Имат ли навика компаниите да плащат за положен извънреден труд

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

WorkTalent.com е новата платформа на dir.bg за търсене и предлагане на работа и стаж.

В желанието ни да се опитаме да подобрим комуникационната среда между работодател и кандидат, ви попитахме в поредната ни анкета за предизвикателствата на работното ни място:

Заплаща ли компанията извършения от вас извънреден труд?

– 42% от гласувалите споделят, че досега никога не им е заплащано за извънреден труд, а са полагали такъв

– 30% от анкетираните казват, че получават редовно плащане от компанията си за положен извънреден труд

– 17% от гласувалите споделят, че не желаят да работят извънредно в нито една възникнала ситуация

– 11% споделят, че понякога им се плаща, в други случаи не се

За да коментираме темата и резултатите от анкетата, от WorkTalent.com се обърнахме за експертно мнение Дина Христова, експерт в Министерството на труда и социалната политика

Г-жо Христова, нека първо изясним за аудиторията, кой труд се счита за извънреден и как една компания регламентира възлагането му и взема съгласието на даден служител?

– Според Кодекса на труда (чл. 143) извънреден е трудът, който се полага от работника в извънустановеното за него работно време по разпореждане на работодателя. Извънреден може да бъде и трудът, който работникът е положил след работното си време, ако работодателят или съответният ръководител не се е противопоставил на това. Много е важно обаче да се отбележи, че извънредният труд е забранен, освен ако не е наложително да се положи.

Допустимостта по изключение е описана в чл. 144 от Кодекса на труда. Според него извънреден труд може да се полага във връзка с отбраната на страната; в някои случаи от дейността на служителите на МВР; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; за извършване на неотложни аварийни дейности по водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, оказване на медицинска помощ; на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; за извършване на усилена сезонна работа. Работодателят възлага полагането на извънреден труд със заповед, с която работниците и служителите трябва да са запознати поне 24 часа по-рано.

За полагане на извънреден труд в общия случай не се изисква съгласие на служителите освен ако не са трудоустроени, майки на деца до 6 години или на деца с увреждания, независимо от възрастта, както и учащи без откъсване от производството. Той е забранен за непълнолетни работници, бременни или в напреднал стадий инвитро и работещи при тежки условия на труд, за които е установено намалено работно време.

При подневно изчисляване на работното време работата извън работното време, както и в почивен ден, е извънреден труд. В тези случаи, ако естеството на работата налага да се работи на смени, в събота и в неделя, работодателите най-често въвеждат сумирано изчисляване на работното време. То се утвърждава със заповед за определен период, не по-дълъг от 4 месеца, като няма ограничение колко пъти ще бъде въведено. Заедно със заповедта се утвърждава и поименен график с дните и часовете, които всеки работник трябва да изработи за периода на сумираното изчисляване на работното време.

Графикът трябва така да е изчислен, че броят на работните часове на конкретния работник за периода, след преизчисляването на нощните в дневни, не трябва да надхвърля общия брой на работните часове според работните дни. Казано иначе, не е допустимо да се залага още в графика извънреден труд.

Т.е., ако сумираното изчисляване на работното време е въведено за един месец и той има 20 работни дни, то сборът от часовете на работник на пълен работен ден, заложени в графика, не могат да бъдат повече от 160. Едва в края на периода, след изчисляването на реално изработените часове, ако по някаква причина (обикновено заради заместване на отсъстващ колега) се установи полагане на извънреден труд, часовете се заплащат с 50% увеличение.

Много често хората смятат, че щом работят в събота и неделя, то те полагат извънреден труд, но ако работят по график, в условията на сумирано изчисляване на работното време, това не е така.

Има и договори на ненормирано работно време. Често работодателите смятат, че този вид договор им дава повече възможности да принуждават работниците и служителите си да работят извънредно без да им заплащат. Но именно при този вид договори не е допустимо въвеждането на сумирано изчисляване на работното време, поради което всеки положен труд в почивен ден задължително е извънреден. При този вид договори законодателят е предвидил допълнителен отпуск за компенсиране на положен труд след работно време, но само в работни дни.

– Колко процента повече получава един служител в делничен ден, през уикенд и ако е извършен извънреден труд на официален празник?

– Извънредният труд се заплаща с 50% увеличение в работен ден, със 75% в почивен и със 100% в дните на официален празник. Важно е да се уточни, че при въведено сумирано изчисляване на работното време, едва в края на периода, за който е утвърдено то, се изчислява дали има извънреден труд и ако има, той винаги се заплаща с 50%.

– Да погледнем към проведената от нас анкета. 42% от гласувалите споделят, че досега никога не им е заплащано за извънреден труд, а са полагали такъв. Как според Вас може да се изкорени една подобна практика?

– Тук е много важно да се уточни дали наистина са полагали извънреден труд, или са работили в условията на сумирано изчисляване на работното време. Както вече отбелязах, в тези случаи хората имат усещането, че работят извънредно в почивните дни, но всъщност не е така.

Разбира се, има и доста случаи, в които наистина работодателите са недоброжелателни и принуждават хората да работят извънредно, без да им заплащат.

Важно е хората да знаят, че във всички случаи, в които работят в извънработно време, в почивни и празнични дни, трябва да имат писмен документ, по силата на който да го правят. Дали ще е заповед за възлагане на извънреден труд, дали ще е поименен график при сумирано изчисляване на работното време, във всички случаи трябва да има писмена следа, че работодателят им е възложил да работят в тези дни и часове и те да са запознати с документа. Ако те изискат този документ, по-лесно биха доказали правата си пред контролните органи. А ако считат, че при възлагането на извънредния труд работодателят е нарушил закона, те имат право да откажат полагането му с мотивиран отказ.

– 30% от анкетираните казват, че получават редовно плащане от компанията си за положен извънреден труд. Какви са вашите преки наблюдения – как реагира обичайно служител, когато бъде помолен да свърши допълнителен ангажимент в извънработно време?

– Няма как една институция да има поглед върху взаимоотношенията между работодател и работещ. Но чисто човешките наблюдения са, че когато работодателят е коректен, когато работещите са сигурни за възнаграждението си, нямат проблем да поемат допълнителни задачи в рамките на разумното.

– 17% от гласувалите споделят, че не желаят да работят извънредно в нито една възникнала ситуация и имат това право. Притесняват ли се хората да отказват, за да не загубят работното си място? Как мениджмънтът реагира на един такъв отказ?

– Много често в Инспекцията по труда постъпват сигнали от хора, които казват, че са работили извънредно, но се оказва, че нямат доказателство, че е било така. Обикновено това са хора, които са се съгласили да положат извънреден труд срещу устна договорка, че ще им бъде заплатен на ръка и когато това не стане, започват да си търсят правата. Но няма как да получат защита, тъй като нямат документ, с който да докажат правотата си.

Има наистина и такива, които просто се страхуват да защитят правата си. В тези случаи обаче те трябва да знаят, че ако работодателят им е некоректен в дадена ситуация, той би бил такъв и в много други и е по-добре да потърсят друг, отколкото да се лишават от права.

– 11% споделят, че понякога им се плаща, в други случаи не се. Тук отново личи сериозен проблем. Можем ли да кажем, че някои работодатели злоупотребяват или проблемът е комуникационен?

Твърде е възможно и двете предпоставки да са налице, но няма как да коментираме взаимоотношения, в които ние като страна не участваме.

– Да завършим днешното ни интервю с Вашия съвет към служителите. Как да поставят ясно условията си кое, кога и в какъв размер са склонни да извършват, за да се избегнат излишни бъдещи напрежения и недоразумения? Трябва ли тези неща да се уточняват още на интервю за работа?

– Условията са поставени от законодателната уредба. В нея много ясно е казано, че независимо дали трудът е извънреден, или е положен в условията на сумирано изчисляване на работното време, работникът или служителят трябва да има писмен документ за това – заповед, поименен график. Да си го търсят, да си го искат. Работодателят е длъжен да им предоставя всички документи, свързани с изпълнението на трудовото им правоотношение. Да четат добре договорите си, правилата за вътрешния трудов ред, за работната заплата и допълнителните възнаграждения.

И в крайна сметка да знаят, че ако един работодател подходи към тях некоректно, предлага им да работят без договори, договори с фиктивни условия, предлага им писмено да се разберат за по-ниско възнаграждение, за непълен работен ден с увещанието, че ще им плащат повече под масата, то той винаги във всеки момент може да се отметне от думите си и да ги излъже. И понеже нямат писмени доказателства за договорките си, те няма да могат да докажат правата си.

Публикацията е предоставена от WorkTalent.com

Източник/ци: gong.bg, dir.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар