Имотите, наемите, свободата. За какво става дума в историята с „Труд“

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Полицаи запечатват редакция на вестник. Собственикът определя това като атака срещу свободното слово, а бившите управляващи организират протест. Зад всичко това стоят близо четвърт милион лева.

Спор между собственик и наемател по повод неплатен наем или посегателство срещу свободата на словото? Това са двете интерпретации на конфликта между Министерството на културата и ръководството на вестник “Труд”.

В понеделник редакцията на изданието беше запечатана от полиция след заповед на областния управител на София. От вестника се очаква да освободи помещенията.

Като повод за това властите сочат нарушения на договора за наем с Министерството на културата от страна на издателя на “Труд”. Едното се състои в това, че фирмата наемател не е платила консумативи и неустойки за неплатени в срок наеми за общо над 235 хил. лева. А другото е свързано с факта, че министерството е сключило договор с една фирма, а офисите всъщност се ползват от друга.

От ръководството на изданието отричат да са извършили нередности, обвиняват институциите в “лъжи” и определят желанието на Министерството на културата редакцията да напусне офисите като “репресия”.

В подкрепа на “Труд” застанаха редица представители на докоро управлявалата партия ГЕРБ, които проведоха флашмоб в знак на протест срещу решението вестникът да бъде изгонен от държавния имот.

Какви са фактите около спора и какво твърдят участниците в него? Отговорът е в следващите редове.

Защо имаше полиция в редакцията на “Труд”?

В понеделник сутринта пред входа на редакцията на “Труд” имаше полиция, която запечата офиса.

Областната управа на София публикува съобщение, че в понеделник е насрочено принудително изземване на имота, който е публична държавна собственост. Според институцията това става по заповед на областния управител Митко Михайлов след искане на Министерството на културата, което управлява имота и го е отдало под наем.

Институциите посочват, че причина за изгонването на редакцията на “Труд” от имота са нарушения на договора за наем.

Какви са проблемите с наема на “Труд”?

Едното нарушение според Министерството на културата е, че фирмата наемател дължи над 235 хил. лева. В тази сума се включват над 133 хил. лева за консумативи от 2015 до 2018, още 7000 лв консумативи за септември и октомври тази година, както и неустойки за неплатени в срок наеми на стойност над 95 хил. лева.

Редакцията на в. „Труд“ е запечатана заради спор за наем. Медията обяви „гражданско неподчинение“

Главният редактор и съдружник във фирмата издател на “Труд” Петьо Блъсков твърди, че изданието няма неплатени и просрочени наеми. Що се отнася до сметките за консумативи, той посочва, че Министерството не си е търсило парите и затова фирмата не ги е платила.

“Относно сумата за консумативите Министерството на културата не си ги търси тези пари. Ако иска, да си ги потърси”, каза Блъсков пред Свободна Европа и добави, че за тези суми не са издавани фактури.

“Нито са издали, нито са доказали тези вземания.”

Според годишния финансов отчет на фирмата издател на “Труд”, това не е единственият ѝ дълг. В отчета за 2020 г. е записан пасив от над 800 хил. лева към персонала, 945 хил. лв за осигурителни плащания и близо 2,5 млн. данъчни задължения.

Преотдаден ли е офисът?

Другото нарушение на договора според Министерството на културата е, че фирмата, с която то има договор – “Южен Кръст 2001”, е преотдала помещенията за ползване на друга фирма – “Труд Медиа”, която издава в. “Труд”. Министърът на културата Велислав Минеков каза в предаването “Денят с Веселин Дремджиев”, че това е “много тежко нарушение на договора”.

Представители на Министерството на културата и полиция се опитват да запечатат помещенията в редакцията на "Труд"
Представители на Министерството на културата и полиция се опитват да запечатат помещенията в редакцията на „Труд“

Петьо Блъсков твърди, че офисите не са преотдадени.

“В подобен договор това е рутинна клауза, в която се забранява преотдаването”, каза той.

“Но в нашия случай преотдаване няма – нито де факто, нито де юре. Издателят “Труд Медиа” и наемателят “Южен кръст 2001” са фирми собственост на сина ми, на един и същи човек. Редакцията на в. “Труд” просто работи в тези помещения.”

Как “Труд” се озова на този адрес?

Според Министерството на културата този имот е отдаден на “Южен кръст 2001” през 2015 г.

Това става година след като Петьо Блъсков подписва предварително споразумение за купуването на “Труд” и малко преди сделката да бъде сключена в края на 2015 г. Блъсков е финансиран за купуването на всекидневника от Първа инвестиционна банка (ПИБ).

Оттогава насам “Труд” често заема позиции в подкрепа на доскоро управлявалата партия ГЕРБ, депутата от ДПС и бизнесмен Делян Пеевски, главния прокурор Иван Гешев. През тези години изданието атакува критични към властта политици, граждански активисти и журналисти. През последните месеци изданието критикуваше представители на служебното правителство.

Акцията за „Труд“ е абсолютно изплискване на ГЕРБ. Стояна Георгиева пред Свободна Европа

През август, когато спорът за първи път стана публичен, и Блъсков, и Велислав Минеков казаха, че договорът от 2015 г. е сключен след конкурс.

Свободна Европа поиска повече информация от Министерството на културата за провеждането на този конкурс, но до публикуването на текста отговор не беше получен.

Защо чак сега чуваме за това?

Всъщност, не чуваме чак сега за този спор. Служебният министър на културата Велислав Минеков повдигна темата още през лятото.

Твърденията на институциите днес също водят до извода, че проблемът с наетите от редакцията на “Труд” помещения не е от сега. Неплатените консумативи са за период между 2015 и 2018 г. В този период на поста министър на културата са били Вежди Рашидов и Боил Банов от ГЕРБ.

Въпросът за плащане на задълженията не е повдиган публично, но според настоящия служебен министър на културата Велислав Минеков, парите са искани няколко пъти, а накрая Банов е отказал да ги поиска.

“Дължимите суми от наемателя на помещенията, където се помещава в. “Труд”, са били искани още по времето на Вежди Рашидов, след това от служебния министър Рашко Младенов, след това финансовият отдел във финансова дирекция е предложил на министър Боил Банов да подпише, за да си поиска загубите, но той е отказал”, каза Минеков пред БНР във вторник.

Имат ли основание институциите да изгонят “Труд”?

Министерството на културата съобщи, че е изпратило едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем на редакцията на “Труд” още на 12 юли тази година. Това е преди пет месеца.

Малко след това за пръв път за случая се заговори в медиите.

„Искаме да използваме сградата по предназначение“. МК прекратява договор за наем на „Труд“

След това министерството няколко пъти е искало помещенията да бъдат освободени.

Четири месеца след предизвестието, на 12 ноември, областният управител на София издава заповед за освобождаване на имота. Седмица по-късно “Южен кръст 2001” подава жалба срещу заповедта пред Административен съд – София-град, с която иска спиране на изпълнението ѝ.

Съдът два пъти отхвърля това искане – на 22 ноември (това определение е обжалвано пред Върховния административен съд и по жалбата още няма решение) и на 30 ноември.

Министерството на културата и Областната управа се позовават на тези определения на съда в спора си с издателя на “Труд”. Законът за държавната собственост казва, че обжалването на заповед за освобождаване не спира нейното изпълнение.

Какви са политическите реакции?

“Труд” получи подкрепа от бившите управляващи от ГЕРБ, които оглавиха флашмоб пред сградата на Министерството на културата в знак на протест срещу решението на държавата да изгони всекидневника от свой имот в София.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар