Имало ли е истински преход към демокрация у нас и завършил ли е вече той?

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Преди 22 години – на 10 ноември, след драматичен за България пленум на тогавашната компартия падна Тодор Живков и беше “отпушен” пътят за реформи в страната.

“Преходът определено не е завършил, мисля дори, че започна преди две години”, коментира зам.-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов (ГЕРБ).

“Ако имаше някакъв преход, той беше в преразпределение на собствеността – успешно за някои, но за по-голяма част от българския народ – не”, допълва той.

И обяснява, че резултатът в крайна сметка е много сериозно разделение на бедни и богати у нас.

“Не мога да дам прогноза колко години ще са нужни, за да се завършат реформите, но е важно да се заложат законодателно нещата така, че следващото правителство, без значение дали ще е на ГЕРБ или друго, да не може да излиза от рамките на тези закони и да следва наистина правилна политика”, казва заместник-председателят на НС.

За съжаление, посочва той, част от колегите от парламентарната опозиция и тези извън НС показват нежелание за разговор, някои от противоречията са много сериозни.

“Приемам със смях твърдението, че преходът всъщност е започнал преди 2 години”, обяви лидерът на ДСБ Иван Костов, който е и един от участниците в кръглата маса през 1990 г.

Според него никога у нас не е имало преход.

“Имаше български посткомунизъм, който май не е свършил”, подчертава той.

Костов смята, че българският посткомунизъм не е реванш, защото премиерът Бойко Борисов е реабилитирал Тодор Живков, а комунистическите символи и ритуали са превърнати в легенда, в музейни ценни експонати.

“Каква кръгла маса – със синдикати и работодатели ли, мерси!”. Така той отговаря на въпроса дали сега има място за нова кръгла маса.

Според него е нужно българската демокрация да бъде “пусната в ход”.

Според заместник-председателя на ДПС Лютви Местан отговорът на въпроса дали е приключил българският преход е неразривно свързан с начина, по който е започнал.

“Свършил или не, няма съмнение, че той беше най-дълъг и най-мъчителен и от всички страни нови членки на ЕС, които преживяха прехода от тоталитаризъм към демократично гражданско общество, българските граждани платиха най-висока цена”, твърди той.

“Може би ще обявим прехода за завършен, едва когато всички сме убедени, че това, което наричаме гражданско общество, вече се е случило”, смята Местан.

Според него продуцирането на месии всъщност символизира дефицити на демократичност.

Депутатът от левицата Андрей Пантев пък твърди, че до голяма степен промяната на 10 ноември е била симулативна.

“Отново виждаме банален рефрен в нашата история – когато едно събитие се внася, когато се имитира, то се оказва и симулативна промяна”, коментира той.

“Днес не можем да кажем, че има по-ниска смъртност и по-висок жизнен стандарт и че нашето място като цивилизована държава в цивилизования свят се е придвижило малко по-напред, дори е точно обратното”, добави той.

Павел Шопов от “Атака” определи понятието “преход” като идеологема.

“За някои преходът се състоя и беше успешен, за други – не”, обобщава той.

Според него за средните българи резултатът е плачевен, дори и за предприемчивите. За тях остана някое гаражче, семейно хотелче, изобщо бизнес на дребно, допълни Шопов.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар