Бойко Овце

Има ли демокрация в Булгаристан?

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

1989 година. Народът е в екстаз от свалянето на Тодор Живков. По медиите се промъква една дума с ново съдържание – „демокрация”. Екзотика, всички могат да участват в управлението, има повече от една партия, можем свободно да изразяваме мнението си….Колко красиво звучи! Може би като променим системата, ще стане животът като онези американски филми, които даваха рядко и на които се възхищавахме и искахме да живеем така – като в „гнилия” капитализъм.

1989…никой не ни обясни какво всъщност стои зад тази дума. От следващите години в България започна настъплението на Сорос – фондация „Отворено общество”, която плъзна първо по университетите. Говореха за равни права, за гражданско общество….много, много красиво. Ние вярвахме в мечтата. Думата „демокрация” стана мантра, която се използваше навсякъде с повод и без повод. Също както и „публичност и прозрачност”.

 

Българите бяхме като малко дете, което за първи път влиза в сладкарница…прекрасни сладки неща, красиво, предлагат ти всичко от витрината. Но никой не ти казва за последиците….

КАК 1989 СТАНА “1984”?

1991-1993 г. – началото на демократурата. Ние мислихме, че демокрацията е в действие, скачахме като маймуни по площадите, защото „кой не скача, е червен”. Мислехме, че избираме свободно, а всъщност избрахме тези, които Държавна сигурност беше избрала за нас.

Мислихме, че имаме избор, а всъщност вървяхме натам, накъдето ни насочваха. Много нови медии, много мнения, много изказвания….всъщност именно многото изказвания ни объркваха. От „Работническо дело”, изразяващо само една линия, минахме на стотици вестници, хиляди мнения….не можехме да се ориентираме. За гражданско общество трябва да се образоваш и обучаваш. Трябва да знаеш.

Втълпяваха ни, че революцията трябва задължително да е мирна. Че само изборите решават проблемите в управлението. Че ако сменим партията на власт, ще се смени системата.

Вярвахме, вярвахме, вярвахме……докато разбрахме, че демокрацията е захарен памук, който изглежда вкусно, но след това жестоко те боли корема. И се отчаяхме. Но не посмяхме да кажем нищо срещу свещената мантра. Само копнеехме за сигурността, която изгубихме.

Днес намерих няколко стари броеве на вестник „Демокрация”. И се замислих къде е демокрацията днес!?

Един от основните принципи на демокрацията е правото на свободно изразяване на мнението. Дали? Следенето във Фейсбук, подслушването на телефоните, арестите и притискането на всеки, който говори и действа срещу управляващите водят до тотална автоцензура. А за останалите – просто цензура с пълната мощ на държавата. И това е не само в България. В Европейския съюз не се допуска никаква мисъл, която е против „европейските ценности” – тоест срещу джендър идеологията, посланията на соросоидите, приема на бежанци.

Държавата като „Големият брат” следи всички ни. Като ни държи в пълно икономическо подчинение. Дори богатите – защото няма сигурност, че ако не се отчетеш на управляващите, утре няма да дойдат да те арестуват и да ти конфискуват всичко. Защото правосъдието е подчинено на управляващите, както и всяка една друга система.

Правото на малцинствата надделява над правото но мнозинството. Толерантността води до налагане на мнението на малцинството над мнозинството.

Правото да избираш и да бъдеш избиран? Да избираш, кого да избираш? Никой, който е извънсистемен играч, няма да бъде допуснат до политиката. Никой, който може да развали политическата машина, няма да му се даде възможност да участва. Още повече, че участието в политиката изисква много, много пари. Които по принцип почтените и свестни хора ги нямат.

А на избори, гласовете се купуват, с пари или с икономическа и политическа зависимост. Секционните комисии са съставени изцяло от представители на управляващите, гласовете се броят от управляващите. Трябва да си идиот, за да повярваш, че изборите ще отразят реално подадените гласове.

Гласове вече не се чуват. Различно мнение няма или всеки си налага автоцензура в името на собственото оцеляване. Отвращението от политическите партии стига до там, че мнозинството да не искат изобщо да гласуват. Апатията е тотална, стоим като овце на заколение.

Не знаем какво да правим, защото ни е втълпено, че в демокрацията всичко се решава по мирен начин, с избори, никой не смее да каже, че системата е прогнила и ни води към гибел.

В България няма демокрация. Има демократура! И с избори и мирни протести това никога няма да се промени.

Елена Гунчева

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran

Коментари

Коментара



loading...












There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар