и над предишния рекорд за столицата от 2019 г. Водеща роля в заетостта играе търговията със 143 хиляди наети, а ИКТ секторът постепенно се приближава със 106 хиляди наети. На годишна база обаче наетите в търговията намаляват с 3%, като спадове има и във финансите и застраховането (-3%) и строителството (-1,8%). Експанзия има в ИКТ (9,8%), както и в най-ударените от пандемията отрасли като култура, спорт и развлечение (9,8%) и хотели и ресторанти (6,7%). Средните месечни заплати надхвърлят 2750 лева, като разликата в заплащането между водещия сектор на ИКТ (4653 лв./месец) и хотелите и ресторантите (1223 лв./месец) е четири пъти.

В периода на възстановяване след пандемията София за пореден път демонстрира високия си потенциал за растеж, а в двигател на развитието все по-ясно се превръщат високите технологии и икономиката на знанието. Пазарът на труда постига рекорди, а демографските показатели се подобряват бързо. Не липсват обаче и предизвикателства – макар догонването на средноевропейския стандарт на живот да изглежда все по-близко, на дневен ред излизат подобряването на социалната среда и повишаването на раждаемостта.


Графика: Институт за пазарна икономика


Адриан Николов е част от екипа на ИПИ от 2017 г. Преди това е работил като репортер в “Икономедия” с фокус върху международните икономически отношения, особено в Източна Европа. Бил е автор в сайтовете “Инфограф” и ЕКИП. В рамките на ИПИ работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие.

Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.


Материалът е публикуван в бюлетина на ИПИ и може да се прочете ТУК >>

 

Източник/ци: gong.bg, dir.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар