Теодора Генчовска

Има ли изобщо България външен министър?

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

72 дни. Това е времето, което мина от последния Съвет по външна политика на ЕС с участието на министъра на външните работи на България.

Теодора Генчовска управлява МВнР през по-голямата част от този период, но нито веднъж досега не е успяла да се види лично с министрите от останалите 26 държави членки в Брюксел.

Генчовска има оправдание да отсъства от всяка от трите последователни срещи от ноември насам. Първата от тях съвпадна с деня, в който тя положи клетва като член на новоизбрания кабинет. Втората се случи насред карантината й заради Covid-19. Третият съвет на външните министри в Брюксел беше на 24 януари и се оказа в конфликт с графика на цялото българско правителство, което по същото време се готвеше да посрещне колегите си от Северна Македония в София за извънредно съвместно заседание.

Извинения – всякакви, резултатът е един. Българският външен министър остава неизвестна величина за ЕС и то в най-напрегнатия период за общата европейска сигурност от десетилетия насам.

По-големият проблем е, че остава неизвестна величина и за българския политически дебат. 

Изричното настояване на Сергей Лавров НАТО да оттегли силите си от България на нивото от 1997 г. получи само писмена реакция от страна на МВнР – с формален, технически език, апели за „световен мир“ и липса на политическа оценка спрямо провокацията от руска страна.

Министърът на отбраната Стефан Янев направи повече публични изказвания по казуса, отколкото ръководството на Външно министерство.

Опозицията обвинява МВнР в това, че е „проспало“ първия офанзивен ход на Кремъл спрямо България и Румъния от декември 2021 г. Всъщност, по това време цялото правителство се опитваше да смекчи репутационните щети, които бяха нанесени с назначаването на Петко Сертов и дружина пенсионирани служители на ДС в политическия кабинет на Теодора Генчовска.

Трудният старт начело на МВнР вече се превръща в актив за ГЕРБ. Екатерина Захариева обърна внимание в „Панорама“, че министърът на външните работи не е присъствала на нито едно заседание на ресорната парламентарна комисия досега. До нея са изпратени две питания и три въпроса от парламентарен контрол, на които тя отговаря само писмено.

За първи път тя ще се яви на изслушване в пленарна зала на 26 януари – в присъствието на Кирил Петков, Стефан Янев и ръководителите на разузнавателните служби – пак по искане на ГЕРБ.

С диплома по история от СУ „Св. Климент Охридски“ и стаж в Министерството на отбраната, Теодора Генчовска не е първият външен министър на България без подготовка в дипломатическата кариера. И Екатерина Захариева беше в същата позиция, когато встъпи в длъжност през 2017 г., а опитът й в междудържавните отношения се обобщаваше с работата като главен секретар и началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев.

В първия кабинет на ГЕРБ Бойко Борисов твърде бързо разбра колко проблематично може да бъде инсталирането на слаб титуляр начело на МВнР – и го разбра по трудния начин, когато Румяна Желева се провали в кампанията си да стане еврокомисар.

С малки изключения, оттогава насам Външно министерство все повече губи позицията си като водещ фактор за управление на връзките на България с ЕС, НАТО, САЩ и Русия.

Една от причините е системна: ключовите решения в ЕС се вземат на ниво правителствени ръководители, което обяснява и все по-растящия „конграчулейшън“ на Борисов към международното положение. След опитите на Николай Младенов да посредничи в преговорите около кризата в Сирия, нито един външен министър не е проявявал амбиции да надскочи нивото на премиера си.

Борисов „дояждаше пържолите“ на Ангела Меркел, возеше американския посланик на джипката си, държеше пряката връзка с Реджеп Тайип Ердоган, пусна кранчето на Турски поток, пое водеща роля при подписването на Договора за добросъседство с Македония през 2017 г., а година по-късно реши да представлява България и на Общото събрание на ООН.

Бившият премиер си приписа и всички заслуги за българското председателство на ЕС – „Няма повече никога да видите канцлер на Германия, премиер на Великобритания и президент на Франция с български премиер да се разхожда из София“. Единствено Румен Радев се конкурира с него по броя на срещите с Владимир Путин през изминалите 5 години.

През това време МВнР беше по-заето с вътрешните скандали по линия на президентството заради съгласуването на посланически назначения, с развален телефон с Москва заради старите съветски паметници в България и с доста по-неблагодарната и – както се видя, неуспешна – задача да доведе техническите детайли около диалога със Скопие докрай. Неуспешен беше и опитът на МВнР да обясни в Брюксел и Вашингтон каква е причината, поради която България не може да одобри началото на преговорите на ЕС със съседната държава.

Както Екатерина Захариева се оплака в „Панорама“ преди дни – натоварването й с този въпрос в последните години я е довело до усещането, че работи като министър по въпросите на Северна Македония, а не на външните работи. И тогава военният министър произвеждаше доста повече новини (със спорно качество) по казуси, които засягат дипломацията. Това говори достатъчно красноречиво за второстепенната роля, в която е поставено и политическото, и професионалното ръководство на МВнР.

Самата Теодора Генчовска явно не беше първият избор на кабинета „Петков“ за външен министър.

„Продължаваме промяната“ лансираше Даниел Лорер за позицията, която в крайна сметка попадна в квотата на „Има такъв народ“. Две седмици преди клетвата на Генчовска ИТН даваше сигнали, че иска да издигне Димитър Гърдев  – човека, който през лятото на 2021 г. косвено разкри, че Кирил Петков е имал двойно гражданство на Канада и България. Кандидатурата му отпадна, след като се оказа, че самият той се е „самоповишил“ до съветник в Европейския парламент в официалната си биография, без да е заемал такава длъжност.

Алтернативната опция, която се завъртя неофициално сред медиите, беше Павела Митова – 31-годишна депутатка от партията на Слави Трифонов, работила в българското посолство в Хага и в дирекция „НАТО и регионална сигурност“ на МВнР.

Генчовска има по-директна връзка с администрацията на президента Румен Радев, отколото с партийната политика или с Външно министерство. Тя е част от координационното звено при подготовката на срещата на върха от форума „Три морета“ в София. През ноември 2021 се кандидатира за депутат от ИТН, но не успява да спечели мандат. Първоначално беше номинирана за министър на отбраната в проектокабинетите на Николай Василев и Пламен Николов – МВнР тогава беше предлагано на дипломата Ради Найденов, чието име обаче изобщо не присъстваше в разпределението на позициите в кабинета на Кирил Петков.

Само един от заместниците на Теодора Генчовска има по-продължителен стаж във Външно министерство – това е Ирена Димитрова. Вторият заместник Васил Георгиев е бил търговско аташе в Турция за 4 години, а след това – управител в компании от мрежата на „Приста ойл“ на братя Бобокови. Велислава Петрова, която беше изпратена на двудневната неформална среща на външните министри на ЕС в Брест преди седмици, е вирусолог с диплома от Кеймбридж.

Това е разположението на силите в българската дипломация, докато Русия се готви за война в Украйна, НАТО се готви за засилване на присъствието си в Източна Европа, а Германия дава знаци, че не иска да поема гаранции за сигурността на държави, заради които може да влезе в пряк конфликт с Кремъл.

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran

Коментари

Коментара



loading...












There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар